При 15,6% инфлация фокусът трябва да е върху доходите на работещите
Насред политическите трусове парламентът започна да разглежда актуализацията на бюджета с антикризисните мерки, предложени от правителството.
Междувременно обаче инфлацията продължава да расте, като през месец май растежът на цените достигна 15,6% на годишна основа, с което беше надминат пикът от 15,3% през юни 2008 година. И това няма да е краят на историята.
През май основните двигатели на инфлацията са цените на горивата и цените на храните, но има поскъпване и при всички останали стоки и услуги.
През юни част от тези тенденции продължават. Горивата продължават да поскъпват и към средата на юни
бензинът вече е средно 3,33 лв., а дизелът - 3,42 лв.
и това се случва, въпреки че България получи изключение от ембаргото за руски петрол. Нещо повече, в последните дни Русия отново ограничи доставките на газ за Европа, вдигайки цената на газа почти двойно.
По този повод наскоро Българската народна банка изчисли, че 10% поскъпване на природния газ води до около 0,13% инфлация. Това е полезно като данни, защото ни дава възможност да оценим ефекта от поскъпването на руския газ върху инфлацията в България.
Както знаем, България внасяше руски газ за около 9 евро на мегаватчас през август 2020 г., а до април 2022 г. цената му надмина 90 евро – т.е.
поскъпна с около 900% за 20 месеца
Ако приложим изчислението на БНБ, получаваме, че поскъпването на газа е донесло около 11,7% инфлация за този период. Това изчисление може да не е съвсем точно, но илюстрира решителния принос на газа и енергията към инфлацията в България.
Във всеки случай, дали на политиците им харесва, или не, инфлационният проблем се задълбочава и те не могат да избягат от него. Тези, които внесоха актуализацията на бюджета трябва да се замислят дали не трябва да я допълнят с още мерки. А тези, които са против, е време да предложат конкретни алтернативи. При толкова сериозен проблем би трябвало да се намери пресечна точка и надпартиен консенсус, а не актуализацията
да стане жертва на партизанщина
Вдигането на пенсиите е безспорно. Всички знаем, че хората с нисък и фиксиран доход са най-ударени от инфлацията, така че без вдигане на пенсиите няма да се мине. Вероятно ще има спорове за конкретни формули и начини как това да се направи, но най-вероятно повишението на пенсиите ще получи подкрепа. Това се случи и миналата година през септември – когато въпреки предизборната ситуация парламентът успя да приеме актуализацията и да повиши пенсиите.
Някои мерки обаче са разфокусирани и неефективни. Много анализи показаха, че няма да има особен ефект от премахването на ДДС върху хляба и даването на 25 стотинки отстъпка за горивото. Всъщност тези облекчения вече бяха “изядени” предварително още преди да се въведат – откакто беше обявена мярката за 25 стотинки субсидия за литър гориво, бензинът поскъпна с близо 25 стотинки.
Хлябът през май поскъпна с над 9% и скоро ще изяде цялото обявено облекчение на ДДС. А КЕВР планира да вдигне цената на парното с близо
40% - далеч повече от 11-те процента предвидено намаление на ДДС върху парното
Тези неефективни мерки няма да стигнат до домакинствата и вероятно ще останат по веригата в производители и търговци. По-добре е тези мерки да се изоставят и вместо това да има фокус върху доходите на работещите.
Една от малкото мерки, фокусирани върху работещите, е данъчното облекчение за деца – тя директно ще остави по-висок доход в семействата с деца, и то още тази година, а не догодина, както обикновено действат данъчните облекчения. Това е положителна мярка, но няма да е достатъчна особено при продължаващ растеж на инфлацията. Бизнесът рано или късно ще трябва да вдигне заплатите и ще е по-лесно, ако и държавата даде едно рамо на този процес с конкретни мерки и данъчни облекчения, които да подпомогнат работодателите и вдигането на доходите.
Заедно с бюджета предстои да се гледат и промени в закона за енергетиката, чиято цел е
да се използват свръхпечалбите в енергетиката за компенсации
Разбира се, основната цел са компенсациите за бизнеса – но не е лошо и бизнесът да поеме конкретен ангажимент за доходите. Това проработи по време на пандемията, антикризисните мерки подпомогнаха засегнатите бизнеси, но под условия, че ще запазят работните места. По същия начин и сега подкрепата за бизнеса не трябва да е безусловна. Обаче не може всички енергийни печалби да отидат само при бизнеса – малка част трябва да се използват, за да не се допусне рязко вдигане на цените на парното за домакинствата.
Като казваме парното, знаем, че парното се произвежда от природен газ, а доставките на природен газ са ключово важни за зимата. Затова в актуализацията на бюджета има предвидена държавна гаранция, която да позволи максимално запълване на газохранилището в Чирен. При тези цени на газа “Булгаргаз” няма възможност сам да финансира запълването на газохранилището, а
запълването му не бива да се бави
И накрая – една от любимите теми на опозицията е дефицитът и дългът. Правителството предвижда да запази дефицита на 4,1%, колкото беше и в настоящия бюджет. Но не е лошо да се направи поне малка стъпка към намаление на дефицита и той да се сведе до 3%, което ще облекчи и инфлационния натиск. Едно такова предложение би могло да бъде основа за постигане на надпартийна подкрепа и да покаже, че въпреки политическите различия парламентът може да бъде единен в кризисна ситуация. Повишение на пенсиите и заплатите плюс намаление на дефицита – дали това не е успешната формула за актуализацията?
