Всяка политическа криза, особено ако не бъде бързо овладяна, води до икономическа, казва финансистът
- След политическа криза следва икономическа, това са ваши думи, казани преди повече от седем години, г-н Ангарски? Задължително ли е икономиката ни да се “разболее” и сега след политическа криза, продължила рекордно дълго?
- Такава е логиката. Всяка политическа криза, особено ако не бъде овладяна бързо, води до икономическа. Така е и сега. Дори е още по-лошо. Няма много програми. Или ако има, никой не ги чете. Никой не ги изпълнява. Няма идеи. Няма лидери. Да си против еврото или против Шенген, не е идея. Както не е и да си “за”.
Да критикуваш всичко, не решава нищо. Затова хората са отвратени от избори. Не отиват да гласуват, защото след тях нищо не се случва. Няма никакви индикации, че нещо ще се промени. Няма дори индикации, че ще имаме бюджет.
- Как си представяте очакваната икономическа криза? Виждате ли нещо, което да я отличава от предишните?
- Войната в Украйна и геополитическата ситуация - това е новото. Пренареждат се търговски връзки, блокират се сметки, налагат се санкции. Отделно от това, тук, в България, управляващите нямат адекватни мерки. Не търсят истинските причини и бързата реакция. Как може депутат или министър просто да твърди, че инфлацията у нас била 25%, а щели да се правят проверки, за да се установи дали има спекула.
Това ако не е спекула, какво тогава е спекула. А и какво се прави, освен да се говори - нищо. На всичкото отгоре има хора, които дестабилизират допълнително ситуацията, като плашат хората с измислени тези.
Например тази за рекордната инфлация в Хърватия заради приемането на еврото. Което няма нищо общо с факта за под 0,2% инфлация, донесена от еврото там.
- Само при храните ли трябва да търсим спекула, която надува цените? Всеки от нас вече е установил, че за най-обикновени лекарства в аптеката дава три пъти повече, отколкото в хранителния магазин. Как ви изглежда здравеопазването в този контекст?
- Като един стабилизиран хаос. За толкова години абсолютно нищо не е направено. Под реформа разбират да се смени директорът на една болница, който най-често идва от друга. И като дойде, започва да уволнява, да назначава и да си прави структури каквито си иска. Това не е реформа. Жалко, че спазихме само частично съвета от позабравения план “Ран-Ът” още през 90-те години - здравеопазването ви работи слабо, но не го пипайте, защото все пак работи. Е, “пипнахме” си здравеопазването, но на парче. И продължаваме да го правим. Ще кажете имаше още тогава оценки за този план, че бил поробващ, че бил какъв ли не. Е, да, но има едни скорошни изследвания на БАН, които казват, че здравеопазването е стабилизиран хаос.
- Какво стабилизирахме в здравеопазването и живеем напук на хаоса толкова години?
- Подменихме истинските собственици на болници с изпълнителни директори, позволихме им да правят каквото решат. Вижте какво се случва например в карето, където е Александровска болница. Ако имаш добър модел, ще държиш ли на този квадратен километър да има 9 болници, и съответно 9 управителни съвета, над 20 лаборатории за изследвания, отделно 7 патоанатомични лаборатории - ами то няма толкова починали. Но така е записано в закона и те го правят. Има някакви несмели предложения болниците да се одържавят отново. Да станат общински например. Което пък би било нов абсурд.
- Не е чудно тогава, че всеки нов бюджет залага допълнителни пари за здравеопазване, но все се чуват гласове, че е недофинансирано. Недофинансирано ли е наистина?
- Няма недофинансиране на здравеопазването, напротив - има свръхфинансиране. Съжалявам, но не може да имаш под 300 общини и над 400 болници. Припомнете си по времето на административната икономика- имахме здравеопазване на три нива. И си работеше, беше лесно за организиране.
Във всяко село – пункт, ако в него не могат да помогнат, се отива в окръжната болница. Ако е нещо по-трудно и сложно - в университетските болници. А сега се кръстосва от болница в болница, никой не знае кой откъде идва и накъде отива.
- Там, където има много пари, обикновено има и корупция. Не само в здравеопазването. Мислите ли, че водим битка с нея, наистина?
- Цели 19 органа би трябвало да пресичат корупцията. А тя си расте. Защото не започваме. Защото непрекъснато гледаме все нагоре, а трябва да започнем отдолу, да видим какъв е източникът, кой я генерира. Ако има 100% финансиране, както е при огромните държавни субсидии и финансиране, все се мисли как да се откраднат 99,9% от него.
Свиване на корупцията може да има само ако повечето неща се случват на пазарен принцип. Когато частникът прави проект, какъвто и да е, той няма да краде от себе си. И ще гледа и други да не крадат.
- Вие сте един от бащите на валутния борд, който ни опази от големи бури досега. Замяната му с членство в еврозоната неизбежно решение ли е и защо се бавим?
- Аз сега съжалявам, че когато въведохме борда, не определихме и дата да искаме членство в еврозоната. Когато се правеше този път, платихме много, и хората на България с високата инфлация и нестабилността, и тези, които го правехме, някои колеги дори с живота си.
И сега да се появи някой, който да ми казва, че еврото не е цел. Да си в Европа, а да не искаш да си в еврозоната? Ами това трябваше още преди 20 години да стане.
- Какво трябва да направим сега, за да стане? И ще успеем ли този път?
- Ние на практика сме въвели еврото, защото и сега можеш да отидеш до банката и да ти сменят по фиксирания курс колкото искаш валута. След като еврото стане официална валута у нас обаче, ние ще спечелим от трансакциите, които сега се обръщат от една в друга валута, т.е. ще спрем да “храним” банките излишно.
Дори само отпадането на транзакционните разходи, които сега товарят фирмите, ще е от полза. Проблем обаче е липсата на адекватна разяснителна кампания, която трябва да покаже, че еврозоната е естественото продължение на валутния борд.
- Ако овладеем инфлацията, как ще се справим с друг задължителен показател - бюджетния дефицит. Отдавна се намеква за вдигане на данъци. Ще се наложи ли данъчна реформа и каква да бъде тя?
- И инфлацията, и дефицитът не са само икономически феномен. Те са почти изцяло и политически въпрос. Дали ще се наложи да се увеличават данъци? Зависи от това какъв ще е кабинетът - виждате, едни искат да раздават пари, други искат нещо друго да правят.
А що се отнася до данъчната реформа, аз винаги съм твърдял, че тя е трудна, за нея трябва политическа воля. И че не трябва да се прави на парче - вдигнеш една ставка, намалиш друга.
Лично аз мисля, че отдавна трябваше да се въведе семейно подоходно и прогресивно облагане на доходите. Но мисля, че готовност за такава данъчна реформа у нас няма и няма кой да я предложи.
