Още акценти от интервюто с политолога Сергей Петров-Араджони:
- Украинската армия изправи руската пред дилемата на “късото одеяло”
- Войната още не е свършила - огромният успех на Киев е част от нова фаза в конфликта
- Тръгне ли към пълна мобилизация, не се знае дали Москва ще си реши проблемите, или ще си създаде нови
- Парадоксално: докато някои гледат дали НАТО ще се разпадне, виждаме как големите изпитания са пред ОДКБ - там Казахстан е критичен към Кремъл, Армения заплашва, че ще напусне, а Сърбия е асоцииран член
- Защо е трудно да се разбере на чия страна е Турция? Защото тя не влиза в лагери и следва собствения си интерес
- Каква оценка може да дадем засега на украинската контраофанзива, г-н Араджони?
- Първо трябва да се оцени архитектурата на контраофанзивата, защото тя има доста сериозна и впечатляваща предистория. Украинската армия анонсираше бъдещо контранастъпление в Херсонска област и всички се готвеха за такъв ход. Включително и руските части, които имаха повече от месец да преместят на този фронт жива сила и немалко количество техника. След това украинските сили концентрираха там своите HIMARS от САЩ (далекобойно оръжие - б.р.), с които разрушаваха предимно мостове и складове с боеприпаси и техника. Всички очакваха, че това се прави с цел да не може да пристига по-голямо подкрепление за руснаците и да е по-лека контраофанзивата.
Какво се оказа - планираната първа част на контраофанзивата не е в Херсон, а в Харков. В Херсон се осъществи много по-слаба контраофанзива - без голям интензитет. Големите усилия бяха хвърлени на фронт, който се оказа по-оголен, където вниманието не беше толкова силно приковано.
Руската страна твърди, че се готви сериозна украинска контраофанзива и по други направления. Така стигаме и до дилемата на “късото одеяло” - да бъдеш принуден да избереш кое ти е по-важно, но нито един от изборите ти да не е задоволителен. Тоест идеята е да объркаш противника така, че да не знае накъде да дръпне. Тази архитектура и замисъл са впечатляващи и до голяма степен помогнаха за успехите.
Ясно е, че това, което Русия се опита да заяви като официална позиция - че е едва ли не планирано маневриране, не е така. И това личи по кадрите с изоставената военна техника и големия брой пленени руски войници. Със сигурност не е планирано, изненадващо е взето и решение за изтегляне и смяна на позициите - част от тях се изтеглиха от Харковска в Белгородска област, а друга част се премести в Донецк и Луганск. Харковска област е почти на 100% деокупирана и това се случи само в рамките на няколко дни. Нека да не забравяме, че сраженията за градове като Изюм продължаваха със седмици и струваха скъпо на руската страна. И в крайна сметка бяха освободени за няколко часа.
- От една страна успехът ѝ се обяснява както със силата и мотивацията на украинската армия, така и с грешките в руското военно командване. От друга страна, се твърди, че вътрешните борби в руските елити влияят на хода на войната. Кое е по-вярно?
- Много е трудно да се отговори, защото не се знае кои са точно тези руски елити. Ако говорим за пословичната им олигархия, тя е създадена от режима от Владимир Путин. А ако говорим за елити от службите, е друго - дейността на всяка служба е конспиративна по своя характер. Но там може да гадаем и предполагаме. Със сигурност има разединения по някои въпроси, което си личи от позициите на хора от културно-интелектуалния елит на страната, както и от изявленията на различни хора от руската армия.
Не знаем дали това оказва влияние върху войната, но има наслагване на грешки в руското военно командване и изобщо изначалното стратегиране на цялата т.нар. “специална военна операция”. Спомняме си случилото се при Киев, което по-късно руснаците се опитаха да изкомуникират като нещо различно от опит за превземане на града.
Стана ясно, че очакванията на руската армия са били коренно различни.
В танковете им бяха открити парадни униформи, карти с предварително написани ходове и позиции, които трябва да се заемат. Георгиевските ленти, които внезапно изчезнаха от униформите им, също говорят много.
Изначалното стратегиране на войната е грешка. А оттам нататък на по-ниско ниво при командването няма как да няма грешки. Те бяха очевидни в различни етапи на войната, включително и потапянето на крайцера “Москва”. И други примери, които показаха, че има натрупване на грешни решения. Дали това в Харков е правилно, или грешно решение, много зависи от това дали руската страна си е адаптирала целите към новите реалности, или ще продължи без ясна визия какво трябва да постигне и как да продължи.
- Според вас след този неуспех в Русия може ли да последва пълна мобилизация?
- В Русия от известно време се води т.нар. скрита мобилизация. Все пак трябваше да се запълват редици, тъй като става дума за мащабен конфликт с много жертви и ранени. Обявяването на пълна мобилизация в момента се прокрадва като идея на различни нива. Но не съм сигурен, че това може да стане бързо. И второ - не съм сигурен дали това вече не е способно да преобърне сериозно настроенията във високите етажи на Русия. Не се знае дали пълната мобилизация може да е решение на проблемите, или напротив - да създаде още такива.
- Другият вариант какъв е - капитулация?
- Нито една от страните не е готова за капитулация. Войната в Украйна още не е свършила. Огромният успех е част от нова фаза в конфликта. Но настъпленията с тази интензивност едва ли ще продължат, така че е добре да има хладна мисъл от украинската страна. Малко по̀ на юг има офанзива от РФ, успешно осъществявана от силите на частната военна компания “Вагнер”. Те може би се показаха като най-подготвените и боеспособни от руската страна в този конфликт. И осъществяват офанзиви - малки и при не толкова значими населени пунктове, но все пак поемат контрол върху тях.
Тоест не сме влезли във фазата на войната, в която Русия по целия фронт е в глуха отбрана и се изтегля. Украинската страна трябва да бъде поздравена и може би някой ден тази контраофанзива, ако успеят да запазят тези територии, може да влезе и във военните учебници. Но когато една територия бъде завзета, трябва да се мисли за нейното стабилизиране и изграждането на новите защитни линии.
- Чуват се мнения, че ако излезе губеща от войната, това може да означава разпад на Русия. Възможен ли е такъв сценарий?
- Много хора предполагат, че това е логичният изход. Дори някои родни коментатори, които предричаха падането на Киев до две седмици, в последните дни говорят за този вариант. Дали е възможен - теоретично да. Обаче това зависи от много фактори и процеси. На този етап съм склонен да вярвам, че сме далеч от нещо подобно.
- А как трябва да реагира към другия конфликт до нея, който е и недалеч от нас - между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах?
- Армения поиска помощ от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ - военен съюз, в който участват Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан - б.р.).
Но ОДКБ не предостави помощ, а реши да изпрати генералният секретар с делегация да направят оценка на ситуацията. Това издава тотална неготовност на този съюз да предприеме каквито и да било действия в други направления. Да си припомним вълненията в Казахстан в началото на годината - на 5 януари вечерта президентът Жомарт Токаев поиска помощ, а на 6-и тя вече пристигаше в страната за потушаването на протестите. В момента този съюз в стремежа си да не изпрати военна помощ изпраща делегация. Армения от своя страна заплашва, че ако не получи помощ, може да напусне военния съюз. Трябва да обърнем внимание и на странното поведение на Токаев след тази операция - той изостри риториката си към Москва.
- Защо го направиха, след като за един ден изпратиха "миротворци"?
- Защото нещо не се е развивало така, както му се е искало. Със сигурност това е имало някаква цена, която е била поискана на политическо ниво. Парадоксално е, че докато някои потриват ръце и гледат НАТО, чудейки се дали ще се активира чл. 5, или дали алиансът ще се разпадне, виждаме как големите изпитания са пред отсрещния съюз, който трябва да наблюдаваме. Първо, защото ни е географски близо. И второ - защото наша съседка е асоцииран член - визирам Сърбия. В този съюз виждаме изостряне на риториката от една членка, а друга директно заплашва, че ще напусне.
И докато сме още на темата за ОДКБ, нека да не пропуснем и другата новина - таджикистански и киргизстански граничари са влезли в престрелка помежду си. Тоест в целия регион там близо до Русия има конфликти, които са с различна интензивност и мащаби, но със сигурност поставят Русия в ситуация, в която трябва да вземе определени решения. Ако вземе решение да се намеси, това означава да се разпокъса във военните си действия. Ако не се намеси - това означава да губи все по-силно имиджа си, но вече не пред света, а пред съюзниците си.
- Конфликта там може ли да го смятаме за отделен казус, или е продължение на нещо друго на геополитическата арена?
- Много е важно да изясним нещо, което не е ясно за много хора. Азерите се смятат за азерски турци. Тяхното самосъзнание е изградено върху това. Те не се имат за нещо отделно от турците и имат до голяма степен обща идентичност, или както обичаме да казваме - “Един народ, две държави”. Затова много добре трябва да се наблюдава последователността на конфликта, както и събитията на геополитическата сцена, свързани с преговорите в Турция. И опитите на Ердоган да се прояви като мост и разрешител на този конфликт. Защото единствените, които имат влияние върху действията на Азербайджан, са Турция и Ердоган. И подозирам, че действията на азерите са свързани с определени опити на Ердоган за осъществяване на неговите цели. Да не забравяме, че Турция опипва и почвата за своите действия в Сирия.
- А какви са големите ѝ цели? Тя се опита да е арбитър между Русия и Украйна. Обещава “Байрактари” на Украйна, но в същото време Ердоган се оплаква от антитурска риторика в Украйна. Междувременно заема страната на Азербайджан в конфликта с Армения. Каква игра се опитва да играе?
- Турската политическа школовка е много различна от тези, с които сме свикнали - европейската, американската и източната, да кажем по-конкретно - руската. Ние не разбираме турската, защото тя е много специфична. Турция има големи дългосрочни стратегически интереси и иска да бъде не само регионален, а световен лидер. Самият Ердоган през ден пуска противоречиви послания, които могат да объркат човек, който иска да прецени на чия страна е Турция. Тя е на своя страна. Турската политика се гради върху интересите на Турция. Ако днес е по-подходящо да бъде заета определена позиция, ще се заеме. Дори на следващия ден да трябва да е противоположната. Затова не може да очакваме типичното за нас разделяне на лагери и безпрекословното следване на определена линия просто защото си от определен отбор - това там не съществува като маниер. Това е ключовото и обуславя нашето неразбиране за поведението на Ердоган.
CV
Сергей Петров – Араджони е роден в Каварна
Завършва Професионална гимназия по икономика “Д-р Иван Богоров” с профил “Митническа и данъчна администрация”
Завършва специалност “Политология” във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”.
Изучава “Международна политика и сигурност” във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”
От 2017 до 2021 г. е председател на Младежка асоциация по политически науки (2017-2021)
Автор на публицистични статии и научни публикации
