Скелетът с копринена тъкан
с изображения на птици
трябва да се подложи
на ДНК експертиза
Неотдавна отново бе повдигната темата за костите на цар Самуил. По този повод потърсихме коментар от историка от Софийския университет “Св. Климент Охридски” доц. Георги Николов.
"В съня ми нощем моята душа отива там, при разкопките в Преспа." Николаос Муцопулос
Къде е умрял
Самуил
Византийската военна операция през лятото на 1014 г. в теснината между планините Беласица и Огражден край укреплението Ключ поставила началото на края за войнствения български цар Самуил (997-1014). Съсредоточената в Струмишкото поле на около 10-15 км западно от Ключ българска войска на 29 или 30 юли 1014 г. влязла в бой с византийски отряди, но била разгромена. Мнозина паднали убити, а още по-голям брой били пленени. Цар Самуил трябвало да се спасява с бягство. Той бил на около 70-годишна възраст и естествено, не бил достатъчно бърз и повратлив. Именно тогава неговият син, българският престолонаследник Гаврил-Роман Радомир, взел Самуил на коня си и го отвел в крепостта Прилеп.
Византийският хронист Йоан Скилица (ХI в.) обръща внимание, че “Гаврил, наричан и Роман, надминавал баща си по телесна мощ и сила”, т.е. престолонаследникът очевидно бил едър и силен мъж за разлика от престарелия си баща, за когото се знае, че на ръст не надвишавал 155-160 см. Огромната маса пленени българи, която пречела на бързото придвижване на ромеите, била подложена на
брутално
осакатяване -
15 хиляди души
били ослепени.
От тях били оставени 150 души с по едно око, които да водят останалите.
Скилица отново допълва: “А той (Самуил - б.а.), като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а загубил съзнание, причерняло му и паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни, на 6 октомври, умрял”.
Друг византийски историк - Михаил Аталиат, съобщава и за мястото на смъртта му: “Предводителят им (на българите - б.а.) Самуил избягал уплашен и умрял на блатистия остров Преспа”.
Гробовете
През 1969 г. по време на археологически разкопки в базиликата “Св. Ахил” на о-в Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро гръцкият учен Николаос Муцопулос (1927-2019) буквално в последния ден от сезона попада на четири гроба, които условно означава с гръцки букви. Погребаните са поставени в каменни саркофази.
В първия саркофаг (А) липсват останки от скелет; във втория (В) има само разхвърляни скелетни останки, т.е. тези два гроба са били ограбени (и поругани) още през Средновековието. Последният гроб в южния кораб на Преспанската базилика е бил направен набързо и по своя градеж отстъпва на специално приготвените първи три саркофага. От друга страна, в него се открива много костен материал - очевидно останки на повече от един човек.
Безспорно най-интересен е третият гроб (C), който е запазен непокътнат. В него е открит мъжки скелет, покрит със скъпа копринена тъкан, с останки от златни нишки. След реставрацията се установяват кръгли медальони с изображения на птици (папагали), стъпили върху огънати клони във формата на венци.
Върху лявата ръка на покойника са намерени фрагменти от плетена ризница. Лявата ръка под лакътя (лявата предмишница) приживе е била счупена и е зараснала накриво. Най-вероятно третият гроб (С) е съдържал тленните останки на цар Самуил. Той е бил специално засводен. Може да се предположи, че още приживе българският владетел е приготвил саркофага на своето последно жилище.
Доказателствата
Посочените детайли могат да се свържат със сведения от историческите извори за Самуил. Известно е, че в битката при р. Сперхей (996), той и синът му Гаврил-Роман са били тежко ранени. Изглежда, тогава, за да се предпази от удар в главата, Самуил е вдигнал лявата си ръка и е получил фрактура в областта между лакътя и китката. Костите са единственото пряко свидетелство за пола, ръста и възрастта на погребания човек. Освен специално направеното гробно място, няма други освен посочените доказателства, че това е именно скелетът на цар Самуил. Затова съмнението за истинността на това предположение остава.
Политическите
спекулации
Откритието на Н. Муцопулос става във време, когато в Гърция управлява свирепа военна хунта (1967-1974). Да обяви своята теза, че е открил гроба на българския цар Самуил, за гръцкия учен е равносилно на самоубийство. Затова неговата публикация (тритомен труд) за разкопките се появява доста по-късно, през 1989 г. Част от него е преведена на български език и е публикувана в книгата му “Базиликата “Свети Ахилий”. Един исторически паметник светиня” (2007).
Н. Муцопулос заслужено получи редица български научни отличия (Doctor honoris causa на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (2010) и на Великотърновския университет (2014). В своите слова и изявления пред медиите той изказа пожеланието си костите на цар Самуил да бъдат предадени на България.
Има няколко важни и неоспорими факта. Гробът е разкрит на територията на Република Гърция и фактически всички артефакти, свързани въобще с базиликата “Св. Ахил”, естествено, принадлежат на тази държава. Понастоящем костите от гробовете се съхраняват в Музея за византийска култура в Солун. Когато през 2014 г. българският президент Росен Плевнелиев посети този музей, костите на Самуил бяха извадени от депото и той се поклони пред тях.
Какво всъщност трябва да се прави с костите (които вероятно са) на българския цар Самуил? Възможни са различни решения на този въпрос. Засега се очертава запазването на установеното status quo, т.е. костите да останат и в бъдеще в солунския музей.
От Скопие
се чуват плахи
гласове,
че тленните останки на Самуил трябва да се предадат на Република Северна Македония. Тази възможност бе категорично отхвърлена приживе от Н. Муцопулос в негово интервю пред медиите.
От дълго време сред нашата общественост се повдига въпросът за предаването на костите в България. В публични изяви някои наши учени (главно историци), политици и общественици отправят призиви в този смисъл. Обществена тайна е, че редица официални и неофициални лица в Гърция предлагат костите на цар Самуил да бъдат разменени за някои византийски или поствизантийски ръкописи, които се съхраняват в наши библиотеки и архивни сбирки.
Веднага трябва да се каже, че въпросните ръкописи са попаднали в България в резултат на историческите обстоятелства през вековете, а не са “откраднати”, както някои хора смятат. Още нещо: въпросните ръкописи са напълно достъпни за работа както за български, така и за чужди изследователи. Прочее голяма част от тях са дигитализирани.
В редица частни разговори и медийни изяви съм имал възможност да кажа, че такава размяна е недопустима. Подобна “търговия в натура” може да се характеризира с българската поговорка “кон за кокошка”. Да не говорим, че размяна на исторически реликви би била прецедент в практиката на европейските музеи в ново време. Не трябва да се забравя и това, че въпросните кости не могат категорично (100%) да се идентифицират с тленните останки на българския владетел.
Позицията на
автора
Костите и от четирите гроба трябва да се подложат на детайлно остеологично изследване и прилагане на ДНК експертиза. Митохондриалното (т.е. по майчина линия) проследяване на роднинските връзки на скелетите би открехнало поне малко вратата за идентификация на погребаните там личности. Съдбата на костите от “Св. Ахил” трябва да следва православната християнска традиция, т.е. те трябва да се погребат отново там, където, се е намирал техният гроб - а именно в базиликата на преспанския остров. Препогребването трябва да се извърши в специален херметически затворен ковчег, който би позволил евентуално ново изследване след време. За това са нужни общо съгласие и добронамереност и от българска, и от гръцка страна. Крайно време е и духът, и костите на великия български цар да намерят вечен покой. Там, където той завърши своя земен път.
-----------------------
Авторът доц. д-р ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ е от СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
