Европейците пред избор между “партията на мира” и “партията на справедливостта”
Докато светът се съвземаше от шока от нахлуването на Русия в Украйна, един въпрос остана без отговор. От чие име е обявена войната? Дали мнозинството руснаци са заложници на имперските амбиции на Владимир Путин, или руското общество е еквивалентът на Путин, само че в големи размери? Така започва анализ на политолога Иван Кръстев във “Файненшъл таймс”.
Според него през първите дни на инвазията повечето европейци възприеха теорията за заложниците и очакваха обикновените руснаци да надигнат глас срещу инвазията. Разкритите зверства в Буча обаче накараха общественото мнение да завие към възприемане на войната на Путин като война на Русия.
Пълният медиен контрол на Кремъл и нарастващите репресии вече не бяха достатъчни, за да обяснят, камо ли да оправдаят мълчанието на руското общество.
Руснаците не знаеха ли истината за Буча, или не искаха да я знаят?
Много европейци бяха възмутени от начина, по който гражданите на Русия преглътнаха и затвориха очите си за варварствата на армията си, пише Кръстев.
И прави паралел с ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.
“Около експлодиралия реактор беше създадена забранена зона. За европейците и за западната политическа мисъл като цяло Русия се превърна в геополитически Чернобил: място на морална катастрофа, на опасност, което трябва се изолира. И днес много европейци мечтаят за свят без Русия”, пише политологът.
Във въображението им Западът вече не е консуматор на руските енергийни ресурси. Културните контакти са прекъснати и границите на Европа - укрепени.
Все едно Русия е изчезнала
Дори патологично оптимистичните бизнес лидери виждат малко възможности за реинвестиране в руските пазари през следващите години. И докато Путин остава на власт, значителното облекчаване на западните санкции изглежда далечна перспектива.
По думите на Кръстев повечето западни политици вече са се отказали от надеждата за промяна в Русия, а вместо това се фокусират върху мерки, насочени към ограничаване възможностите на страната да постигне външнополитическите си цели.
Но всеки опит за изолиране на Русия би бил много различен от западната политика по време на студената война за сдържане на Съветския съюз.
Както се изразява Джордж Кенан - сдържането се основава на предположението, че с течение на времето съветският режим е обречен да рухне заради вътрешните си противоречия.
Изолация в стил Чернобил предполага, че Русия никога не може да се промени, пише Иван Кръстев.
Според него студената война се основаваше върху дискурса, че режимът е виновен, а хората - невинни.
Затова Съветският съюз е изобразяван като затвор, а съветските лидери никога не са били признати за легитимни представители на обществото.
В противовес на схващането за злия режим и репресирания народ,
в което промяната все още е възможна, политика, която се стреми да създаде “изолирана руска зона”, несъзнателно приема дискурса, в който руската цивилизация е непроменлива.
Иван Кръстев посочва, че има безброй морални причини, поради които Русия трябва да бъде гетоизирана като геополитически Чернобил. Но третирането на Русия като колективен Путин ще бъде стратегическа грешка. Ето защо:
4 Тази идея ще бъде от полза преди всичко за руския президент. Според Иван Кръстев това несъзнателно му дава легитимността да говори от името на руския народ. Още по-лошо: ще оправдае изкривения му разказ, че Западът може да толерира само и единствено една слаба или победена Русия. Ако Руската федерация е геополитически Чернобил, единствената разумна стратегия за всеки свободолюбив руснак е да се отправи към изходите.
4 Стратегия за изолация би била саморазрушителна, защото ще убие интереса към случващото се в Русия. Тя би пропуснала и факта, че немалко руснаци подкрепят войната не защото подкрепят режима, а защото ирационално се надяват, че войната ще промени режима, пише Кръстев. Опозиционно настроените хора пък се надяват, че поражението на руската армия в Украйна ще свали Путин.
4 Залагането на свят без Русия в крайна сметка е неработеща, защото незападният свят, който може да не одобрява войната на Кремъл, едва ли желае да изолира Русия. Много от тях гледат на сегашното варварство като на нещо отвратително, но не и изключително. Те се движат от
“реализъм без ценности”
Много от държавите, които президентът на САЩ Джо Байдън покани на срещата на върха за демокрацията, не са наложили санкции на Русия.
Руската военна офанзива в Донбас само засилва сблъсъка между онези, които гледат на Русия като на морално непоправима, и тези, които я виждат като неизбежна реалност в световната политика. Офанзивата ще тласне европейското обществено мнение към избор между:
- партията на мира (тези, които настояват приоритетът на Запада да бъде да спре военните действия възможно най-скоро, дори с цената на големи отстъпки от Украйна) и
- партията на справедливостта (тези, които настояват приоритетът да бъде изгонването на руските войски от територията на Украйна дори на цената на продължителна война).
Мирът и справедливостта не се римуват в европейската история. Дали инвазията в Украйна ще се нарече война на Путин, или война на руснаците, не е въпрос на вкус, а на стратегически избор. Това сигнализира за очакванията на Запада за отношенията му с Русия след Путин когато и да настъпи този момент, обобщава Иван Кръстев.