Мирът и развитието винаги са били общи цели на човечеството, но днес светът се сблъсква с безпрецедентни за последното столетие промени и въздействието на продължаващата пандемия от COVID-19. Остри регионални кризи и глобални проблеми и предизвикателства като продоволствената и енергийна сигурност, климатичните промени и бежанските кризи възникват една след друга. Преплитат се традиционни и нетрадиционни заплахи за сигурността, които създават трудности пред глобалното развитие. Засилват се нестабилността и несигурността в развитието, мащабите и комплексността на проблемите пред сигурността са все по-големи, а последиците за Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. ще бъдат сериозни.
Китай винаги е вярвал твърдо, че развитието е важна част от общочовешките ценности, както и че само то може да изкорени дълбинните причини за конфликтите. Единствено развитието може да гарантира основните права на народа и да удовлетвори стремежа на хората към по-добър живот. Същевременно обаче само когато се отделя еднакво внимание на развитието и сигурността, може да бъде постигната дългосрочна сигурност и устойчиво развитие. В този смисъл съвместното изграждане на обявената през септември 2013 г. инициатива „Един пояс, един път“ представлява призив от Китай към страните в нейния обхват да работят заедно за постигане на общо, координирано и устойчиво развитие.
Инициативата „Един пояс, един път“ заимства историческата символика на древния Път на коприната с неговия дух на мирно сътрудничество, откритост и приобщаване, взаимно учене едни от други и взаимна полза. Нейни основни ценности са равенството, уважението и сътрудничеството, а крайната й цел – формиране на общност на споделена съдба за човечеството. Разчитайки за изграждането си на съществуващи двустранни и многостранни механизми между Китай и страните в обхвата й, инициативата „Един пояс, един път“ предлага нова концепция за управление и обсъждане, създава платформа за сътрудничество и споделяне на резултатите от него, осигурява конструктивни решения в подкрепа на световната система за свободна търговия и отворена икономика, както и съдейства за глобалното управление при преодоляване на трудностите.
През последните девет години, благодарение на общите усилия на участващите страни, стъпка по стъпка „Един пояс, един път“ се превърна от визия в реалност. Към юли 2022 г. 149 държави и 32 международни организации са подписали над 200 документа за сътрудничество с Китай за съвместно изграждане на инициативата, обхващайки над 3000 проекта с почти 1 трилион долара инвестиции. „Един пояс, един път“ стана най-популярният глобален обществен продукт и платформа за международно сътрудничество в днешния свят. Тя се превърна в път към единство в името на справяне с предизвикателствата, икономическото и социалното възстановяване и разкриване на потенциала за развитие. Днес основната концепция и идеи на „Един пояс, един път“ са част от важни документи на Организацията на обединените нации (ООН), Г-20, организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и други международни структури, съчетавайки развитието на Китай с това на страните в обхвата на инициативата и от останалия свят.
От 2013 до 2021 г. годишният обем на търговията между Китай и страните, участващи в инициативата „Един пояс, един път“, нарасна от 1,04 до 1,80 трилиона долара, което представлява увеличение от 73%. Зоните за икономическо и търговско сътрудничество, построени от китайски компании в чужбина, са внесли в бюджетите на съответните страни данъци в размер общо на 6,6 милиарда долара, създадени са 392 хиляди работни места. Към края на юни 2022 г. преките нефинансови инвестиции на Китай в страните в обхвата на инициативата са надвишили 140 милиарда долара. Към края на юли в течение на 27 месеца подред над хиляда товарни влака са пътували ежемесечно между Китай и Европа, като общият им брой до момента е над 57 000, достигайки до 196 града в 24 европейски страни с 82 линии. Съотношението между влаковете, които пътуват по източното (Европа-Китай) и западното направление (Китай-Европа) е 0,8 към 1, което показва, че в общи линии е постигнат баланс и в двете посоки. Тези „стоманени кервани“ по новия Път на коприната укрепиха сухопътната връзка между Азия и Европа и се превърнаха във взаимноизгодно свързващо звено за страните и регионите в нейния обхват. Те вдъхнаха нов живот на древния Път на коприната.
Благодарение на стимулиращата роля на механизма за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), инициативата „Един пояс, един път“ получи добър отклик в този регион. Самият механизъм пък се превърна във важна част и полезно допълнение към цялостното сътрудничество между Китай и Европа, а централно- и източноевропейските страни дадоха мощна подкрепа за интегрирането на „Един пояс, един път“ в европейските икономически среди.
През 2018 г., на фона на рязкото съкращаване на преките чуждестранни инвестиции, тези на Китай в страните от Централна и Източна Европа се увеличиха с 67%, обръщайки тенденцията към спад. В края на 2020 г. китайските преки инвестиции в централно- и източноевропейските държави са били общо 3,14 милиарда долара, обхващайки сфери като енергетика, инфраструктура и логистика. Приключиха знакови проекти, сред които железопътната линия между Унгария и Сърбия, скоростната магистрала „Север-Юг“ в Черна гора, стоманодобивния завод „Смедерево“ и скоростната магистрала Е763 в Сърбия. Продължава да се развива китайско-европейската високоскоростна сухопътна и морска линия чрез гръцкото пристанище Пирея, а Централна и Източна Европа придобива все по-голямо значение във взаимосвързаността между азиатския и европейския континент. Статутът на тази част от Стария континент като ключов възел във взаимосвързаността от ден на ден нараства все повече. Морският мост в Пелешац, Хърватия, дело на Китайската компания за пътно и мостово строителство, не само бе изграден без никакви аварии, дефекти и замърсяване на околната среда, но също така помогна на хърватския народ да реализира своя отдавнашна мечта и стана модел за тристранно сътрудничество между Китай, Хърватия и Европейския съюз.
Същевременно търговският стокообмен на Китай със страните от Централна и Източна Европа навлезе в нов етап. За последните девет години той се увеличи с близо 85%, поддържайки ежегоден темп на растеж от 8% и надвишавайки три пъти средния ръст на китайската външна търговия. Според статистиката, от 2016 до 2021 г. вносът в Китай от Европейския съюз се е увеличил с 63,7%, от които този от страните от Централна и Източна Европа е нараснал със 127,3%. През 2020 г., когато Китай заедно с централно- и източноевропейските държави бяха засегнати от пандемията от COVID-19, обемът на търговията помежду им надвиши нивото от 100 милиарда долара, достигайки 103,45 милиарда и отбелязвайки ръст от 8,4%, противно на общата тенденция към спад. В 2021 г. стокообменът продължи да нараства, отбелязвайки ръст от 23,3% на годишна база и демонстрирайки силна жизненост и устойчивост.
Китай и България са страни, които се радват на традиционно приятелство. С общи усилия през май 2017 г. в България бе създадена първата Демонстрационна зона за сътрудничество в областта на селското стопанство, а през февруари 2019 г. в Пловдив отвори врати и първият Изложбен център за електронна търговия между Китай и Централна и Източна Европа. Прагматичното сътрудничество между двете страни в областите на икономиката, търговията, културата, туризма, образованието, науката, технологиите и здравеопазването продължи да се разширява, помагайки за задълбочаване на традиционната дружба и обогатяване съдържанието на стратегическото партньорство. Все повече и емблематични български продукти като кисело мляко, вино и продукти от розово масло влизат в домовете на обикновените китайци. Редица китайски компании, сред които „Хуауей“, „Сяоми“ и „ТиендзинФарм Култивейшън Груп Къмпани“, са в България, а взаимноизгодното сътрудничество между нашите страни се движи бързо към подобряване на качеството и надграждане.
През 2021 г. двустранната търговия между Китай и България преодоля негативните последици от пандемията и нарасна с 40,8%, достигайки рекордно висок обем от 4,1 милиарда долара. Китайски компании участват активно в български проекти, свързани с производството на соларна и вятърна електроенергия. Българската страна използва максимално платформи като Международното изложение за внос в Китай, Кантонския панаир и Изложението „Китай-ЦИЕ“, подписан беше протокол за фитосанитарни изисквания за износ на български тютюневи листа в Китай, а сферата на търговията със селскостопанска продукция продължава да се разширява. През октомври 2021 г. в Аграрния университет в Пловдив стартира официално Luban Workshop – съвместен българо-китайски проект, чиято цел е насърчаване на сътрудничеството между университетите и бизнеса в областта на земеделието, така че да бъдат подготвени повече местни висококвалифицирани кадри, които да отговорят на нуждите на двустранните инвестиции и търговия и укрепят още повече основата за по-активно прагматично сътрудничество.
Фактите показват, че съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ отвори ново пространство за икономически растеж на света, създаде нова платформа за международната търговия и инвестиции, разшири практиката за оптимизиране управлението на глобалната икономика и даде нов принос за повишаване благосъстоянието на хората от страните в нейния обхват. Тази инициатива е общ път на възможности и просперитет за всички страни.
Най-важната причина, поради която „Един пояс, един път“ е широко приветстван от международната общност, е, че той се фокусира върху основния въпрос за развитието, винаги се придържа към принципите на съвместно обсъждане, съвместно изграждане и споделяне, задълбочава взаимноизгодното и печелившото сътрудничество и превръща визията за развитие и концепцията за съвместно развитие в реални резултати от развитието. Както заяви президентът Си Дзинпин, съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ преследва развитие, подкрепя взаимна полза и предава надежда.
Днешният свят не е спокоен, но независимо от промените в международната обстановка, общата тенденция към икономическа глобализация, както и темата на нашето време, а именно мирът и развитието, няма да се променят. Съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ отговаря на историческата тенденция към икономическа глобализация, на нуждата от промяна в системата за глобално управление и на силния стремеж на хората от целия свят да имат по-добър живот.
Китай и България притежават свои собствени ресурси и особености в развитието, но помежду им има широко пространство и перспективи за съвместно изграждане на „Един пояс, един път“. Китай е готов да работи с България за укрепване на политическите контакти и придвижване на по-нататъшното сътрудничество по линия на инициативата. Вярвам, че докато работим заедно, за да уловим момента и потенциала за развитие, Китай и България определено ще вървят по пътя на възможностите, които дава съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ за общ просперитет, така че резултатите от него да бъдат в полза на нашите два народа.
