По-добре да умреш от студ, отколкото да сбъркаш цивилизационния избор
Както знае всеки шофьор, при дъжд софийските жълти павета стават много хлъзгави. Затова вече 32 години българската демокрация ходи с натъртен задник.
Онзи ден например хиляда души излязоха да протестират срещу президента и служебното правителство. Обвиняват ги, че се канят да “сменят цивилизационния избор” на България.
По-конкретно става дума за газа. Но да протестираш срещу отоплението, е тъпо - останалите 6 милиона, които не живеят близо до жълтите павета, няма да те разберат.
Затова протестът се опакова в геополитическа и апокалиптична абстракция. Пред ужаса от края на света какво ти пука за парното?
В знаменитото си есе “Кой мисли абстрактно?” големият германски философ Хегел дава един подобен пример. Купувачка прави забележка на продавачката, че яйцата са развалени. А тя отвръща със серия метафизични плювни: Моите яйца били развалени? Ти самата си развалена! Твоят баща го изядоха въшките, майка ти развратничеше с французите, баба ти умря в сиропиталище, а тези скъпи дрехи сигурно са ти от офицерите, с които спиш срещу пари!
Значи ако искаш свежи яйца, си по-грешен и от Вавилонската блудница.
Ако заменим яйцата с парното, това е и логиката на жълтите павета. Обичаш да зъзнеш – значи всичко ти е прекрасно. Обичаш топлото – душата в пъкъла.
Но около жълтите павета всички жилищни сгради са клиенти на “Топлофикация”. Ако през декември няма газ и ако парното спре - не, дори ако свали температурата с 4-5 градуса - в рамките на 5 минути ще гръмне и електрическата мрежа. Страх ме е да си помисля колко пенсионери ще ритнат ведрото същата зима.
Да, кварталът ще даде скъпи жертви, но делото им ще живее вечно – те ще са положили кости заради евроатлантическата идея. Благодарните потомци ще им вдигнат паметник с вечен огън, та да сгрява душите им.
Изпадайки в хегелиански размисъл, аз закачих във фейса следното просто и конкретно твърдение:
“Тъй като съм на газ, за мен правилната политика е да има газ през зимата. И да е по-евтин. Изобщо не ме интересува откъде идва.”
Отдолу веднага се изяви виден софийски трол: “Много езуитски казано, но руското мазни петно избива от всяка дума. А ти, найденофф, не си толкова простт, да не знаеш, каква е разликата между цената на газа и цената на зависимостта от враг на България.”
За по-ясно ще добавя, че до този момент не съм получил нито една рубла и нито един долар, уви. И опорки не ми пращат. Разчитайки на скромните си разсъдъчни процеси, явно не може да се извися на нивото на метафизичните истини. И затова някак си ми е трудно да разбера как Путин е завладял държави като Турция, Сърбия, Македония, Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Италия, Франция и още десетки такива, които още получават газ от “Газпром”.
И само малка България не се дава. Само тя дръпна резето при първите санкции. Подобно на шепата спартанци при Термопилите, само България брани Европа от путинските орди.
Около жълтите павета би трябвало да живее интелектуалният елит на България. Но пък както казва Хегел в знаменитото си есе, в плен на абстрактното мислене изпада най-вече необразованата и некултурна част от обществото.
По-долу философът допълва, че тази абстрактно мислеща общност не принадлежи само на “низшите слоеве”, т.е. на провинцията. Към нея са ангажирани и еднокнижни псевдоинтелектуалци.
В днешно време те получават грантове, за да свикват тълпите на жълтите павета и да им декламират опорки, които удивително приличат на хегеловите развалени яйца. Евтин газ – душата в ада. Няма газ – душата в рая.
Жълтите павета не помнят собствените си дела.
Миналата година те величаеха герои като Румен Радев, Слави Трифонов и тогавашните служебни правителства, начело със Стефан Янев. Днес всички гореизброени са предатели и руски агенти, които подменят цивилизационния избор срещу 4 хиляди рубли на калпак.
А какво да кажем за Кошлуков? През 1990 г. той бе Жана д’Арк на паветата. Днес е Юда Искариотски, умножен по Пилат Понтийски, тъй като се опитва да държи телевизията горе-долу в границите на нормалното.
Кое обаче е нормалното? След 32 години демокрация, отдавна трябваше да имаме нормална смяна на властта. Вместо това бутането на парламенти и правителства стана функция на жълтите павета. Тук хиляда протестъри могат да подменят волята на 6 милиона избиратели.
Хайде, да речем, че не са хиляда, а 10 хиляди. И избирателите не са 6 милиона, а само 3 милиона. Пак се получава 1 към 300. Следователно аритметиката е вредна за демокрацията.
Големият недостатък на демокрацията е, че ужким мнозинството решава. Така смята простолюдието. Но всеки български грантоед ще ви обясни, че това е вредна заблуда – решават експертите, а експерти са тези, които получават опорките.
Както писа тези дни един наш виден г професор по политология: “Нужно ли е да пояснявам, че в България няма политическа воля и корпоративно примирение с перспективата двата мощни корупционни фактора на руския колониален контрол да бъдат отстранени? Единственият начин това да се случи, би бил силен натиск отвън - от Брюксел и от Вашингтон… Затова значителна част от българското общество е лесно да бъде убедено, че “американците пак ни се месят...”, че “новият голям брат пак не харесва българо-руската дружба” и тем подобни идиотии... За такива нашенци на времето дядо Петко Рачов Славейков беше казал - “ти доброто му го навираш у г@зо, па оно го пърда...”
Елегантна метафора! България се дърпа, не иска това, което е добро за нея, та сега проктологичната общност да го навира по метода на Пенчо Славейков.
Това разкрива истинската роля на жълтите павета – те са клизмата на демокрацията.
