Повече от месец след края на сагата с изчезването на Сашко от Перник, когото спасители откриха в труднодостъпна местност край града, името на момчето продължава да привлича вниманието на медиите. За това спомагат и редовните публикации на бащата - Александър Цветанов, който показва в социалните мрежи моменти от живота на Сашко. Включително и при награждаването на спасителите му в МВР. Оттук следва въпроса - как влияе цялата публичност към Сашко, месец след щастливата развръзка. “24 часа” потърси за коментар психолога проф. Маргарита Бакрачева.
Всяко прекомерно преекспониране на външни влияния няма как да не предизвика допълнителен стрес. Особено предвид перипетиите, през които е минал Сашко. Затова по-добре той да е в една по-подкрепяща и спокойна среда, така че да може напълно да се възстанови след преживяването.
Когато е в центъра на вниманието, дори да се абстрахираме от конкретиката на състоянието, това си е малко или много стресиращо.
Това е стрес и за самия родител. Затова част от поведението и реакциите са начин на преработване на преживяванията, както и на
тревожността и стреса, които е преживял самият баща
Но докато има медиен интерес, той оказва влияние, независимо дали ще се скрие, или по някакъв начин ще стане като отдушник. И двете възможни полярни реакции са избор на бащата да се справи с цялото това преживяване. То си личи и по публикациите му в социалните мрежи.
Официалните медии си остават много важен източник на информация. И е важно да се наблегне на отразяването на положителните ефекти, имайки предвид силата и влиянието, които оказват, за да провокират внимание.
Имаше публикации, че Сашко в значително по-висока степен комуникира след връщането си в училище, което е много положително.
В положителна перспектива впрочем бе отразен и случаят с прокурорския син от Перник - чрез позицията на хората, които започват да реагират. Акцентът бе върху саморегулацията, която се появява в обществото. Разказано по този начин, има положителен ефект.
От акцентирането върху позитивните факти може да има най-голяма полза, защото всеки има нужда да почувства, че живее в сигурна среда. А
доброволното обединяване в търсене на хора заслужава по-специфичен интерес,
отколкото едностранчивото отразяване само на негативите в ситуацията.
Но преекспонирането, когато няма специфичен акцент, оставя само усещане, че много се говори, а резултатите някак си остават извън фокуса. Чувствителността и реакциите някак се плъзгат по повърхността. Например говорим колко много случаи на насилие има, но не толкова какво се случва след това. Същото е и с отразяването на агресията по пътищата - съобщават се за N брой случаи, но не и какво става оттук нататък. Най-негативното при такъв начин на отразяване е, че хората все повече остават с убеждението, че живеем в един несигурен свят и няма кой да се погрижи за нас.
