Обединението на университетите - стъпка в правилна посока, но трябват и други неща
Идеята на министерството на образованието за обединяване на университети разбираемо разбуни духовете. Все пак близо три десетилетия се правеше точно обратното – да се създават всевъзможни малки висши учебни заведения и филиали под предлог, че това ще доведе до неимоверна конкуренция, която ще подобри нивото на вузовете ни и те ще започнат да привличат студенти чак от далечна чужбина с европейските дипломи, които дават. Тази теза стана толкова заразна, че
почти всеки
областен град
побърза да се
сдобие с някое
миниатюрно висше
учебно заведение,
за да се нареди на почетната стълбичка на академичните места и уж да насърчи местните младежи да продължат образованието си. В резултат всеки втори българин пази в нощното си шкафче диплома за висше образование, която няма къде да използва и обикновено работи каквото намери, далеч от получената специалност.
И вероятно този балон успешно щеше да продължи да се надува, ако не беше голямата емиграция в чужбина, която буквално остави на трупчета много от малките университети. По данни на просветното министерство има 13 вуза с по-малко от 2000 студенти, пет дори с под 1000, а съществува и един с 343.
Въпреки че приемът в повечето беше изключително облекчен и се влиза вече масово без изпит, а само с оценки от матура, пак доста университети са
успели да запълнят
само около 60%
от обявените места
Освен това прогнозите са, че тази тенденция ще се задълбочава, тъй като колкото и да е евтино висшето ни образование, то не гарантира намиране на високоплатена и перспективна работа дори в рамките на България. Така че получаването му започва да изглежда все повече като губене на време.
Затова е естествено да се търси някаква промяна и обединяването на малки вузове е точно стъпка в правилната посока. Достатъчно е човек да погледне традиционните годишни класации на най-добрите университети в света, за да се увери, че в челните им места няма нито едно “джудже”. Повечето от тях се оглавяват от Оксфорд, който се състои от 39 полуавтономни колежа с над 20 000 студенти. В челната десетка са още Харвард, Станфорд и Кеймбридж, които също гонят тази бройка. Но не само тя е важната.
Оксфорд например предлага близо 250 различни курса, за които е успял да привлече известни учени от цял свят. И то не единствено с високи заплати, а с добри условия за постигане на научни достижения. Това не означава само съвременни лаборатории, богати библиотеки и достатъчно пари за изследвания, а
критична маса от
будни умове, които
заедно да работят
В британския вуз изключително много се насърчават срещите между преподаватели и студенти, по време на които задълбочено се обсъжда дадена тема. Обикновено те се организират по интереси и на групи от двама-трима души, за да могат на спокойствие бъдещите висшисти да развият своите идеи и да получат подкрепа за реализирането им.
За да се гарантира, че в Оксфорд ще бъдат привличани най-големите таланти, университетът и редица фондове предлагат всяка година хиляди стипендии. По този начин се създава истинска конкуренция сред всички кандидати, а не само сред тези, които могат да си позволят да плащат високите такси в престижното учебно заведение.
Голям плюс са и вековните традиции, които вузът се старае да поддържа, запазвайки старата архитектура на колежите и огромните зелени площи около тях, каращи младите хора да се чувстват на специално място.
Има и допълнителни екстри, които не са официална негова политика, но пък допринасят за уникално преживяване да си студент в Оксфорд. Това са така наречените тайни студентски общества като “Булингдън”, в които богатите перспективни англичани се събират да обменят мисли и да се забавляват. През последните години стана ясно, че няколко британски премиери като Дейвид Камерън и Борис Джонсън, а също и министри от правителствата им са завързали неформални контакти точно чрез такива клубове, още докато са следвали в Оксфорд. Което допълнително увеличи славата на университета като ковачница на кадри за британския, а и на световния елит, тъй като завършилите го са търсени от компании и правителства по цял свят. Причината е, че освен академични знания в Оксфорд много се набляга и на развиване на комуникационни и лидерски умения. Проучвания показват, че
почти всички
с оксфордска
диплома бързо си
намират работа
или възможност за научна кариера. Само 8% правят нещо друго, което най-често е пътуване с цел опознаване на света, преди да решат къде да се установят.
Така че обединяването на няколко малки вуза едва ли ще реши проблемите на българското висше образование. Малко е вероятно да доведе и до повишаване на международната му видимост и привличане на повече чуждестранни инвеститори и студенти. Все пак обаче е крачка в правилната посока, тъй като и Европейската комисия, и Световната банка отдавна предупреждават, че трябва да се направи оптимизиране на системата, ако искаме да разчитаме на по-голямо финансиране за образование и наука.
Причината е, че никой не би инвестирал средства в структури, които нямат критична маса от таланти и достатъчно подготвени преподаватели, защото това ще са пари, хвърлени на вятъра. А всички обективни данни говорят, че е такава ситуацията в момента. България е сред държавите в ЕС с най-много висши учебни заведения на глава от населението и с
нито един вуз
през последните
години дори
в топ 500 на
най-добрите
университети в света.
Затова е наложително академичната общност да загърби малко собствените си лични интереси и да се включи в този процес на оптимизиране. Иначе рискува в бъдеще да има още по-празни кампуси, тъй като световните класации се правят според критерии като ниво на преподаване, предаване на знания, научни изследвания и публикации, международни перспективи и допитване до хиляди студенти от цял свят. Повечето от тях са доста авторитетни и се използват като ориентир и от бъдещите висшисти, и от техните потенциални работодатели.
