Преглед на обърканите реакции у нас за войната в Украйна - браздата на разделението е широка. Напомня ни грозните моменти в София по време на войната в Сърбия
По време на протестите в защита на уволнения военен министър Янев едно момиче се открои в групичката белокоси граждани пред Народното събрание. Каза, че не подкрепя външната политика на премиера Петков, трябвало да бъдем “доста по-неутрални”. Не уточни какво по-неутрално си представя от осъждане на военните действия и въздържане от пряка намеса в тях, каквато е и официалната позиция на България, ЕС и НАТО. Лошото не е, че някакво момиче се води по акъла на дядо си, докато в Украйна падат бомби, а това, че въпросната площадна теза разделя за пореден път българското общество. И явно браздата ще става все по-широка със задълбочаването на крамолите между халтавите власти.
Двуличието, сервилното отношение към Путин и проявите на робска психика водят до вълни от обратни, но също толкова безумни реакции. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов предлага “да се направи преглед на работещите в руското посолство агенти и да се поиска изгонването им”.
Само дето
не предлага
лично да монтира
бръмбарите
Чуват се и призиви да се блокират проруски профили във фейсбук, все едно с тоя нестандартен ход ще запушат устата на кремълските тролове. В същото време демократични домакини тихо проплакват да не се посяга на руските хранителни магазини, защото само там можело да се намерят свестни кренвирши и замразени пелмени.
Обичайно българското общество не може да постигне единство, нито да изрази масова солидарност с украинците или поне със сънародниците ни в нападнатата от Путин държава. Няма смисъл да задълбаваме в изконните си национални комплекси, ясно е, че няма да помогнем, но поне можем да не вредим.
Днешната ситуация силно напомня за мащабните протести в България преди 23 години по време на войната в Сърбия. Българските социалисти, водени от Георги Първанов, организираха мащабна съпротива срещу решението на кабинета “Костов” да предостави въздушен коридор на НАТО. Площадът пред парламента тогава се препълни от врагове на Запада, открито подкрепящи Милошевич, ревящи “Оставка!”, “Долу НАТО”, “Не на американския агресор!”.
Този е от малкото
грозни моменти в
новата ни история,
завършили не с
подвита опашка,
а с налагането на стратегически вярно политическо решение. Правителството на ОДС тогава разполагаше с достатъчно подкрепа в страната и извън нея, за да устои на натиска и да не предаде своята европейска принципна позиция, с което отвори широко вратите пред евроинтеграцията. Нищо че и Костов видимо го беше страх и че същата година “Нефтохим” бе продаден на “Лукойл”.
Сегашната война ни заварва отново в изходна точка, все едно социализмът никога не си е тръгвал и продължаваме да треперим пред Москва. Все по-тежък става антагонизмът между Румен Радев и протежетата му в изпълнителната власт, БСП отказва да подкрепи международните санкции срещу Путин, няма обяснение по чия воля кандидатът за нов военен министър се сменя в последния момент с друг, нито защо Кирил Петков предпочита едни бежанци пред други. Низ от неудачни изяви, които оставят неприятното впечатление, че управляващите в България не знаят как се демонстрира увереност и стабилност, нито могат да преценят кое зло е по-голямо. Как при това положение да не се стичат русофили пред Народното събрание и посланик Митрофанова да не благодари “за многобройните думи на подкрепа”?
Много тъжно е, че на България ѝ е толкова трудно да се държи достойно, въпреки че далеч не е единствената европейска държава, която се въздържа да помага на украинците с оръжия и военна техника, предлагайки основно подкрепа за бежанците. В интерес на истината масло в огъня на двуличието наливат и Щатите. “Американските санкции срещу руските олигарси пропускат най-богатите”, гласи заглавие на АР от 26 февруари. В статията се цитира рестриктивния списък на Байдън с имена на приближени до Путин големци, в който
изненадващо
не фигурират
водещите руски
богаташи от
класацията на
“Форбс”
Тяхното състояние, пише агенцията, се изчислява на милиарди долари, а бизнесът им е пряко свързан със Запада чрез инвестиции в Силициевата долина, футболни отбори в британската Висша лига и пр. Американският президент се бие в гърдите, че поставя Путин в невиждана досега изолация и блокира руските банки, но се оказва, че активите на пропуснатите олигарси не са в тези банки. Нещо повече – отдавна предвидливо са скрити, за да избягват точно такива международни санкции.
Затова няма нищо изненадващо, че мънкането и увъртането вече не вредят на мъжкарството. “Това, че Стефан Янев е написал коментар във фейсбук, който изразява една малко по-балансирана позиция, не би следвало да бъде основание за неговото премахване”, уверено заявява президентският политолог Слави Василев по Би Ти Ви. А Антон Чехов пише: “У зависимите хора винаги се наблюдава бъркотия от понятия”.
