Подкрепата с военна техника не ни вкарва във войната. Да, заявява на коя страна сме, но това не е участие във военните действия
Съгласен съм с президента Радев, не бива да разпалваме военолюбивите страсти у нас и навън. Какво обаче означава това:
1. Да не се въодушевяваме прекалено от руските жертви, да не развиваме яростна омраза към всичко руско и да не се превръщаме в зрители на комикс. Всеки един успешно взривен танк, означава и смъртта на няколко млади мъже, които вероятно не искат да са в Украйна и не знаят защо са в Украйна и защо се бият срещу украинците.
2. Неизбежно е за всеки нормален човек да е емоционално ангажиран с войната. Да изпитва гняв от руските действия, да се възхищава на украинския героизъм, да страда за жертвите и разрушенията, да преосмисля мъчително убежденията си за едно или друго. Добре е да приемем тези емоции и да успяваме да се справяме с тях, да не ги превръщаме постоянно в свирепа омраза или чувство на превъзходство. Тази война е трагедия, тя ще продължи дълго, а последствията й ще бъдат с нас и нашите деца за десетилетия напред.
3. Да преосмислим миналото си. Да се откъснем от дълбоко насадените фили и фоби нагласи, обичайни за подтиснати и зависими хора и да започнем да се учим. Филмът “Второто Освобождение” е един такъв добър пример. Необходими са ни много такива филми, книги и уроци в училище - за войните, за славното ни, но много повече и за безславното ни минало. Нека се палим по-малко от миналото си и нека го познаваме повече.
4. Войната е с нас. И до нас. Няма как да се изолираме от нея. Тя ни заплашва. Въпросът е не дали да реагираме, дали да вземем страна, а как да реагираме и чия страна да вземем. Дали да помогнем на Русия като твърдим, че сме неутрални, или да помогнем на Украйна с онова което можем. Какъв е нашия цивилизационен избор. Дали е на страната на онези, които искат независимост, териториална неприкосновеност и принадлежност към Европа или към онези, които искат да завладяват съседни държави и плашат всички с агресия.
5. Въпросът за военната помощ естествено разпалва страсти. Кои обаче са военнолюбивите страсти? Да си на страната на онзи, който напада или да си на страната на онзи, който може да възпре нападателя? И, разбира се, че подкрепата с военна техника не ни вкарва във войната. Да, заявява на коя страна сме, но това не е участие във военните действия.
6. Разбира се, че трябва да се търси постоянно мирно и дипломатическо разрешение. Отбраната на Украйна обаче е категорично условие за намиране на дипломатическо решение на конфликта. Отказ от тази отбрана означава и отказ от дипломация. Дипломацията ще проработи само тогава, когато двете страни са склонни да се откажат от военни действия при определени условия. Засега Русия не желае да води преговори, макар отбраната на Украйна и световната изолация да водят вече до някои пукнатини в позицията и.
7. Трябва да бъдем хора. Трябва да помагаме на страдащите. Понякога помощта води до някои лишения и неудобства за нас. Ако имаш два хляба и дадеш единия на умиращ от глад, ще останеш само с един хляб. Кое обаче ни прави хора? Не е ли възможността и удовлетворението от това да дадем? Хуманитарната помощ за Украйна и за украинските бежанци е нещо, което трябва да ни прави едновременно горди и смирени. Онова, което хиляди хора в България правят за бежанците е фантастично. Колкото повече хора се включат в тази помощ, колкото по-безкористна е тя, толкова повече ставаме хора, толкова повече се чувстваме истински християни. Или мюсюлмани. Или просто хора.
8. Войната е време за взаимна подкрепа. Нека да не разпалване домашна, съседска, междупартийна и вътрешнопартийна агресия. Трябва да победим в тази война. Нека не се възползваме от нея. Онези, които се възползват от войната са мародери. Онези, които се обединяват, за да победят във войната са хора.
От фейсбук
