- Вотът на ДБ е победител в коалицията с “Промяната” - увеличават своите депутати, а са мобилизирали по-малко хора
- Нека “Възраждане” си припомнят съдбата на ИТН, като говорят “няма да управляваме в коалиция с никого, но ви обещаваме много неща”
И още акценти:
- В кампанията се създаде усещане, че и този вот е репетиция за следващ - затова на 2 април мнозина не отидоха до урните
- Хората не приеха добре и високото самочувствие на лидерите на “Промяната” и самоувереността им, че ще са първа сила
- Излизането от разказа “искаме редовно правителство” ще коства на всяка партия загуба на електорат
- Връщането на хартиената бюлетина не повиши активността
- 25% от гласуващите за ПП през октомври в неделя подкрепиха други формации
- На изборите ПП-ДБ финишираха втори, заедно не стигнаха сбора от резултатите си, ако се бяха явили поотделно. Защо не запазиха лидерството си - защото не пожелаха да направят правителство и се отказаха от комуникация с ГЕРБ-СДС или защото понесоха и негативи от управлението на служебния кабинет? И къде отидоха гласовете за тях, г-жо Славкова?
- Резултатът за ПП-ДБ е пример за това, че в политиката две плюс две не е равно на 4. Коалицията получи по-нисък резултат в сравнение с предишните избори, когато се явиха поотделно. По-ниският вот за тях носи негатива от недоволството на хората по ред причини. Хората не приеха добре и високото самочувствие, демонстрирано от лидерите на тази коалиция по време на кампанията. Те даже се опитваха да диктуват правилата, по които ще се случва политическият разговор след изборите, по логиката на самоувереността, че ще са първа политическа сила. Отливът дойде и от разочаровани от тях симпатизанти, които на предишни избори са ги подкрепяли, а сега са пренасочили гласа си към други партии. 25% от симпатизантите им на вота през октомври миналата година, говоря за ПП, са гласували, но не за тях.
Впрочем и след 2 април лидерите на “Промяната” препотвърдиха позицията си, че нито ще водят разговори с ГЕРБ-СДС, нито ще правят коалиция с тях.
Така демонстрират отказ за съставяне на редовно правителство, а това не кореспондира с желанието на хората най-сетне да имаме редовен кабинет.
По този начин излизат от този разказ. Това впрочем ще им коства електорат, ако тръгнем към предсрочен вот отново. Тук е много важен разказът за това кой иска правителство и кой не.
- Има ли нещо вярно в твърдението, че на 2 април повече привърженици на ДБ от тези на “Промяната” са гласували за коалицията ПП-ДБ?
- Всъщност в тази коалиция победител е ДБ, която увеличава своите депутати, а данните показват, че са мобилизирали по-малко хора. Така че това твърдение е невярно. Всеки може да види данните от екзитполовете на социологическите агенции, които са много точен инструмент.
- ГЕРБ-СДС успя да си върне позициите на първа сила - става дума за около 34 000 гласа, откъде дойдоха?
- ГЕРБ-СДС увеличиха леко резултата си от изборите през октомври.
Връщането на хартиената бюлетина не оказа кой знае каква роля - не върна пред урните висок процент електорат, който машините са отказали от вот. Ако се върнем към данните от екзитпола на “Тренд”, близо 87% от гласувалите за ГЕРБ-СДС са повторили вота си и на 2 април. Обратното - 5,3% от гласувалите за ГЕРБ-СДС през октомври на 2 април са пуснали бюлетина в полза на ПП-ДБ. А около 5% от подкрепилите ГЕРБ-СДС сега на миналите избори не са отишли до урните.
- “Възраждане” стана трета сила. Откъде е приливът на гласове, които я придвижиха напред?
- На ноемврийските избори през 2021 г. “Възраждане” успяха да влязат в парламента, на тези през октомври 2022 г. удвоиха резултата си, а за вота на 2 април, сравнен с този през ноември 2021 г., се увеличават с 50%.
Затова може да се твърди, че “Възраждане” е сред формациите, които имат най-голям интерес от нови предсрочни избори, ако влезем в тази хипотеза. Тезите им по най-горещите проблеми пред обществото очевидно успяват да мобилизират много хора. И това, че станаха трета политическа сила, не е за подценяване.
- Кое е особеното в похода на “Възраждане” към властта?
- Тя е сред формациите, които категорично заявяват, че няма да влизат в разговор с други политически сили, че няма да подкрепят и участват в управлението с други партии, а единствено сами. В същото време виждаме, че нейният електорат расте т.е. събира автентичен протестен вот.
Казвам това в контекста на друго явление през последните две години - позицията на Слави Трифонов, чиято формация “Има такъв народ” през юли 2021 г. стана първа политическа сила. ИТН също отказваше да влезе в разговор с другите политически сили, предпочетоха самостоятелно да предложат кабинет, но не успяха да получат подкрепа. Показаха, че не могат да управляват, и това им костваше загуба на електорат, което пък им попречи да прескочат бариерата за 48-ото НС.
В тази връзка е добре да се проучи и осмисли поведението на електората на “Възраждане” след позицията на техния лидер тип “няма да говоря с никого, няма да управлявам в коалиция с никого, но ви обещавам много неща”.
- Откъде дойдоха 100-те хиляди гласа за “Възраждане” на 2 април?
- Немалка част от гласувалите за “Възраждане” са решили да го направят в последните дни преди изборите. Според данните от екзитпола на “Тренд” 16,5% от гласувалите за тази формация са решили по време на кампанията - в тази група със сигурност попадат избиратели от други политически формации, чийто избор кампанията е променила. Други 8,3% са решили за вота си в последните няколко дни, а 11% - в самия ден на изборите. Очевидно “Възраждане” е в състояние с тезите си да мобилизира емоционален вот сред гласуващи за други формации, но разочаровани от тях, а също и сред негласуващи. 6,1% от гласувалите сега за “Възраждане” идват от ГЕРБ-СДС, 9,8% - от “Продължаваме промяната”, 3,8% - от БСП, и около 3% от ИТН. Общо 8,8% за “Възраждане” на 2 април са били в лагера на апатичните, а 1,6% от подкрепилите формацията сега на предишния вот са избрали квадратчето “Не подкрепям никого”
- Колко е твърдият електорат на “Възраждане”?
- Около 60% от гласуващите за “Възраждане” на тези избори и на предходните са гласували за тях. Казвам го неслучайно - такъв дял показва, че тази партия се изгражда от лоялен в по-голямата си част електорат, който твърдо решава да гласува за нея още преди кампанията. Очевидно е, че “Възраждане” успява да мобилизира патриотичния вот, защитавайки различни от популярните евро-атлантически тези. Със сигурност вотът за нея показва, че в българското общество има голяма група сънародници, които са привърженици на друг подход в политиката на България. Прави впечатление, че и на изборите през октомври, и на сегашните “Възраждане” успява да спечели гласове и от чужбина.
На 2 април малко над 45 хиляди от гласовете зад граница отидоха за ПП-ДБ, но малко над 28 хиляди - за “Възраждане”. Любопитен щрих от портрета на електората ва тази формация също е, че заедно с ПП-ДБ са привлекли най-много гласове от висшисти. И още - 74% от гласувалите за партията на Костадинов са го направили чрез машина.
- Изненада ли беше връщането на ИТН в играта?
- 11,7% от гласувалите за ИТН са решили да го направят в последните дни на кампанията, 16,7% - в изборния ден. Това са признаците на протестен вот.
Извира от средите на гласувалите с “не подкрепям никого” на предишни избори и обяснява защо донякъде социолозите не успяха да уловят, че ИТН може да прескочи бариерата. Но нека припомня, че на вота през октомври 2022 г., ИТН все пак беше много близо до бариерата, а сега я прескочиха с много малко.
Затова смея да твърдя, че не е особена изненада влизането им.
- Вотът за квадратчето “Не подкрепям никого” стигна 108 000 гласа по данни на ЦИК и е сходен по дял с този за ИТН. Какъв е профилът на тази въображаема партия “Не подкрепям никого”, вотът за която набъбва?
- В сравнение с октомври делът на гласуващите по този начин е скочил с около 30 000. В тази група по-голям е делът на жените, а разпределението по възраст - от 18 до 59 г., е равномерно. 46,9% в тази група са висшисти, а 49,2% със средно образование. 73,9% сред тях са гласували с машина, а 26% - с хартиена бюлетина. Общо 13,3% от гласувалите с “Не подкрепям никого” на 2 април на миналите избори са подкрепили “Промяната”.
- Колко и какви хора и извадиха от лагера на апатичните тези избори?
- Очакванията, че хартиената бюлетина ще повиши силно активността, не се потвърдиха. Лагерът на негласуващите 60% не беше особено провокиран да упражни правото си на вот. Важно е да кажа, че не само преди октомврийския вот, но и в кампанията за този на 2 април се създаде усещането, че и тези избори може да не бъдат ключът, който ще отвори вратата, за да излезем от политическата криза. Част от избирателите останаха демобилизирани с мисълта, че този вот е генерална репетиция за следващ предсрочен.
- ПП-ДБ спечелиха в София. Какъв знак е това?
- Говори, че удържането на София от ГЕРБ-СДС на местните избори наесен ще бъде изключително трудна битка. Но не е и някаква особена изненада.
CV
Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня
В СУ завършва социология и политически мениджмънт
Работила е в екипите на големи социологически агенции
Съосновател е на Изследователски център “Тренд” през 2016 г.
