Не е ли време за по-голяма честност, повече мисъл за България и по-голямо единение?
В държави като САЩ по правило се назначават специални прокурори, които да разследват президента и други висши администратори и магистрати. Най-често такива специални прокурори са действащи адвокати, но могат да бъдат и други независими юристи. И това е нормално за държава, в която главният прокурор е и министър на правосъдието. На щатско равнище ситуацията в почти всички щати е подобна. Специални прокурори са допустими и в редица други държави.
Българската конституция обаче е правена скоро след социализма и за добро или лошо, робува на много догми във всяко едно отношение. За добро – защото следва стриктно разделението на властите, което е опазвало неведнъж съдебната система. И за лошо – защото липсват прецизни системи за контрол между властите.
Миналата година бяха приети промени в закон и кодекс, според които се предвиждаше да има специален прокурор, който да разследва главния прокурор. Президентът атакува тези промени в Конституционния съд. И КС прие, че тези законови промени противоречат на конституцията. Мотивите, общо взето, може да се изразят в следното: “Този орган не е част от административната структура, не е подчинен на главния прокурор или на друг административен ръководител, неговите действия и актове не подлежат на обжалване и на контрол в рамките на прокуратурата, неговата дейност е изключена от обхвата на надзора за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор …и законодателят му е възложил самостоятелни функции…, които само той е овластен да осъществява, извеждайки го по този начин като едноличен и самостоятелен орган, без това отклонение да има своето конституционно основание.” Има само едно особено мнение - на конституционния съдия Филип Димитров.
Като се избере съдия като специален прокурор, мотивите на Конституционния съд биха важали и за него.
Нека обаче да отбележим, че Конституционният съд си е сменял практиката в зависимост от състава си и в зависимост от целесъобразността на решенията. Например веднъж КС реши, че забраната на веригите от аптеки е противоконституционна, а в следващо решение – че е в съответствие с конституцията. Първоначално КС беше решил, че само наличието на картонче, че някой е доносник на ДС, без други доказателства, не е достатъчно, за да бъде обявен даден човек за доносник. Но с последващо решение КС постанови, че е достатъчно. Има и редица решения, в които КС прави изправително тълкуване на конституцията с цел да я направи по-целесъобразна, т.е. КС е изпълнявал и функциите на конституционен законодател. Има нови членове на КС, има и нова политическа обстановка. Поради това не е невъзможно и друго решение на КС.
Възможно е законодателят да се съобрази и с някои от мотивите на КС. Например да въведе втори и даже трети специален прокурор, пред който да се обжалват актовете на специалния прокурор. Може да се предвиди специалните прокурори да се съобразяват с общите методически указания на главния прокурор. Такива указания не биха представлявали пречка за дейността на специалните прокурори.
Освен това Конституционният съд ще се произнесе, ако някой го сезира. Ако всички, които могат да сезират КС, се разберат, КС просто няма да се произнесе. Това е доста подобно на постигане на съгласие за промяна на конституцията.
В конституцията има изричен текст, че от прокурорите само главният прокурор се избира от Пленума на ВСС, т.е. заедно от съдийската и прокурорската колегия. А всички останали прокурори се избират от прокурорската колегия. Това е възприето и в споменатото решение на КС от 2021 г. Поради тази причина специалният прокурор следва да се избере от прокурорската колегия на ВСС.
А това ще е възможно само ако се намери съдия, на когото вярват и правителството, и прокурорската колегия. Трудна работа, но не невъзможна. Ако това стане, много е възможно никой да не сезира КС. Практически възможен е само изборът на съдия, който да е специален прокурор с мандат. Да се търси консенсусен съдия за всеки отделен случай, ще е много по-трудно.
Какви ще са ползите от намирането на консенсусен съдия? На първо място, това е шанс за намаляване на напрежението между МВР и прокуратурата. Наказателното производство няма шанс да се задвижва успешно без такова взаимодействие, особено в дългосрочен план. При положение че парламентът избира членовете на ВСС с конституционно мнозинство, твърде оптимистично е да се приема, че скоро ще има парламентарна квота на следващия ВСС.
Точно преди прехода – през 1987 г., България е имала два пъти по-висок БВП на човек от Румъния. За 2021 г. Румъния има вече 30% по-висок БВП на човек от България. Не е ли малко тъжно за българския преход? И не е ли време за по-голяма честност, повече мисъл за България и по-голямо единение?
