При "промяната" няма промяна. Затова и за поредна година на 9 май се проведе антибългарската обществена акция „Безсмъртният полк”. Към участниците в нея, събрани пред паметника на окупационната съветска армия, се обърна руската посланичка Елеонора Митрофанова. В словото й също нямаше "промяна" - типична руска антиевропейска и антибългарска пропаганда.
Българските участници в акцията копират едноименната националистическо-комунистическа руска акция. По принцип русофилът никога не може да измисли нещо по-различно от кремълската пропаганда. Традиционно проявата се организира от фондация „Безсмъртният полк” и други проруски организации. Особено активни по традиция са бивши агенти и сътрудници на комунистическите тайни служби, както и лапачите от времето на комунистическия режим - т.нар. "активни борци" и техните наследници.
Според основния организатор целта на акцията е да се съхрани „личната памет” за загиналите в т.нар. антифашистка съпротива и през Втората световна война.
Паметта е свято нещо за всеки човек. Затова и спекулацията с нея е морално престъпление. С демонстративната си показност акцията „Безсмъртният полк” е спекулация с историята и подмяна на истината с лъжа. Тя цели да изпере мръсните съвести и биографии на лица участвали в терористични акции срещу българската държава и народ. Защото именно такива са били акциите на т.нар. партизани и на техните ятаци, които народът ни нарича подигравателно "шумкари" и "мандраджии".Такива са били и уличните терористи или т.нар. черни ангели, както и атентаторите извършили престъпното взривяване на храма „Света Неделя” през 1925 г.
Времето опроверга лъжите на комунистите. Днес е доказано, че в Царство България не е имало фашистка власт, не е имало фашистка партия на власт. Следователно лъжата за „антифашистката борба”, особено когато властта установена от тези менте "антифашисти" след 1944 г., е определена в закон като "престъпен режим", е демонстрация на наглост и лицемерие. Под фалшивия лозунг на „антифашистката борба” функционери и съмишленици на комунистическата партия, са целели да ликвидират независимостта на българската държава. Платени с чужди пари и водени от чужда на българския народ идеология, те предават България в ръцете на вражеска тоталитарна държава. Успяват да наложат тоталитарен диктаторски режим по съветски модел. Тяхното управление след 9 септември 1944 г. е престъпно и като такова то е определено в приет от народното събрание закон през 2000 г. Това автоматично прави възпоминателната акция, организираня от наследниците на загиналите „антифашисти”, част от престъплението. Защото в „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, приет от 38-то Народно събрание и обнародван в Държавен вестник на 5 май 2000 г., ясно е посочено, че този режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е „престъпен”, а „Българската комунистическа партия е била престъпна организация”.
Днес българските граждани знаят, че победата във Втората световна война над Германия не донесе свобода на България и на българския народ. Краят на войната означаваше свобода и възможност за успешно демократично развитие единствено на държавите от Западна Европа, но не и на държавите, които бяха окупирани от съветската армия с помощта на сътрудниците на окупаторите – комунистическите партии. Днес своята антидържавна разрушителна дейност, която органично включва терора, българските комунисти се опитват да представят като „антифашистка борба”. Но няма как противниците на демокрацията да минат за антифашисти. Борци срещу фашизма, както и борци срещу комунизма, могат да бъдат само демократите. А комунистите е доказано, че не са демократи. Няма как установената от БКП еднопартийна диктатура, записана като чл.1 от Конституцията на НРБ, да мине за „демокрация” и „борба срещу фашизма”. Защото самата тя е фашизъм, макар и с червен цвят. Но тъй като днес много от някогашните "червени" споделят крайните антиевропейски и националистически тези на управляващите в Москва политици, декорирани с жълтокафяви "георгиевски ленти", то и цвета на днешната акция в центъра на столицата ни бе такъв: червено жълто кафяв.
Организаторите на акцията „Безсмъртният полк” настояват да се отдаде почит и да се спасят от забравата загиналите в „Съпротивата”. Но нали целта на тази „съпротива” е била да бъде установявен „престъпен режим”? Как да отделим в съзнанието си тяхната гибел от тяхната цел. Как да разделим загиналите от останалите живи терористи и техните наследници. Как бихме се чувствали днес, ако наследниците на ислямските терористи организират свой „Безсмъртен полк”. И защо да не го сторят: "чудесен пример" им дават от Москва София.
Когато почитаме паметта на борците за национално освобождение, на героите от Априлското въстание, на опълченците на Шипка, ние скланяме глави пред българи, които са загинали за свободата и независимостта на България. Но за какво загиват т.нар. участници в „антифашистката съпротива”, след като се борят за ликвидиране на свободата и независимостта на България? Защото в резултат на тази им „борба” страната ни попада под тотална чужда зависимост. И нещо наистина ужасно. Помилваните червени терористи от т.нар. от комунистите "фашистка власт", след 9-ти септември 1944 г. избиват десетки хиляди българи. Те ликвидират политическият, държавен, управленски, военен, духовен елит на България. Унищожават голяма част от културната и научната ни интелигенция – учители, университетски преподаватели, инженери, писатели, журналисти. Ликвидират дори символът на независима България – Търновската конституция. Хвърлят в концлагери добри хора, налагат жесток терор, отменят основни човешки права и свободи, опитват се да направят България република на Съветския съюз.
Много от унищожените червени терористи имат съветско гражданство и директно изпълняват заповеди на Кремъл. Влизането им в България е ставало по същия незаконен начин, по който ислямските терористи се опитаха да нахлуят в Европа. „Доставят” ги от Москва у нас с подводници, от самолети ги хвърлят с парашути, преминават нелегално границата. Целта им е била да дестабилизират България, да парализират съпротивителните ѝ сили във време на световна война, за да я поднесат на тепсия на окупаторите. Факт е, че властта не се е церемонила много с тях. Но нима не би постъпила така всяка държава, ако е заплашена нейната сигурност и спокойствието на гражданите й?
Когато страната ни е окупирана от съветската армия през есента на 1944 г. българската армия е заставени от окупаторите и техните местни слуги да участва в заключителната фаза на Втората световна война. България, която през цялата световна война поддържа нормални дипломатически отношения със СССР и не изпраща нито един войник на Източния фронт, е принудена да се подчини на съветското военно командване. Това е унижение и не е повод за гордост. Защото не България, а Германия и СССР са подпалвачите на Втората световна война. По-късно тези „съюзници-разбойници” се изправят един срещу друг, но това вече е типично „мутренска” свада, характерна за тоталитарни държави. В ужаса на световната война Цар Борис III и българските държавници в този период, успяват да запазят живота на българските граждани, да съхранят независимостта на Царство България, да спасят от лагерите на смъртта всички български граждани от еврейски произход. Това е национален подвиг. Това е истинското безсмъртно национално дело. На този подвиг трябва да отдаваме почит и да славим имената на българските държавници, политици и общественици, които не са допуснали българи да загиват във Втората световна война.
„Отечествена война” ние можем да наречем единствено и само горянското антикомунистическо движение. То е нашата истински народна, отечествена война срещу комунистическия режим. Всеки народ има своята „отечествена война”, когато се налага да брани своята родина. За народите на Източна и Централна Европа – от балтийските държави до Прага, Варшава и Будапеща, „отечествена” е войната срещу съветската агресия, срещу установените след „победата” комунистически режими. За България чужд нашественик е само и единствено Съветският съюз. Но той изчезна от политическата карта на света.
Във въздуха днес се носи, че Русия е държавата, която може да последва съдбата на Съветския съюз. И съм убеден, че така ще стане.
Хиляди млади българи загиват безсмислено в края на Втората световна война. Те са изпратени на смърт от съветските окупатори и техните комунистически слуги у нас. Когато отстаналите живи се завръщат от фронта попадат в една непозната страна, в която вилнее жесток червен терор. Страна, в която е незаконен съд, наречен цинично "народен", е издал хиляди смъртни присъди. Страна, в която предстои и пълният разгром на демократичната опозиция, избити са генерали и офицери – герои от войните на България за национално обединение. Чрез масови репресии слугите на окупаторите – българските комунисти, са посяли ужас в България. Поставили са родината ни на колене. Унижили са я. Затова и когато преди две години видях как някакви "протестиращи" коленичат пред прокремълския ни президент, асоциацията с времето на съветската окупация на България в съзнанието ми възникна спонтанно. И тогава още написах, че нищо добро не ни чака като народ от такива "протестиращи" и тяхната "промяна". Така и стана.
Ние, българите, трябва да склоним глави само и единствено пред своите национални герои – борци за национално освобождение, герои от съпротивата срещу комунистическата власт, срещу съветската окупация. Само в тази наша съпротива има национално достойнство и чест. Защото тя е родолюбива и е борба за демокрация и по-добър живот. Превръщането на една кремълска инициатива, родена в период, когато Русия осъществява поредната си военна агресия, в публична акция у нас, е нагла провокация срещу демократична и европейска България. Това е гавра с националната ни памет.
Няма безсмъртие за терористи!
Няма и не може да има прошка за техните престъпления. Те си отидоха от живота без да се покаят. На гробовете им има петолъчка, а не християнски кръст.
Споменът за всеки човек е дълбоко личен. Той не е афиш или лозунг, не е портрет за манифестация. В този смисъл, акцията „Безсмъртния полк” проведена днес у нас, е поредната хибридна руска антибългарска акция, нов опит за разделение и конфронтация в българското общество, инструмент за подмяна на историческата ни памет, антиевропейски акт в Деня на Европа.
*Александър Йорданов във фейсбук
