Правилно е да ги намалят - свободата на словото е също толкова важна, колкото защитата от обида
Хората с власт трябва да търпят повече на критика, а не да са по-привилегировани
Как се търси отговорност за обиди в социалните мрежи?
Не е все едно дали критикуваш хора, осъществяващи държавна власт, и обикновени хора. Този,
който има власт,
има и ресурсите
да направи
трудно
доказуеми
отправените му
обвинения
Не са малко случаите на оплакали се от катаджии, даиджии и всякакви други проверяващи и разрешаващи, че са поискали подкуп, и веднага се задейства намирането на свидетели, че не е така. И оплакалият се може лесно да бъде осъден за клевета или обида и често да понесе непосилна глоба, дори да е прав.
Съдът за защита на правата на човека в Страсбург многократно е казвал, че длъжностните лица трябва да могат да търпят критика в много по-голяма степен, отколкото останалите граждани. Същият съд смята за
неприемливо
да няма
възможност
за замяна на
осъдителното
решение
с административно наказание, когато има обида или клевета към длъжностно лице. И наистина – как да може човек по-свободно да критикува, ако го грози непосилна глоба. А за едно цивилизовано общество критиката срещу властимащите и свободата на словото не са по-малко важни от защитата срещу обидата и клеветата. Тази практика се отчита в повечето цивилизовани държави.
Съдът в Страсбург многократно е отбелязвал, че гражданите трябва да могат да подават жалби срещу действията на длъжностните лица без риск от наказателни санкции.
Би следвало това да се отрази и в нашето наказателно право – да не се търси наказателна отговорност, ако се установи клевета в подадена жалба или сигнал срещу длъжностни лица. Подаваните
жалби и
сигнали
са мощен
инструмент
за борба
срещу
корупцията
и въобще срещу нередностите.
Това не означава да се премахне и административната отговорност в тези случаи, защото и длъжностните лица имат право на защита.
Министерството на правосъдието постъпи в унисон с практиката на Съда в Страсбург и с тази на повечето развити държави и предлага премахване на по-тежките наказания за обида или клевета на длъжностни лица в сравнение с наказанията за обида и клевета за обикновените граждани.
В края на краищата най-малкото на всички граждани трябва в равна степен да се пази достойнството.
При общите състави за обида и клевета се премахват минималните прагове на наказанията. Досега те бяха 1000 лв. за обида и 3000 лв. за клевета.
За обида, която е нанесена публично, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, минималната сума на наказанието се намалява от 3000 лв. на 500 лв.
При същите случаи на клевета, както и когато от нея са настъпили тежки последици минималното наказание се намалява от 5000 на 1000 лв.
Може би трябва да се помисли дали това трябва да се отнася и към случая, когато от клеветата са настъпили тежки последици.
Самата класификация на НК – “тежки последици” не предполага ниска по размер глоба.
Може би Министерството на правосъдието трябва да си обмисли тези мотиви към законопроекта, в който се казва, че “настоящите минимални нива на тези наказания са твърде високи с оглед икономическата ситуация в България”.
Сегашната икономическа ситуация в България, на първо място, се характеризира с висока инфлация, което означава, че паричните санкции бързо се обезценяват. Особено спрямо момента на приемането им в НК. Освен това като цяло доходите на българските граждани като цяло растат.
В социалните
мрежи може
волно да обиждаш
и клеветиш който и да е и мрежата практически трудно може да бъде осъдена за разлика от останалите медии. В социалната мрежа не е трудно някой да се скрие под фалшива самоличност и на практика никой да не може да бъде осъден за обида и клевета. Докато читавите традиционни медии
могат да бъдат
лесна плячка Всъщност, ако има гарантирана свобода на медиите, това само по себе си е изключително силна защита срещу клеветите. Например, ако се дава право на отговор, това гарантира много по-силна защита срещу клеветите и обидите. Но не всички медии дават право на отговор. Затова и медиите се делят на читави, жълти и кафяви.
Законодателят би следвало да помисли за по-големи гаранции за правото на отговор, като дали е дадено право на отговор, следва по закон да се отчита в голяма степен при търсенето на обезщетения от медиите.
Намаляването на наказанията за обида или клевета срещу длъжностни лица би следвало да доведе и до намаляване на сумите за обезщетения, на които биват осъждани медии при критики срещу длъжностни лица. Съдебната практика в правовите държави поначало реагира на такива промени.
