Заради корупционни практики и пране на пари Европа постепенно се разделя с тази модел. Но в страните от Близкия Изток бизнесът с тъй наречените "златни визи" процъфтява. Кои страни какво изискват от кандидатите?
След като през 2014 г. "Ислямска държава" превзе по брутален начин огромни части от Ирак, журналистката от Багдад Хиба Ахмад започва да търси варианти за напускане на родината си. След проучване в интернет, жената решава да си купи малък апартамент в турски морски курорт, намиращ се на около час път от Истанбул. Екстремистката групировка бе разгромена още през 2017 г., но жената продължава да посещава имота си в Турция. "Причината да идвам сега е, че през лятото в Багдад е много горещо", обяснява тя. "Тук е тихо и спокойно и оставам за два или за три месеца".
Турция наскоро затегна правилата за пребиваване. Но Ахмад има възможност да посещава страната като собственичка на апартамент. Без инвестицията в недвижимия имот, който е придобит за около 40 000 щатски долара, тя би имала право само на едномесечна туристическа виза, признава самата тя. Ако желае, Хиба Ахмад може дори и да кандидатства за турско гражданство, пише "Дойче веле".
"Златните" възможности в Близкия изток
Двугодишната турска виза на иракчанката е само един от примерите за т.нар. схеми за пребиваване чрез инвестиция, наричани разговорно още "златни визи". Съществуват и схеми за придобиване на гражданство чрез инвестиции. Това е т. нар. "златен паспорт". Тази процедура обаче обикновено изисква много повече пари, време и документи.
В Близкия изток мотивите за участие и в едната, и в другата схема са едни и същи: държавите, предлагащи "златни визи" или "златни паспорти", искат да насърчат инвестициите и да си осигурят повече чуждестранна валута. А хората, участващи в легалните "златни" схеми, желаят по-добър живот. Вторият паспорт би могъл да им осигури повече възможности за пътувания или спасение от конфликти и сътресения в държавите, от които идват.
Канада, САЩ, Ирландия и други държави от ЕС също имат подобни схеми. В Близкия изток това схемата е популярна от около 5 години.
В началото на март Египет улесни максимално поцедурата за придобиване на египетско гражданство от чужденци чрез инвестиции. Стъпката беше предприета заради икономическите затруднения на страната и нуждата от инвестиции и валута.
Обединените арабски емирства (ОАЕ) издават "златни визи" от 2019 година, а през 2022 г. процедурата беше допълнително облекчена и вече е значително по-евтина и леснодостъпна. Придобиване на гражданство чрез инвестиции е възможно също и в Йордания от 2018 година, а от 2020 г. Катар позволява по-дългосрочно пребиваване срещу придобиване на недвижимост. Бахрейн разполага със своя програма за "златна виза" от 2022 г., а от този месец позволяза придобиването на "златен лиценз" за мащабни инвестиции. Саудитска Арабия също стартира схема за "премиум пребиваване" през 2023 година.
Контрастът: Европа постепенно премахва тази практика
"Тенденцията в Близкия изток е обратна на това, което наблюдаваме в Европа", коментира Йелена Дзанкич, професорка в Европейския университетски институт в Италия. Тя има предвид тенденцията в Европа поетапно да отпадат схемите за "златен паспорт" и "златно" пребиваване, предлагани най-вече от държави като Португалия, Гърция и Кипър.
На Стария континент е в ход "постепенно премахване на придобиването на гражданство и пребиваване чрез инвестиции - заради множеството скандали и рисковете", обяснява тя. Критиците на тези практики често ги описват като продажба на гражданство на онзи, който предложи най-високата цена. Според тях така се отварят вратите за потенциални проблеми със сигурността, надуват се цените на недвижимите имоти и се насърчават корупционни практики и прането на пари.
След избухването на войната в Украйна ЕС призова страните членки да се откажат от подобни схеми заради опасения, че така ще се помогне за заобикаляне и избягване на санкциите. Дзанкич допуска, че затварянето на един пазар, в случая европейския, е довело до отварянето на друг - този в страни от Близкия изток, тъй като хората търсят алтернатива.
Как е започнало всичко?
Идеята за гражданство чрез инвестиции датира още от 1980-те години. Според базирания в Швейцария Съвет за инвестиционна миграция (IMC), първата програма за гражданство чрез инвестиции е била създадена в Тонга през 1982 година. Втората възниква в друга малка островна държава - Сейнт Китс и Невис - през 1984 година. Двете пионерки в областта са се борили с последствията от колониализма и така са си осигурили приходи, предлагайки паспорти или пребиваване срещу капиталовложения.
Днес повечето страни в света предлагат начини, по който инвеститорите евентуално да успеят да получат гражданство. Съществува обаче разлика между тази практика и златните визи и паспорти, които в момента се предлагат под една или друга форма от около 80 държави, по данни на Съвета за инвестиционна миграция. Необходимите вложения на средства варират от около 100 000 щатски долара в страните от Карибския басейн до 3,25 милиона долара в Европа. Някои от схемите изискват от инвеститорите да присъстват в страната за определен брой дни или да основат бизнес. Докато в други държави кандидатите не са длъжни дори ги посетят.
