На практика столицата разполага с поне 200 народни представители
Миналата седмица близкият до ДБ седмичен вестник удари тъпана, че демократична София пак е прецакана на изборите. За нейните 3 избирателни района са отделени едва 42 депутатски мандата, а според последното преброяване на населението би трябвало да са 53. И ако в столицата гласуват по 35 хиляди на 1 депутат, във Видин са само по 18 600. Измамени сме!
От това се вади изводът, цитирам, че “предстоящият вот е на практика вече подменен”. И че изборите са “откраднати” още преди да са се провели. И то напълно законно…
Не мога да повярвам, че този умен вестник още не е разбрал как се избират депутатите в България. Обяснявам - гласува се за партии. После 240 мандата се разпределят по партиите според националния вот, без никакво отношение към избирателните райони. Дотук няма никакво значение дали София има 42, или 53 мандата. Едва след като партиите вече са си взели бройката мандати, те се натаманяват по райони и персони.
И ако в София някоя партия загуби един мандат, защото има с хиляда гласа по-малко от средното, той се компенсира някъде в провинцията само срещу хиляда гласа.
ДБ бие софийския тъпан, защото е най-софийската партия. В последния парламент тя имаше 7 софийски депутати от общо 42, т. е. 16 на сто. Но ако погледнем какво става с нейните депутати от провинцията, виждаме, че те са влезли в парламента с едва 5-6 на сто от местния вот, при положение че средната стойност на мандат е между 10 и 25 на сто. Тези депутати са компенсаторки.
Да вземем набедения Видин, който все още разполага с 4 мандата. При справедлива делба 1 мандат щеше да се печели с 25 на сто от регионалния вот. Но “Демократична България” взе 1 мандат с едва 5,67 на сто на последните избори. Там ГЕРБ има 28 на сто от местния вот, 5 пъти повече от ДБ. И също взе само 1 мандат. Това справедливо ли е? Ако бях гербер от Видин, щях да си късам ризата от яд.
Но най-прецакан е самият Видин, тъй като от 4-те мандата само един е спечелен от автентичен местен политик, останалите трима са парашутисти от центъра. На практика Видин има само 1 истински свой народен представител.
И точно това е големият проблем с политическото представителство в България. Макар че де юре 198 депутати са от провинцията, повечето от тях де факто са софийски парашутисти. Те са спуснати от централите в София и това често става въпреки волята на местните партийни структури и предизвиква скандали, които водят до загуба на вот и изборни провали по места. Но за софийската централа е много по-важно партийният лидер и близките му да влязат, пък ако ще партията да потъне.
На практика София има не 42, а поне 200 мандата. Когато някой политик дойде в София от провинцията, той се окопава завинаги и скоро забравя откъде е дошъл. Ако поведе листа, често тя не е там, откъдето е тръгнал. Нито пък, откъдето е минал. На едни избори той води листа в Силистра, на следващите в Благоевград, на трети – във Варна. Докато местните хора му запомнят физиономията, и вече го няма, преместен е да опложда друг район със своята депутатска мъдрост. Самите лидери на партиите са защитени от произвола на преференциите, но за двойно подсигуряване водят по 2 листи. Ако лидерът влезе на 2 места, нищо не пречи едното да се осребри. Не че нещо намеквам, но на последните избори по 2 листи водеха трима от ГЕРБ, двама от ПП, двама от БСП, един от ДБ и цели шестима от ИТН. Имаме нов рекорд!
Защо са ѝ на ИТН цели 6 двойно подсигурени лидери? Оставям го на въображението на уважаемия читател, за да избегна съдебните дела. Интересен парадокс – за двуженство съдят, а за двурайонство не, само завиждат. Това справедливо ли е? Разбира ли партийният лидер обидата на прелъстените и изоставените райони? Пардон, често това не е обида, а радост.
Както казах, който пише листите, той винаги печели, а листите се пишат в София. Затова най-прецакана е винаги провинцията. От друга страна, самата София все не може да намери своята синя същност.
Все нещо ѝ пречи. Какво е то? Спомням си, че преди години в моя 24-и софийски район ДПС взе 1 мандат с едни мижави 1000 гласа, а ДСБ не взе нито един с цели 20 000. Просто не мина бариерата в национален мащаб.
Това се случва редовно при сините, чийто партиен живот прилича на виенско колело, а напоследък и на влакче на ужасите, но поне не скучаят. Този интересен живот те дължат изцяло на своята любима партийно-листова избирателна система.
Като казвам, че тази система им е любима, имам предвид само множащите се чрез пъпкуване сини лидери. Сините народни маси искат съвсем друга система и това лъсна на референдума през 2016 г. Сега последното синьо партийно превъплъщение, наречено ДБ, пак е застрашено да изпадне, тъй като ПП ще им дръпне вота. След което и ПП ще угасне като свещичка на вятъра, и после хайде отново да строим поредния храм на правилния цивилизационен избор…
Но ако вотът не бе партийно-листов, а мажоритарен, ПП не би могла така внезапно да възникне от нищото. Синята партия щеше да е една и нейният избирател нямаше постоянно да върти очи, търсейки нова фуста, подир която да кръшне. Столичани и без това обичат промените, иначе нямаше да се преселят тук. Но партийно-листовият вот ги превръща в постоянно търсещи политически нимфомани, а софийската политика се обрича на хронична незадоволеност, която тласка страната от избори на избори и пак на избори.
И в заключение, София няма дълго да е прецакана с броя на мандатите. Още на по-следващите парламентарни избори тя ще разполага с 53 депутати, а Видин само с 2-ма. Само да изчака някакви си 5-6 месеца…
