- Предлагаме санкции да има и по камерите в общините, така ще намалеят катастрофите
- Ще дадем право да се връчват наказателни постановления и щом отидете да си платите местните данъци
- Смисълът на промените категорично не е в това да се печелят пари от нарушителите, а те да знаят, че не могат да си позволяват да карат безобразно и да поставят под риск останалите участници в движението, казва депутатът от ГЕРБ-СДС за предложените законови промени
- Законопроектът е разработен по инициатива на Столична община и е съгласуван с Националното сдружение на общините в България
- Г-н Ненков, заедно с ваши колеги от ГЕРБ внесохте промени в Закона за движение по пътищата. Една от тях е камерите в общините да следят за нарушения като превишена скорост, минаване на червено и каране в насрещното. Откъде идва нуждата от тази промяна и какъв ефект очаквате?
- Поводът за написването на този законопроект са няколко много тежки инцидента, които се случиха на територията на големите общини, включитено и случаят “Семерджиев” и загиналите момичета при хотел “Хемус”. Оказва се, че общините имат автоматизирани технически средства, които на практика сега служат единствено за наблюдение – дори ако минете през бус лента, няма кой да ви санкционира, освен ако някой служител на КАТ не ви види в момента на нарушението.
Общината има камера, вижда, че сте минали с превишена скорост, през бус лентата или на червено, но само може да го констатира, без това да води до санкции.
КАТ в София има 3 стационарни камери, който са функциониращи, за сравнение - общината има 600. Искаме да има по-добро взаимодействие между КАТ и общините, да се използват тези автоматизирани технически средства, които притежават общините, като доказателство за извършване на нарушение и да се налагат санкции за тях.
Освен случая на Семерджиев имаше засечени и шофьори, които се движат в града с над 200 км/ч, което е недопустимо. Не е нужно само да констатираме тежките последствия, които има този тип шофиране, а общината да предостави своите камери на КАТ. Те трябва да бъдат лицензирани и сертифицирани, да минат техническа подготовка преди да служат като доказателство за нарушаване на закона и КАТ да издаде наказателно постановление.
Новото е, че служители на общините ще могат да връчват фишовете, които ще се издават. Например, когато отидете в общината и поискате някаква услуга или си плащате данъците, да ви връчат тези наказателни постановления. Защото това е голям проблем, ако ви спрат органи на КАТ, те ще ви ги връчат, но има и много други, които не са. А всеки има достъп до общината, така ще се създаде още една възможност за връчване на наказателното постановление, за да има по-голяма събираемост на глобите.
Но най-важна е превенцията. Повечето катастрофи с ранени и загинали стават на територията на населените места. Статистиката показва, че 62% от тежките произшествия всъщност са на територията на общините, 38% са извън тях. Следователно трябва значително да подобрим контрола и превенцията, така че да шофираме в една по-добра и безопасна среда.
- Това означава ли, че КАТ не се справя с превенцията и контрола, предвид ограничения си ресурс от камери?
- Не, напротив. КАТ се справя, когато ви спрат и видят, че сте извършили нарушение, пишат акт или ви връчват наказателни постановления за стари нарушения. Но трябва да се използват и възможностите на общините, законопроектът е разработен по инициатива на Столична община и е съгласуван с Националното сдружение на общините в България.
Ако се приеме, общините ще имат още по-голям стимул да развият мрежата от технически устройства, за да подобрят безопасността на пътя. Предвижда се 70% от приходите, които са събрани от камери на територията на съответната община, да отиват във фонд за безопасност на движението по пътищата и от сумата, събрана там, 70% да се връщат в общината. Парите ще се използват за подобряване на инфраструктурата – закупуване на нови камери, по-модерни устройства, сертифицирането им.
- По-малките общини имат ли ресурс да следят за тези нарушения? Имат ли достатъчно камери и ще се наложи ли да монтират и купуват нови?
- Нови камери ще трябва да се купуват, но най-много катастрофи се случват в големите градове, които разполагат с ресурс. Там, където нямат техническа възможност за камери, слагането им ще се финансира със средства, които сме предвидили да остават от наложени глоби. 70% от събраните средства от общинските камери ще остават в общините и ще бъдат предназначени единствено и само за подобряване на тази техническа обезпеченост и за мерки, свързани с безопасността на пътя. Няма да отиват за ремонт на пътя например, изрично е упоменато за какво могат да бъдат харчени.
Повечето общини имат готовност, но камерите трябва да се сертифицират и лицензират, за да може да служат за доказателство пред съда, ако някой обжалва. Общините имат бюджети и ще могат да инвестират в технически устройства, не може КАТ да има само 3 стационарни камери в близо двумилионен град като София. Не може общините само да констатират нарушения и това да не води до санкции.
- До този момент няма ли обмен на данни между общините и КАТ?
- В момента тези камери на практика се използват за снимане на трафика и нищо повече. Тъй като не са сертифицирани, не могат да служат за доказателство за това, че има извършено нарушение. Факт е и че има бавна комуникация между общините и КАТ. С нашето предложение това ще се подобри, защото самите общини ще установяват нарушението и ще го изпращат в базата данни на КАТ. Със законопроекта не отнемаме правомощията на КАТ, те са единственият орган, който може да издаде наказателни постановления, общините ще бъдат в негова подкрепа.
- Камерите имат ли техническата възможност да снимат за скорост?
- Да, Столичната община даже постави на възлови булеварди, които позволяват развиване на по-висока скорост, електронни табла, за да виждате каква е скоростта ви на движение.
Вероятно повечето шофьори ще приемат негативно предлаганите промени, защото те ще засилят контрола. Но целта е да се търси отговорност и превенция и никой да не мисли, че може безнаказано да се движи с 240 км/ч. Защото стават злополуки, а после се чудим защо и как държавата не е успяла да се справи.
- Имате ли предварителни изчисления колко средства ще остават в общините на база сегашните глоби?
- Практиката показва, че в началото приходите в общините вероятно ще са доста по-високи, докато хората свикнат, че не могат да нарушават закона безнаказано.
Смисълът на промените категорично не е в това да се печелят пари от нарушителите, а те да знаят, че не могат да си позволяват да карат безобразно и да поставят под риск останалите участници в движението по пътищата.
Трафикът става все по-голям, колите стават все повече, статистиката е внушителна за ръста на регистрациите на автомобили. Това означава, че ние трябва да живеем в по-безопасна среда, затова внасяме тези промени.
В законопроекта обсъждаме преди второ четене да включим и въвеждането на дигитални скоби – да не поставят метални съоръжения, а всичко да се случва по електронен път. Говорим не за случаите на неправилно паркиране, а когато не сте платили за престой в съответната зона. Тогава служителите на центъра за градска мобилност снимат колата и по електронен път ви уведомяват, че сте санкционирани, без да слагат скоба. Ако един или два пъти не платите услугата по престоя, няма да имате достъп чрез есемес например да платите следващия път.
В много други европейски държави това вече е прието като практика, рядко можете да видите скоби по гумите на колите. Надяваме се това по-скоро да остане в историята и мисля, че е полезно и за самите шофьори. Така дори не е нужно да се изчаква да идва екип на градска мобилност. Ако не си платите, пак ще ви санкционират, когато отидете да ползвате някоя от услугите на общината.
- Очаквате ли, ако законопроектът бъде приет, да се намали броят на тежките катастрофи?
- Да, очаквам. Ще ви дам пример от близкото минало - когато бе въведено задължителното използване на колани, хората бяха скептични, че това ще се възприеме. Но сега, когато влезете в колата, първото нещо е да си сложите колана. Законът е права и задължения, когато има санкции, шофьорите свикват с изискванията. Има освен стратегия на държавата за пътната безопасност, според които до 2030 г. трябва да се намалят наполовина тежките катастрофи, съответно и да се намалят с 50% пострадалите при произшествия и с 20% жертвите. Така че предложените промени със сигурност ще помогнат тази стратегия да не остане само на хартия.
- В последните години много се говори, че е нужен изцяло нов закон за движение по пътищата, а не да бъде преправян на парче. Нужен ли е и в каква посока трябва да се промени?
- За изцяло нов закон трябва най-малкото да има работещ парламент и по-дългосрочна перспектива. Имаше такава нагласа в годините, но според мен на този етап няма такава готовност. Тук говорим единствено за това кое в рамките на следващите месеци можем да направим, за да се завиши контролът и да има по-сериозна превенция, за да караме в по-безопасна среда.
Що се отнася до изцяло нов закон, това е задължение не на парламента, а на Министерския съвет, където вървят съгласувателни процедури между всички заинтересовани страни с обществено обсъждане. След това се намесва парламентът и каквото има нужда, се коригира. Много е трудно един парламент, каквато и експертиза да има, да изготви цялостна промяна.
- Устойчива е и идеята да отпадне синият талон, вие как гледате на това?
- В този парламент не съм чул да се коментира идеята, нека да изчакаме да видим как ще тръгне законопроектът. Между двете четения е възможно да се включат подобни решения, но на този етап не е обсъждано премахване на синия талон.
- Очаквате ли подкрепа от другите партии?
- Разбира се, че очаквам всички парламентарни групи да го подкрепят. Знам, че на много от шофьорите няма да хареса тази идея, но не може и не бива да се плашим от това, че некоректните водачи ще бъдат глобявани. Вярвам, че това е разумният подход.
- За да станат факт всички тези идеи, трябва работещ парламент, колко време ще изкара сегашният?
- Това е много сложен въпрос. Така или иначе, парламентът ще работи в следващите седмици, каквото и да се случи. Вярвам, че този законопроект ще види бял свят. Животът на хората е благо, което ние трябва да пазим, и аз мисля, че този законопроект ще бъде приет, колкото и седмици живот да има парламентът. Казвам го с надеждата, че Народното събрание няма да спре да функционира и че ще има редовно правителство.
