Българският парламентаризъм излезе от комата, но пак тръгна със задника напред
Радвай се, народе, след дълги месеци изкуствена кома най-сетне българският парламентаризъм се събуди, стана и тръгна!
За съжаление, май тръгна със задника напред. Един пример – вече имало конституционно мнозинство, но още не е ясно какви промени в конституцията то ще приеме. Никакви текстове не са публикувани, не е имало обществено обсъждане, няма и дебати в парламента, но конституционното мнозинство вече е строено и чака указания.
Това е напредък, но назад, обратно на историческото време. С един крак е в Ранното средновековие, когато в самотата на своите покои кралят измисля новия устройствен закон на кралството, после го разпраща на местните владетели, а те или веднага се вдигат на бунт, или затаяват злоба и чакат подходящ момент. Простолюдието така и не научава за промяната, докато не му дойде до главата.
В Европа тази конституционна практика принадлежи към X-XI век
В модерните държави, имам предвид от XVI в. нататък, първо се обсъждат нещата. Промените на конституцията най-напред узряват в обществените дискусии, после минават през дебати в парламента, текстовете се зачеркват и добавят, и в този процес на уточняване и редактиране тече същинската борба за конституционно мнозинство. В много държави промените не влизат в сила, преди да са одобрени с референдум.
А у нас? Или конституционно мнозинство, или няма правителство и разпускаме парламента - позната практика от арсенала на монарсите.
Последният монарх, който имаше навик да разгонва Думата, защото е на друго мнение, е НиколайІІ, руският император. Той обаче свърши зле. Следващият, който разгони Учредителното събрание, без изобщо да обяснява защо, е матросът Железняк*.
А кой сега е българският матрос Железняк*?
Не ми се вярва да е президентът, той се цупи и размахва юмрук, но послушно дава мандатите.
Някои твърдят, че Железняк бил в някакво посолство. Киро и Асен не ми се виждат юристи конституционалисти.
Подозирам, че това е Христо Иванов, чието хоби е да човърка законите. Преди няколко години той вкара следствието в прокуратурата, а сега го изкара от прокуратурата, но няма страшно, щом Гешев си тръгне, сигурно ще го върне обратно в прокуратурата, след като я изкара от съдебната система.
За Средновековието е характерно, че законите се променят заради конкретен човек – било за да се възцари, било за да се обеси, било за да се разведе или ожени. Като в случая с Хенри VІІІ, който направо сменя и църквата, и религията, заради една жена – на която по-късно реже главата. Но това е в Англия и то през ХVI век. Тук и сега, в България през ХХI век парламентът прие закон на ръба на конституционно нарушение, за да уволни 1 човек – главния прокурор. Утре, за новия човек, ще върне стария закон, защото не е редно шеф прокурорът да се избира от 17 членове на ВСС, а да се уволнява от 13, някак си не излиза аритметически.
Сега тези аритметици ще пишат нова конституция,
но голямата загадка е с какво съблазниха ДПС, та да съберат конституционното мнозинство. Малко даже ме е страх да си го помисля. ДБ години наред твърди, че иска да изчегърта кадрите на Доган и Пеевски от съдебната система и от службите. И ето, че най-застрашените от предстоящото чегъртане са обещали да се включат в него. Какво ли са им обещали? Да ги извадят от списъка “Магнитски”? Или да задраскат от конституцията забраната на етническите партии? Или да узаконят двуженството? Или май като в “Кръстникът” са им направили “предложение, на което не могат да откажат”?
Българската традиция изисква някой да им запише разговора незаконно
и после напълно законно да го извади наяве. С нетърпение очаквам този момент, защото не ми се вярва подлежащите на чегъртане шефове на служби да не са на поста си.
Две години държавата се тресе от нетърпение за фундаментални реформи. Но за да станат, първо трябва да се посочат фундаменталните проблеми. Две години цветна революция, пет нефелни парламента, пет избирателни кампании, а възбудените ни политикани така и
не се сетиха за нищо фундаментално, нищо повече от “Стани да седна”
За избирателната система, която поражда този този хаос – пълно табу. Мълчанието е грант. А за икономическата система, която прави развитието невъзможно? Тя пък е съвсем невидима. Тя е като свещена индийска крава.
Но точно тя е някъде назад във вековете. Съвсем очевидно е, че данъчната ни система е в XIX век, защото в края на този век прогресивните европейци вече се борят за прогресивни данъци, а в началото на XX век вече ги имат. В XX век всички развити нации имат и
данък върху големите наследства
Имат ги и сега. Във Великобритания те стигат до 40 процента, в Испания до 81 процента, във Франция 60 и така нататък. В България, която е лидерът на Европа по неравенство на доходите и по нечестно натрупани богатствата – нула.
Това не е ли фундаментален проблем? Не е, защото никой реформатор не го споменава.
На практика всички постъпления в бюджета идват от данъци и такси върху потреблението на народа. Ние имаме и друго постижение – от това потребление се спонсорира бизнесът! Вече 3 години българският бизнес получава субсидии - колкото по-едър е, толкова повече.
Субсидиите гонят 15 милиарда на година. Европейските субсидии също отиват в бизнеса, но и те се вземат от потреблението на обикновените хора.
На практика българският бизнес е най-големият пенсионер!
Но това не е фундаментален проблем. Нормално и естествено е най-бедният народ да субсидира своите богаташи. Тази схема също принадлежи на Средновековието или поне до епохата преди Френската революция. Но и това е тема, за която никога няма да има конституционно мнозинство.
--------------------------------------------------------------------
*Матросът Железняк е началник на караула във Всерусийското учредително събрание през декември 1917 г. В един момент излиза на трибуната, слага ръка върху рамото на председателя на парламента и казва: “Моля да прекратите заседанието! Караулът е уморен и иска да спи!” Кой сте вие? И с какво право? – пита председателят. “Вашето дрънкане вече не е нужно на трудещите се!” – отговаря матросът Железняк.
