Още изпитвам сценична треска, макар и след толкова много концерти, казва маестрото, който закрива “Аполония” с изпълнения на всички “Тоники”
- Тази година закривате празниците на изкуствата “ Аполония” с концерт на “Тониките”, които отново събирате на една сцена, г-н Диомов. Как го възприемате - като привилегия, признание, чест?
- Това за мен е голяма част, тъй като много уважавам този фестивал. За мен това е фестивалът на фестивалите - с 60 културни събития, което е свързано с много работа. Затова приех поканата с голям радост.
- Трудна работа ли беше да съберете отново “Тониките” на една сцена?
- Все по-лесно вече става. Само давам команда и те идват. Нямах отказ от нито един. Приятели сме. Някога се карахме, но сега станахме големи приятели. Защото проумяхме, че сме се карали за глупости. Сега всички са по-зрели, помъдрели са и много лесно се работи с тях. С един поглед се разбираме. Рутината най-после си каза думата, а и те вече имат изградени професионални навици. Както се казва, узряхме.
Изпитвам все по-голяма радост и удовлетворение от концертите им, залите се пълнят, идват много хора, песните им се пеят от всички. Заедно с оркестъра на сцената в Созопол ще излязат 60 души. И нито един не се поколеба дали да участва. Удоволствието е голямо - да пеем заедно с хората и да им подарим една усмихната вечер.
Този концерт вече е игран миналата година в НДК, всъщност с него певците от “Тониките” изпяват своята и моята книга “Белите и черни клавиши на моя живот”. Само Ева ще бъде от старата “Тоника”, на сцената ще излязат Хари, Яким и Богомила от “Петте сезона”, които ще пеят песните на първата “Тоника”. Това за мен е голямо събитие. Тя е създадена през 1972 г. и оттогава са минали точно 50 години. Голямо удовлетворение е, че публиката не е забравила нашите песни. Седмица преди концерта билетите вече са продадени. Очаквам амфитеатърът да е пълен, само се моля да е хубаво времето. Останалото ние ще го направим.
- Кои ще излязат на сцената?
- На сцената се качват голям оркестър с диригент Левон Манукян, “Тоника”, “Тоника СВ”, “Фамилия Тоника”, “Петте сезона”, Тони Димитрова, Боян Михайлов. Мисля, че ще се получи хубав спектакъл. От “Тониките” излизат Ева, която е доайен, Хари и Яким, Богомила от “Петте сезона”, Милица, Ралица, Драго, Тео, Тони Димитрова. Останалата част от концерта е посветена на Ваня Костова и младите изпълнители ще пеят нейни песни. На сцената ще излязат и внучката на Ваня Костова - Ванеса, и моят внук Божидар, които ще пеят в дует.
- Липсва ли ви Ваня Костова?
- Много! Но такъв е животът.
- Как се прави едно такова внушително шоу на живо?
- Най-доброто шоу е добре подготвеното шоу. В моята професия съм разбрал, че нещата трябва да се подготвят отдалече, да не се оставят в последния момент - всичко трябва да е осмислено, изпипано до най-малката подробност. И като декор, и като схема на сцената, репертоар, да има идея, да има нещо, което се нарича мускули. Нужна е енергия, изграден финал. В никакъв случай публиката не трябва да се подценява. Макар и да звучи като щампа, но е така - публиката осмисля нашия труд. Понякога получавам укори, че прекалено много угаждам на публиката. Не, аз не угаждам на публиката.
Угаждам първо на себе си, защото по едно щастливо съвпадение това, което се харесва на моята душа, се харесва и на публиката. Аз и публиката сме прегърнати на сцената. Понякога тя знае по-добре от мен текстовете на песните. Това е сложно да се постигне, изискват се много години. Не е лесно да накараш хората да пеят твоя песен. Аз съм написал 500, а се пеят 15 - 20. Това не значи, че останалите не са хубави, просто публиката не ги възприема. Загадка. Трябва да имаш изключително чувство за публика, да улучиш ваксата, за да напишеш песен, която да ѝ се хареса.
- Това свързано ли е понякога с компромиси?
- При мен не. В никакъв случай това не трябва да става с евтини прийоми и номера. От една страна, произведението трябва да е добре съчинено, от друга - да е пиететно. Трудна задача. Понякога съм се справял, понякога не.
- За да се харесате на повече хора, не сте ли се изкушавали да се поддадете на модни течения и да промените стила си?
- Модата не ме интересува. Интересува ме как аз възприемам нещата. Какво значи да угаждаш на модата?! Понякога ставаш смешен. Песента трябва да си остане песен. Не е песен това, което не може да се изпее.
- Коя “Тоника” ви беше по-трудно да съберете - тази от началото на 70-те или от 80-те?
- Мен “Тоника” ме сполетя. Това беше една изключителна случайност - като време, място и хора. Ева, Гого, Яким и Хари, после и Иван Христов пееха прекрасно. Бяхме толкова ентусиазирани, че взехме, че го направихме. И така - от фургончето на жп гарата, където репетирахме, до голямата сцена. Този фургон отдавна вече го няма, за съжаление, той остана само в моите спомени.
При “Тоника СВ” нещата се случиха с конкурс в София. В продължение на 2 дни прослушах 250 души, за да отсея състава. Много внимавах да не пропусна някого. Всичко беше важно - гласови данни, физика, как танцуват, как говорят, как се усмихват. И мисля, че подбрах точните хора. Започнахме много трудно, в началото никой не искаше да ни възприеме. Хората казваха: “Каква е тази “Тоника”, това са други хора”. Но песните ни помогнаха. И радиото, което започна да ги излъчва - “Приятели”, “Един неразделен клас” и т.н.
- Кога разбрахте, че сте станали известни?
- Никога няма да забравя един концерт в летния театър на Велинград. В програмата освен нас имаше голям хор, танцов ансамбъл, а ние бяхме напълно непопулярни. По време на една техническа репетиция при мен дойдоха цяла група ученички и една от тях ме попита: “Ще пее ли “Тоника СВ”?. Тогава си казах: “Стефчо, ти си на прав път”. И така - с раздели, провали, успехи до ден днешен продължихме да правим комуникативни песни. За да стигнем до миналата година, когато получихме голямата награда на БГ радио на името на Ана-Мария Тонкова - “БГ вдъхновители” за цялостно творчество. Това ми стига.
- Виетнамското турне ли беше преломният момент за голямата раздяла?
- Не ми се говори за него.
- Не сте ли мислили да разнообразите репертоара на “Фамилия Тоника” с нови песни?
- Имаме голям репертоар, но засега резултатът е 1:0 за старите песни. Написал съм и нови и те ги харесаха. Чакаме с нетърпение да свърши концертният сезон, за да ги направим, защото, честно казано, старите малко ни поомръзнаха, пеем ги вече от 30 - 40 години.
- А саундът с възможностите на новата техника вече се промени.
- Да, стана по-добър, защото техниката е по-добра сега. Но не я използвам самоцелно - да прекалявам с глупави ефекти или да влизам в някакви измамни схеми, които публиката веднага ще разбере. Обичам всичко да е технически издържано и в същото време да се усеща душата на песента. На всичко трябва да се обръща внимание. Вече сме в XXI век и саундът е много важен. Ако не е добър, понякога това води до провал.
- Но песните ви все още се пеят и събират много публика?
- Да, и най-радостното е, че е от различни поколения. На концертите ни има и много млади хора, които още не са били родени, когато са правени песните. И ги припяват заедно с нас, което е интересен феномен.
- Изкарахте тежък ковид миналата година. На 78 г. откъде намирате сили да творите, да сте все така активен, да пропътувате хиляди километри по концерти?
- Вярно е, че съм голям ентусиаст. Въпреки че разстоянията са големи, не пропускам концерт. Понякога е трудно, но живеем живот на колела. Но не мога да се затворя вкъщи. Светът ми става крив, нещо не е наред - моите хора пеят, а аз съм у дома. И не го допускам. Щом пеят моите песни, аз трябва да съм там. Това не е маниакалност или тщестлавие. През годините толкова се сраснах с нещата, които правя, че нищо не е в състояние да ме раздели. Продължавам да си карам колата и когато седна зад волана, моментално се стягам и дисциплинирам. И газ, газ, газ, но внимавам на пътя.
Има нещо, което е необяснимо за мен. Продължавам да се оглеждам в детайлите, не махам с ръка и да казвам: “Както и да е”. Всичко трябва да е перфектно. Не знам откъде дойде тази вманиаченост у мен, дано да е качество.
- Какво става с голямата ви страст - пътуванията? Като че ли ги спряхте през последните години.
- Пандемията ги спря. Заради ковида се отложи пътуването ми до Аляска през 2020 г. Тя остава в моите мечти, но засега. На 14 октомври заминавам за Лондон за холограмен концерт на АББА, които обожавам. За мен те са едно чудо, неповторим състав. Техните песни са красиви, звучат толкова земно, човешки. Гениални - толкова са лесни за запомняне, в същото време са трудни за измисляне.
- Намирате ли нещо общо между АББА и “Тониките”?
- Не. По-скоро бяхме имитатори на “Рики е повери”. АББА не може да се имитират. Те са неповторими. Ако се имитират, резултатът ще бъде много лош. Никога не бих композирал песни по подобие на АББА, защото ще изглеждам смешен. Аз вече си имам изграден стил и не бива да му изменям. Искам с моите песни да казвам, а не да се показвам.
- Обиколили сте всички континенти без Антарктида. Какво е усещането, когато се прибереш в България от най-екзотичните места на планетата?
- Бил съм във Фиджи, Тонга, Вануату, Нова Каледония, където навремето е имало човекоядци. След това, което съм видял в Индия, Перу, Африка, разбрах, че тук, в България, не трябва да се оплакваме. Страшна бедност. От уважение към хората даже не снимах в колибите им в Кения. Там видях 50 - 60 метра опашка за вода и ми спря сърцето. Стоят и чакат под парещото слънце и няма вода.
- Имате ли мечта някъде да направите концерт?
- Моята мечта е да не се разваля това, което сме постигнали.
- Какво става с другата ви страст - фотографията?
- Тази година направих осмата си изложба - “Най-доброто”, която включваше 24 фотографии от цял свят - водопадите, Мачу Пикчу, Индия, островите в Тихия океан, Австралия, Кения. В продължение на 40 дни минаха много хора да я разгледат в Морската градина на Бургас.
- А България не ви ли провокира да я снимате?
- Много искам да направя изложба за България, има много прекрасни места.
- За хубавата песен какви са изискванията ви? А за хубавия пейзаж?
- Един пейзаж, добре заснет, трябва да те грабне за гърлото, както една прекрасна песен може да те разплаче. Старая се снимките ми да бъдат качествени и да казват много неща. Има много такива места по света, но понякога са много труднодостъпни. Като Мачу Пикчу например.
Мечтата на фотографа е да заснеме отблизо летящ кондор, но това крие рискове, защото трябва да се качиш нависоко в перуанските Анди, където въздухът на височина 3000 - 4000 метра е силно разреден. Така че да заснемеш кондор отблизо, трябва да преодолееш доста неудобства. Но преживяването е неповторимо.
- Кой е пейзажът, който най-много се е запечатал в съзнанието ви?
- Водопадите - Игуасу, Виктория, Ниагара. Боже мой, каква гледка. Когато съм на такива места, винаги изпадам в конфликт с моите приятели. Те искат да си тръгнат, но аз не бързам, защото искам да съм по-дълго време там. Опияняват ме тези падащи води отвисоко, това е един театър, който се играе на грандиозна сцена. Нещо, което не може да се възприеме и осмисли само с един поглед. Човек трябва да постои, да премине шокът, защото една среща с такъв природен феномен неминуемо го предизвиква. Не можеш да повярваш на очите и на ушите си.
Дори пустините ме впечатляват. Посетил съм 7 - 8 от най-сухите места на света. Отчайващи, коварни, негостоприемни, отблъскващи, само пясък, но тази гледка също ме привлича. И осъзнаваш, че тук, в България, сме на райско място.
- А лица изкушавате ли се да снимате?
- Да, но не са ми страст. Моето аз е неповторимият пейзаж.
Пейзаж, който те насища, кара те да се чувстваш жив човек, осмисля пътуването ти на толкова хиляди километри. Това не е чуждопоклонничество. Обичам пейзажите на целия свят - това са моите, вашите пейзажи, на цялото човечество.
- В предварителния ни разговор казахте, че вече гледате на живота по друг начин? Какво имате предвид?
- Не бързам вече толкова много, колкото бързах навремето. И се опитвам да бъда по-спокоен. Преди концерт изживявам голямо напрежение, треперя целият от нерви, като че ли никога преди това не съм правил концерт.
- Значи след толкова много години още я има сценичната треска?
- Как да я няма?! Едва когато завесата се вдигне, концертът започне и се уверя, че всичко е наред - като светлина, звук, събитие, малко се поуспокоявам.
CV
Композиторът Стефан Диомов е роден през 1945 г. в Бургас. От 1961 г. се занимава с музика, а през 1972 г. основава група “Тоника” , после “Тоника СВ”, които се радват на голяма популярност. От 1986 до 1991 г. е главен художествен ръководител на група “Магистрали” към Транспортни войски, после се връща в родния Бургас и създава група “Горещ пясък” , а по-късно и вокалната формация “Петте сезона”. Написал е над 500 песни, сред най-популярните са “Мария”, “Ако помниш”, “Разказвай ми”, “Дъждовно реге”, “Един неразделен клас”, “Здравей, как си, приятелю”. През 1996 г. възражда популярния конкурс “Бургас и морето”. Печелил е много награди.
