Анализираме има ли произволно увеличение на цените заради монополи, казва председателят на Експертния съвет за икономически анализи, който ще подпомага правителства
- Г-н Ненов, Експертният съвет за икономически анализи ще подпомага правителствата, но по теми, които избира. Няма ли да се получи разминаване с нуждите на властта?
- Още не е ясно към коя държавна институция ще бъде съветът. Идеята ние да избираме темите е да гарантираме пълната оперативна независимост на съвета, защото е важно той да изгради репутация. Ще се опитаме да правим анализи и да пишем становища по важни за обществеността теми. Те са и в дневния ред на институциите. Но искам да уточня, че изразявам лично мнение и не ангажирам експертния съвет и Норвежката централна банка.
- При представянето на съвета от вицепремиера Атанас Пеканов стана ясно, че е нужен на този кабинет, а на следващите дали ще им трябвате?
- Дълбоко се надявам, че идеята за съвета ще бъде възприета и отвъд инициативата на Пеканов. България има нужда от експертен капацитет в областта на количествените икономически анализи, използвайки модерни методологии и модели и български данни. Има ниша за този опит и умения, с които идваме - икономисти от България и от чужбина, за да подпомогнем тази липса на определен експертен капацитет. И ще е жалко, ако бъдещи правителства сметнат, че това не е нужно.
- БВП, производителността и бедността са ви тема. Анализаторът Боян Рашев смята, че тъй като сме много по-малко, отколкото при предишното преброяване, то производителността ни е по-висока и не сме чак толкова зле. Дали е прав?
- По-ниска производителност не значи, че българите са по-мързеливи. Ако се погледне колко часа работи един работник в България и един в Скандинавия, този у нас работи повече часове. Тук е проблемът -
всеки изработен час е с по-ниска
добавена стойност
По принцип в България се работи повече, отколкото в Скандинавия. С по-високия стандарт се намаляват и часовете на работа. Като са по-богати, хората работят и по-малко. За населението действително може да има корекции. При всяко преброяване в последните десетилетия се оказва, че то намалява по-бързо от очакванията. Може да има корекция по отношение на БВП на глава от населението, но ако сравним с Румъния - там населението намалява с подобни темпове, но БВП се увеличава по-бързо. През първото десетилетие на XXI век България и Румъния имат сходни траектории на ръст на БВП.
- Ниската производителност ли е причината да сме по-бедни? След срива през 1997 г. останахме на дъното на доходите и се влачим все така.
- Връзката между производителността и бедността е силна, без да навлизам в детайлите за преразпределението, тъй като това го решават политиците. По-висока производителност ще се отрази положително върху намаляване на бедността. Въпросът е колко може реално да се вдигне ръстът на икономиката. Не е нужно да се вдигне с много на година, за да има осезаем ефект, защото има натрупване.
- Но давате пример с Румъния и Хърватия, които имат по-висок растеж. Защо?
- В Румъния ръстът е около 5%, при нас е около 4%. В Хърватия е 7%, но там вероятно имат еднократни положителни ефекти от приемането на еврото. След 2009 г. Румъния ни води средно с 1% на година и има натрупвания - то е като сложната лихва, има ефекти в годините. В България дори с 1 на сто да се вдига растежът на година, следващите 20 г. ще има голям кумулативен ефект, ръстът ще е 22% повече. Не е нужно да са гигантски еднократни ръстове от 7-8% на година. С този 1% допълнително на година ефектът за следващото поколение би бил осезаем.
- Но експерти и политици казват, че при 7-8% можело да се усети от хората. Прави ли са?
- Така е, при такова увеличение за 5-6 години ще има осезаемо по-висок ефект, няма да се чака да го усети следващото поколение. Но това е много амбициозна цел и обикновено е еднократно.
- Всеки кабинет се хвали със суперинвестиции и колко е добра бизнес средата - ниски данъци, квалифицирани хора и т.н., а още чакаме големите инвеститори. Грешим ли в политики, среда, къде?
- Гледал съм данните за инвестиционната активност и
след 2009 г. България се намира в застой
по отношение на инвестициите
Не говорим само за външни инвестиции, а за вложения в цялата икономика, включително от местни фирми и физически лица. По някаква причина инвестиционната активност в последните 10 г. e сравнително потисната. Вярно, има цикличност, има моменти на подобряване, но като цяло е на ниско ниво. Не виждам как без повишаването ѝ може да се вдигне потенциалът на икономиката. За да го превъзмогнем, трябва да разберем защо се случва. Това ще е приоритет на съвета, защото е много важно да анализираме какви са причините и какви са възможните политики за подобряване на инвестициите.
- Вие сте за данъчни стимули при инвестициите. Не станаха ли много преференциите, подпомаганията от държавата към бизнеса?
- Когато става въпрос за икономически политики или за данъчни стимули за инвестиции, трябва да сме изключително внимателни. Като казвам, че съм за данъчни стимули, казвам и че има индустриални политики, които са ефективни, но не всички. Говоря включително за политики през европрограми, за публични инфраструктурни проекти. От първостепенно значение е да се разбере кои са ефективни и при кои ефективността е нула.
- Как се отразяват държавните помощи на инфлацията, след като тя расте?
- Може да се направи количествен анализ. Ние имаме правило - да не коментираме текущи правителствени решения. Но анализи на различни политики, които са действали до 2020 г., можем да ги направим. Проблемът за след това е, че няма достатъчно данни. Ефектите от субсидирането на бизнеса, за да се намалят енергийните му разходи, по принцип могат да се оценят, но е нужно време, да има данни.
- Бе отчетена инфлация над 18%, и то при положение, че държавата подпомага бизнеса за високите цени на тока, свали ДДС в енергетиката, на хляб, на кръчми. Какво да се направи за по-справедлив подход?
- За енергийните помощи за бизнеса и в Норвегия има дискусия колко да са щедри. Ще ви кажа теоретичния аргумент за тези енергийни субсидии, без да заявявам дали съм съгласен, или не. А той е, че с помощите ще се прекъсне връзката от увеличаване на себестойността на продукта до самата крайна цена. Защото един производител, ако калкулира по-висока цена и неговият продукт се ползва от друга фирма като междинен, то и на тази фирма ще се вдигне себестойността на продукцията ѝ, тя също ще вдигне цената, ще се получи ценова спирала и инфлацията ще стане още по-висока. Теоретично идеята е да се прекъсне тази връзка между началното увеличение на себестойността на определени продукти и крайната инфлация. Не знам колко са ефективни тези мерки. Би трябвало, като се въвеждат, да стъпват на някакъв анализ. Чувам от много хора в България, включително от икономисти, че в някои сектори има по-голямо повишение на цените от това на себестойността и проблемът е в монополизацията. Ние имаме на разположение и методологията, и данните да проверим ретроспективно това твърдение - дали в последните десетилетия монополната позиция по сектори се променя, повишава.
- БНБ излезе с прогноза за забавяне до 2,8% на ръста на БВП и 0,1 ръст за следващата година, ускорение до 3,4 до 2024 г. Какво се случва, че да има такива сривове?
- Не съм запознат с какви допускания правят прогнозите си, така че не мога да коментирам. Ще кажа личното си мнение - ще има забавяне през следващата година, за по-следващата не знам колко бързо ще е възстановяването. Забавянето ще дойде от реакцията на централните банки към високата инфлация навсякъде по света, включително на ЕЦБ, и повишаването на лихвените проценти. Те просто ще охладят пазара на труда и икономическата активност. Федералният резерв е доста агресивен в скоростта, с която увеличава лихвените проценти, другите централни банки го следват. От тази гледна точка ще има забавяне.
- Последствията какви ще бъдат?
- Увеличаване на безработицата, инфлацията би трябвало да започне да спада, при ръста на БВП също ще има спад.
- Чака ни период на свиване ли?
- Не знам дали ще има рецесия, но забавяне - да.
