Модерните технологии не променят църквата, те могат само да я подпомогнат в нейната мисионерска и душеспасителна дейност, казва авторът на култовото парче "Черната овца"
Протойерей Божидар Главев е роден през 1963 г. в София. С Денис Ризов и Звездомир Керемидчиев-Звезди създават група “Ахат” през 1984 г. Автор е на култовото парче “Черната овца”, което през годините се превърна в своеобразен химн на българския рок. Завършил е Консерваторията, а после и Богословския факултет в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1998 г. захвърля китарата и облича расото, за да стане свещеник в поморийското село Горица и Каблешково, където служи и до днес. Минава за противник на църковния модернизъм. Награждаван е с офикия за заслуги към църквата от сливенския митрополит Йоаникий.
- От 25 г. сте свещеник, отец Главев. Възприятията на хората към празника променят ли се според конюнктурата на времето?
- Зависи от хората. Ако те се променят според конюнктурата, то променят се съответно и възприятията им към празниците, както и към света изобщо. Ако обаче хората имат здравата основа на нашата вяра, в която е крайъгълният камък Христос, тогава нямат нито основание, нито право да се променят под въздействие на каквато и да било конюнктура или повик на времето.
- Повече или по-малко миряни ходят на църква сега?
- Към днешна дата по мое наблюдение има известно намаляване на хората, които ходят на църква, в сравнение с времето преди тридесетина години, когато да се ходи на църква изведнъж стана модерно, едва ли не проява на нонконформизъм. Но имаше и хора, които искрено почнаха да търсят надеждна опора в турбуленциите на този непостоянен и грешен свят - тези хора намериха своя сигурен пристан именно в Христовата Църква.
Сега обаче има промяна в качествения състав. Днес процентът на знаещите защо трябва да се ходи на църква значително е нараснал. Но за съжаление, няма промяна при тези, които ходят на църква само по големите празници. Там нещата продължават да буксуват – хората идват, но като цяло нямат осъзната представа защо го правят и при първия повей на вятъра отпадат. Както стана по време на пандемията. Тогава посещаващите храма силно намаляха, но отпаднаха именно тези, за които Бог и църквата не бяха неотменна част от техния живот.
- Служите в Каблешково и в с. Горица, Поморийско. Какви са наблюденията ви - къде има повече поза при посещението на храма: в малките населени места или в големите градове?
- Навсякъде има хора, които искрено търсят Бога и затова идват в Божия дом, и такива, които го правят или не го правят, боейки се от общественото мнение. По-скоро обаче съм свидетел на второто явление – човек да не отиде на църква точно защото се бои да не го помислят за назадничав, изостанал и старомоден.
- В днешните динамични и трудни времена на изпитание - пандемия, икономическа криза, война в Украйна, засилва ли се вярата на българина?
- Не бих казал. Макар че все повече хора, обезпокоени от случващото се, започват да си задават въпроса какво наистина става в света, те продължават да не припознават както Бога като свой Спасител, така и Църквата – като място за сигурен покров и прибежище, а се поддават на цинизъм и стигат до отчаяние. Има, разбира се, и изключения, но като цяло
всяко следващо изпитание все повече отчуждава българите както от Бога, така и един от друг
Това е така, защото забравяме, че всички тези изпитания се допускат или се изпращат от Бога, за да се опомним и да видим, че не сме на правия път, че центърът на нашия живот е тотално изместен, а представата ни за бъдещата съдба на този преходен свят, за бъдещия Божи съд, за вечния живот, за нас самите дори е неправилна и твърде неясна. Ненапразно в книга “Откровение” пише, че ще дойдат времена (те и вече настъпват), когато връз хората едно след друго ще се стоварват бедствие след бедствие, пораза след пораза, мор, глад и войни, но човеците няма да се откажат от греховните си дела, нито ще се покаят за тях. И точно това е страшното – че хората ще страдат, но без никаква полза за душите си. Липсата на покаяние и нежеланието да изправим живота си според Божия закон са по-лоши от всякакви пандемии, кризи и войни.
- Позволявате ли си отклонения от официалния текст на службата - например да излезете с послание към миряните според актуалността на дадено събитие?
- Текстът на службата е строго определен и отклонения от него не са допустими, пък и са безсмислени – нищо по-добро и по-стойностно няма да измислим от боговдъхновените отци, съставили ги преди нас. Но е предвидено при необходимост да могат да се добавят различни прошения и молитви, като например при суша, многодъждие, война и всякакви бедствия – земетръси, мор и т.н. Християнският проповедник обаче не само трябва, но е и длъжен да не остава безразличен към ставащото в света, защото това касае спасението на повереното му паство. Той обаче винаги трябва да обяснява и тълкува ставащото съобразно Божия закон, и именно Божият закон, Божието слово, да бъдат негов верен ориентир и ясен критерий в оценката на световните събития, а не някакви човешки пристрастия и конюнктурни съображения.
- Минавате за ултраортодоксален православен, но в същото време ползвате компютър и имате собствен сайт, в който се противопоставяте на модернизма в църквата. Съвместими ли са тези две неща?
- Да бъдеш не ултра-, а просто православен християнин, е безкраен идеал,
който в действителност няма как да бъде надскочен, за да стане човек на всичко отгоре и ултраправославен. Е, може би за хора с ултраниски критерии за християнство и православие всеки нормален християнин ще минава за ултра. Иначе винаги когато стане въпрос за компютъра и за съвременните технологии, се сещам за реакцията на Църквата при появата на печатната машина. В началото Църквата заема враждебна позиция поради възможността това средство да попадане в недобри ръце и да нанесе съществени повреди върху съзнанието на човека. Което и на практика се случва по време на западноевропейското т.нар. Просвещение. Когато обаче минава време и въпросните повреди вече са факт, Църквата решава, че за да противостои на тези пагубни процеси, не само може, но и трябва да се ползва от всички налични средства. Същото е и днес с компютъра.
- Не допускате езически обичаи в храма. Кога е оправдано да се прекрачва канонът?
- Нима недопускането на езически обичаи в православния храм е необичайно и странно?! Храмът е място за поклонение и служба Богу, а езическите ритуали без изключение са поклонение и служба на сатаната под една или друга форма. Колкото до каноните – не ми е известна достатъчно основателна причина те да бъдат прекрачвани. В крайна сметка църковните канони са пряко отражение на Божиите заповеди и такова прекрачване при всички положения води след себе си до сериозни последствия и изкривяване на Богопочитанието.
- Каква е разликата между понятията “вярващ” и “набожен”?
- Според употребата на тези думи в Новия Завет набожен означава човек, който обладава някакво религиозно чувство и известна добродетелност, който осъзнава, че има някаква свръхестествена сила или сили, но е твърде неориентиран в истинското богопознание и поради това често бърка демонослужението с богопочитание. Докато вярващият човек обладава освен религиозното чувство и добродетелност, правилно и осъзнато богопочитание, и най-вече правилно познание за Бога, а оттам и истинско благочестие. Истинското благочестие пък се състои във вярното и точно изпълнение на нравствения Божи закон.
- БПЦ адекватна ли е на тежненията на хората?
- Църквата е създадена от Господ Иисус Христос, за да могат хората, повярвали в Него, да извършват в нея своето спасение. Това е непреходната ѝ мисия от самото начало на нейното създаване. Но тя трябва да бъде онзи верен компас, който, в каквито и положения да го поставиш, да продължава да сочи правилната посока. В този смисъл тя е адекватна на онези тежнения на хората, които са свързани с тяхното земно съществуване и душевно спасение при различните житейски обстоятелства. Но, разбира се, винаги има какво още да се желае в тази насока от всички нас.
- Модерните технологии промениха ли църквата и как ѝ се отразяват?
- Като цяло модерните технологии няма как да променят Църквата, те могат просто да я подпомагат в нейната мисионерска и душеспасителна дейност. Но технологиите са само средство за по-успешно служение и в никакъв случай самоцел. Ако някъде има опасност те да навредят на нейното служение, тогава, естествено, не бива да бъдат приемани или най-малкото трябва да бъдат ограничавани до един полезен минимум.
- Има ли “черни овце” сред българските свещеници?
- Във всяко стадо има черни овце
Вероятно има такива и сред българските свещеници, но Господ си има грижата за тях.
- Получихте офикия за заслуги към Църквата от митрополит Йоаникий, как се завоюва такова признание?
- За мен това признание дойде неочаквано, тъй че ми е трудно да кажа как да бъде завоювано. Длъжен съм обаче да благодаря за това признание и да изразя синовната си обич и признателност към нашия митрополит!
- Казвали сте, че рок и църква са несъвместими. Зачеркнахте ли вече музиката?
- Нищо не зачеркваме, а всичко изпитваме, претегляме и изследваме. Рокът като съществена част от масовата култура е силно, дори брутално идеологизирано явление, което подмамва лековерните младежи, като се представя за някакъв автентичен младежки бунт срещу порочното статукво. Като фундаментален замисъл обаче в него няма нищо младежко, нищо искрено и нищо автентично. Тук младежта е просто пушечно и жертвено месо, което се принася на олтара на сатаната. Тъй че какво общо би могло да има между това явление и Църквата? То е все едно да кажем, че има нещо общо между светлината и тъмнината.
- Дълъг ли е пътят от китарата към кръста?
- Много дълъг. Всеки един път към кръста е дълъг, защото е свързан с много препятствия, болка и страдания. Но това е пътят към Голгота и всеки, който иска да следва Христа, трябва като Него да мине по този път, носейки своя малък кръст към своята лична Голгота.
- Чисто инстинктивно не ви ли се е искало понякога да подръпнете някоя струна?
- Не, а и не мисля, че е безопасно. Има множество примери за хора, които са тръгнали към Бога, но които все се обръщат назад. За такива Христос е казал, че който е “сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”. Да си спомним и Лотовата жена, която, докато бяга заедно със семейството си от Содом и Гомор – унищожавани заради греховете си от Бога, обръща поглед към пепелищата им назад и мигом се превръща в солен стълб. Поемеш ли по пътя към Христа, всяко връщане назад, обратно към тъмнината и греха, от които бягаш, е предателство към Него.
- Какво е “Ахат” за вас, погледнато от днешното ви битие?
- Няколко млади идеалисти, чиито идеали рухнаха - като идеалите на повечето млади хора, търсещи временното, а не вечното, човешкото, а не Божието.
- Поддържате ли връзка с бившите си колеги от групата?
- Напоследък не, но винаги се радвам да общувам с тях.
- Колкото и да сте отдаден на църковните дела, предполагам, че имате наблюдения върху съвременния рок. Как го намирате?
- Рядко го намирам, защото не го и търся, но той често ме намира тук и там. Изглежда ми много лошо копие на едновремешния рок. Онзи рок беше една доста силно завладяваща измама.Този е само един лек неин отблясък.
