Важно е още при старта на 49-ото НС да се внесе проект за промяна на конституцията, казва известният юрист от "Правосъдие за всеки" в интервю за "24 часа"
- Адвокат Величков, 48-ото народно събрание не успя да извърши съдебната реформа, оптимист ли сте, че 49-ото ще се справи?
- Първо да се конкретизира кой какво разбира под съдебна реформа. За нея много се говори през последните 2-3 г., но имам чувството, че различните парламентарни групи разбират различни неща. Някои я наричат съдебна, други правосъдна, а прокуратурата я нарича правна, все едно трябва да се реформира правото. То не се реформира, а се реформират институциите, които го прилагат. Тук е разковничето.
Има една
упорита съпротива
да се правят каквито
и да е промени
в структурата на прокуратурата, правомощията, отчетността и надзора на главния прокурор. От една страна, има категорична заявка за законопроекти, включително и конституционни промени, които засягат статута на главния прокурор и структурата и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС). От друга - политически сили като ГЕРБ твърдят, че конституционни промени не са нужни. Необходими били законодателни и те щели да ги подкрепят още в първите дни на новото народно събрание, т.нар. закон за разследване на главния прокурор. Това е същият, за който направиха всичко възможно да не го гласуват в края на миналия парламент.
Тези промени в НПК и ЗСВ, които ще бъдат внесени, най-вероятно бързо ще се гласуват, тъй като минават по бърза писта, не са конституция, закон са. Разчитаме на мнозинството, което се оформя около обединението на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” след изборите, тъй като досега само тези две коалиции са показали с действията и политиките си, че реално работят за приемането на законите, които ще гарантират равенство пред закона.
- Смущава ли ви нещо в промените в НПК и ЗСВ?
- В тях има две-три много ценни неща, които да се случат. Най-важното е, че предвиждат да се въведе съдебният контрол върху отказа на прокуратурата да образува досъдебни производства, което е фактически отказ от правосъдие. Прокуратурата не е съд, а с прекратяването на производството вместо съда и без да обсъждат по същество, оневиняват евентуалния извършител. Само за миналата година
12 000 са
прекратените
досъдебни
производства
Това е недопустимо в правова държава.
Вторият важен момент е намаляването на бройката във ВСС, която избира тримата големи в съдебната власт, от квалифицирано мнозинство - 17 гласа, на абсолютно мнозинство - 13, тоест половината плюс един от списъчния състав на съвета.
Да приемем, че се гласува механизмът за разследване на главния прокурор при съмнение за извършено престъпление, веднага възникват два въпроса. Първо, ще се намерят ли достатъчно смели съдии, които да дадат съгласие да бъдат в списъка от съдии с ранг на върховни, които да провеждат разследване срещу главния прокурор. Вторият е кой ще е апаратът, с който ще работят. На тях им трябва полиция, следствие. Откъде ще се вземат хората и с какви правомощия ще са - разследващи полицаи ли ще са, дознатели ли, следователи, които временно ще напускат следствената служба. Тези въпроси не са решени.
- Вие имате ли отговор?
- Мнението ни е, че фигурата на
разследващия главния прокурор трябва да се въведе в конституцията
Да няма нищо общо с прокуратурата и да е ясно, че е извън нея. И този съдия-следовател, да го наречем така, да се избира от ВСС по предложение на парламента, или обратно. Ние сме парламентарна република и ако някой разследва главния прокурор, НС също трябва да участва.
Но голямата опасност е, ако Конституционният съд (КС) отмени текстовете, свързани с разследването на главния прокурор. Да приемем, че всички ги гласуват, прегърнат се, ето, изпълнихме препоръките, дайте сега парите по плана за възстановяване. И след 3-4 месеца КС ги отмени.
Парламентът трябва да запълни празнината, но няма как да го направи, защото става дума за противоконституционност.
Тогава задължително отиваме на конституционни промени. Тези законопроекти са добри, но не решават всички въпроси. Дори да приемем, че всичко е съвършено - има съдии да разследват главния прокурор, дано той не извърши престъпление, текстовете са конституционосъобразни. Добре, но те важат само ако той извърши престъпление. А ако бездейства или избирателно действа, какво правим?
- Механизмът за разследване на прокурор №1 само при съмнение за престъпление ли е?
- Да. Ако извърши дисциплинарно нарушение, компетентен е ВСС. Според мен наравно с другите прокурори трябва да отговаря за дисциплинарни нарушения, нещо, за което част от ВСС не е съгласен. Но главен прокурор не може да бъде отстранен за дисциплинарно нарушение. При това как да го допусне, като той не работи като прокурор? Виждали ли сте главен прокурор в съдебната зала през последните 30 г.? Аз веднъж съм виждал Иван Татарчев. Главният прокурор нито ръководи разследване, нито внася обвинителни актове, той не е прокурор, а началник на прокурорите. Но може да се меси по всички дела, без да извърши престъпление, да ги смачква, да ги манипулира. От него зависи едно дело дали ще бъде издигнато на пиедестал, с обществен интерес, или ще бъде смачкано. И както се вижда, начинът, по който работят главните прокурори, поне последните двама, говори за избирателност. По едни даже необразувани досъдебни производства се дават шумни пресконференции, едва ли не вече имаме осъдени, а по други, по които има образувани досъдебни производства, дори при официални запитвания не се дава информация, защото наблюдаващият прокурор не бил разрешил. Тоест за кучета и котки може, за прасета - не може, както се казваше в един популярен български филм. Това е големият проблем, а има простичко решение.
- Какво е то?
- Премахва се длъжността на главния прокурор. По конституция структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата.
Имаме ли главен съдия?
Нямаме. Какво прави главният прокурор, след като не се занимава с преписки и дела? Както Гешев казва: “Аз съм административен ръководител на административните ръководители”.
- Премахването на длъжността главен прокурор не е ли за Велико народно събрание?
- В първия Закон за устройство на съдилищата след Освобождението до 1947 г. няма главен прокурор. Той е въведен, за да се създадат комунистически трибунали и най-вече да бъде обесен Трайчо Костов. В проекта за конституция през 1990 г. на първо четене няма главен прокурор. Между първо и второ се появява предложение с два реда мотиви от шестима депутати да се въведе тази длъжност. Двама от тях са били бивши главни или заместник главни прокурори по тоталитарно време. Предлагат длъжността, защото много щяло да се краде и някой отгоре трябвало да упражнява контрол. То наистина много се краде, но никой не упражни контрол. Няма нито един висш политик, олигарх, бизнесмен, магистрат осъден за корупция по високите етажи на властта и търговия с влияние. Това означава, че всички главни прокурори не са си свършили работата.
Дали тази промяна трябва да се направи от ВНС? Не, защото Тълкувателно решение №3 от 2003 г., което всички цитират, казва, че Обикновеното народно събрание не може да прави такива конституционни изменения, които разместват баланса на властите, взаимодействието и принципа власт власт възпира. Премахването на длъжността главен прокурор не нарушава баланса и взаимодействието на прокуратурата с другите власти.
- Но как ще стане, след като депутатите дори не могат да изберат членове на ВСС?
- Трябва да се разберат да изберат парламентарната квота на ВСС и целия състав на инспектората, който трета година е втори мандат без мандат. Ако и този парламент не може да попълни състава на ВСС, вече говорим за парламентарна криза, минаваща в конституционна, защото касае две от властите - законодателната и съдебната.
- Според вас защо не успяха?
- Защото това бяха парламенти на общото противопоставяне, шумни, динамични. Друг е въпросът, че трябваше да опитат. Сега обаче парламентът с оглед на много силните изисквания от Европа ще трябва
да реши и въпроса с инспектората и ВСС
Но ми се струва, че най-напред трябва да се направят законодателни изменения.
В парламентарната квота трябва да влязат юристи с високи професионални и морални качества, които не са магистрати. Трябва да има задължително представители на адвокатурата, но излъчени по редовния начин, а не някой партиен лидер да предложи удобния на него адвокат. Хора от университетската общност, неправителствените организации, които от години се занимават с правосъдие, също трябва да направят номинации. Нека има 20-25 кандидатури и да се проведе истинско препитване в правната комисия и пленарната зала и 11 достойни да бъдат избрани.
Важното е обаче, като започне парламентът, да се внесе проект за изменение на конституцията. Той ще отлежава месец. После има обществена дискусия, тоест два месеца. След това, ако на първо гласуване не получи 180 гласа, а 160, се отлага от два до пет месеца. Станаха четири и ако приемем, че има политическа воля и добра експертиза, която да подготви смислени текстове, може след четири месеца - лятото или септември, да бъде приет конституционен проект. Ако, разбира се, се избере правителство. Ако ли не, разговорите за конституционни промени остават за следващото, юбилейно 50-о НС.
