Още се изчервявам като се сетя как Карел Гот
2 часа повтаряше, че съм много красива
- Г-жо Бодурова, като дете сте свирили на цигулка, защо я оставихте и се насочихте към пеенето?
- Баща ми много настояваше да свиря. Даваше разпореждане на баба, че трябва да свиря минимум 2 часа на ден. Спомням си, че веднъж бях свирила само час и баба ми докладва. Баща ми, като се прибра, аз бях заспала. Събудиха ме, трябваше да си измия лицето и да свиря още един час. Чешмата беше на двора, казах, че ме е страх. Баба ми донесе кофа с вода в стаята, за да се измия и свирих още час. За пеенето моята майка ми каза , че щяло да има конкурс в самодейния състав към профсъюзния дом на културата в Бургас и ме записа да се явя. Тогава тренирах баскетбол и нямах отношение към пеенето. Явих се, взеха ме и така се започна. Ходехме по фестивали, правехме концерти и печелех някакви награди. Но цигулката ми даде много за вярното пеене и слух. Записвам в студио бързо. Повтарям само ако искам да сложа повече чувство в песента. В Берлинското радио бях направила рекорд по бързо записване. Бяха ми дали 14 дни за 10 песни. Аз ги записах за 5.
- Работили сте доста време в Германия. Какви бяха предаванията, в които се снимахте?
- В продължение на години участвах в много телевизионни предавания там. Имало е случаи, в които 2 пъти месечно съм пътувала до Берлин. Условията бяха малко по-различни. В България
тогава сами си шиехме дрехите
А там влизаш в една стая с дрехи с твоя номер и ми казваха да си избера дреха, с която искам да снимам. Там се научих как да се гримирам и дълго време предпочитах в България да се гримирам сама. Различни шоу програми на много високо ниво - осветление, декори, балет. Те имаха невероятни балети. Спомням си веднъж на един концерт, в който участвах във Фридрихщат Палас, на репетицията, както пея, обръщам се и гледам зад мен, не можах да ги преброя - 20 или 40 балерини. Сториха ми се като една - всички високи, хубави, за момент спрях да пея, стреснах се.
- На фестивал в ГДР работите с Тина Търнър, какво си спомняте от тази среща? Кои други звезди бяха там?
- За Тина Търнър си спомням , че след концерта имахме коктейл. Тя единствено дойде с джинси и същото яке, всички останали бяхме с по-специални дрехи - като за показ. Тя беше толкова семпла и в поведението си. Спомням си само един голям камък на пръста ѝ - диамант. Тогава и от някои следващи запознанства с хора на ниво разбрах, че не дрехите показват на кое стъпало стоиш.
Освен Тина Търнър беше и Карел Гот - той бе най- голямата звезда в Германия тогава. Аз лично се запознах с него на фестивала в Готвалдов. Всъщност тогава пях неговата песен “Водопад”. Той лично излезе тогава да ми поднесе наградата и каза, че интерпретацията на песента му е била изненада и той би я изпълнил по този начин. Това бе невероятен комплимент за един млад изпълнител като мен. Да не ви разказвам, че на коктейла, който даде директорът на “Прагаконцерт” Карл седна на масата срещу мен и ме гледаше и повтаряше в продължение на 2 часа, че съм много красива, още се изчервявам, като се сетя за тази история.
- Заминавате за Гърция по време на соца, защо приехте тази покана?
- Може би, за да видя света, не знам. Чувах от тези, които работеха в чужбина, че светът е хубав, виждах ги как са облечени, по-добре от хората в България, тяхното присъствие беше по-различно. Исках да раста, да видя, да науча за други светове. Пък и там заплащането беше по-добро.
Зарязах кариерата си в Германия заради Гърция
И гръцката музика като ритъм, като лирика е уникална. Научих, например, че тогава в Гърция между 14 и 17 часа следобед всички почиват и нямаш право дори да се изкъпеш, за да не събудиш съседите от течащата вода. Чак полиция дойде на вратата ми. От първата година имах честта да работя със Стратос Дионисиу, Пица Пападопулу.
- Как се появи идеята да живеете в САЩ?
- Без идея. Бях се прибрала от Гърция за кратко в България и заминавах за Лондон за 3 месеца на работа. Обадиха ми се от Америка посред нощ, тогава имаше само домашни телефони, и ме поканиха да отида на работа там. Казах, че след Лондон мога, и ми изпратиха билет по пощата, който бе Лондон-Лос Анджелис. И на 21 юни преди 31 години кацнах там.
- Какви бяха първите ви ангажименти там и как се чувствахте в началото?
- Малко неприятно беше, защото се оказа, че собственикът, който ми изпрати билета, е продал клуба на друг. Не знаех кой път да хвана назад. Предложиха ми друга работа в клуб, който бе много малък, може би 200 души събираше. А преди това работех с над 1500-2000 места. Даже тогава казах на моите близки, че тоалетните на клубовете, в които съм работила преди това, са били толкова големи. Много трудно ми беше. Но този клуб имаше страхотна атмосфера. Там се хвърляха пари вместо салфетки, както правят в България. И накрая певците ги брояха. Аз отказвах да правя това, защото ми се струваше много унизително да броиш мръсни пари, хвърлени по пода. И се съгласих да не получавам моята част от тях, макар че повечето бяха хвърляни за мен. После получих покана да работя в “Арбат Голдън Палас” в Лос Анджелис - огромен клуб с въртяща се сцена.
- С кои други големи звезди сте били на една сцена през годините?
- Ненавиждам хората, които се хвалят със снимки до известни личности и ги наричат приятели. А тези от снимката едва ли си спомнят за него. Това няма значение с кого си работил или си се снимал- важното е ти кой си и каква диря си оставил, дали другите искат да се снимат до теб.
- Разкажете за концертите, заради които сте отново в България?
- Не съм в България за концертите. Дори билетът ми беше купен, преди да бъдат планирани такива.Идвам в България, защото си обичам родината, за да видя хората, които обичам и ме обичат. Концертите ми са просто едно допълнение, защото моите фенове го искат. На 27 юни ще пея в Летния театър във Варна, а на 11 юли в Летния театър в Бургас.
- Какво ви липсва най-много от страната ни, когато сте навън?
- Всичко може да имаш там - и българското сирене, и българските зелеви листа, и лютеница, всичко. Но не можеш да имаш чувството, което изпитваш, когато си тук. Българските домати, череши, на всички изпратих снимка на един домат, който купих тук,
за да видят и да ги е яд
Много обичам моя роден Бургас. Когато съм там, чувството е неописуемо. Несебър е приказка - невероятна атмосфера, хубави ресторанти. България е прекрасна! Само не случи на държавници. И причината е само една- голямото его. Мисля, че когато вече си избран от народа - ти първо трябва да служиш на него, а не на партия.
- По този повод какво ще кажете за случващото се в България сега?
- Какво може да се очаква от една личност, която толкова години от екрана сваляше нивото на българската култура с цинизми, който се държеше арогантно и брутално с колегите си, с хората, с които е пораснал, да бъде по-различен? Не е ли простащина да излезеш и кажеш “реших и излизам от коалицията и оттеглям министрите си”. Решение на една партия се взема от мнозинството в нея. Ти решаваш съдбата на един народ!? Това е най-безпардонната простащина, която може да преживее един народ.
- Пели сте по цял свят, къде все още не сте имали концерт, а ви се иска да направите?
- Нямам подобни мечти. Пяла съм на много места - от Монреал, Канада, до Сидни, Австралия, т.е. от Северния полюс до Южния. Европа е много малка - и там къде ли не. Мисля, че направих това, за което и насън не съм мечтала. Има ли по- хубаво нещо от това, след целия този неспокоен живот с толкова много пътуване, емоции, любов, да бъдеш спокоен за утрешния ден.
- Печелили сте много награди, кои са ви най-скъпи?
- Всички са ми скъпи - ден преди да тръгна за България, си ги разгледах, спомените заваляха над мен - Сочи, Дрезден, Рощок, Готвалдов, “Златният Орфей”. След всяка награда имах турне в страната, в която съм я спечелила - поне месец. В повечето случаи вземах оркестър “София” с ръководител Димитър Симеонов. Но една-единствена диплома стои на стената в моята лична стая, в спалнята ми - Почетен гражданин на моя роден Бургас.
- Вие сте космополитна личност и все пак къде се чувствате най-добре?
- Точно, нарекохте ме правилно. Навсякъде аз съм се чувствала добре. Защото знам, че рано или късно ще си дойда у дома. Човек има само един живот. В прераждане не вярвам много, то е измислено за човешко успокоение. Затова човек трябва да прави всичко, което ще му даде по-добър живот. Когато излезеш извън родината,
не си предател,
когато излезеш извън партията, също. Просто си осмислил и решил така. Хората се развеждат също, когато спрат да гледат в една посока. Но това не значи, че ще забравиш откъде си или през какво си преминал, нали?
- Коя е песента, която винаги разплаква феновете ви?
- Мисля, че има няколко. Но “Обичам те, майко Българийо” е и ще остане и след мен. Тази песен е моят химн за България.
- С толкова успешна кариера чувствате ли се като галеница на съдбата?
- Абсолютно да! Може би Бог ме компенсира, защото родителите ми си тръгнаха много рано оттук. Но пък и аз не чаках само от него. Гордея се, че съм изпяла прекрасни песни. Те не звучат по радиата, но тези, които идват на моите концерти, ги знаят, пък и който иска, ги намира в интернет. Дори разреших да се качат мои цели концерти в ютюб от НДК - да бъда по-близо до тези, които обичат музиката. Някои ми пишат, че ги имат на флашка в колите си. Не съжалявам дори за миг от моя живот. И затова, че се чувствам “галеница на съдбата”, както се изразихте, ме кара да бъда още по-близо до хората , които ме направиха такава - моята публика в България. Защото това ми даде вярата в мен и тръгнах по света сама. И да бъда още повече човек - където и с каквото мога да бъда полезна.
