Освен поскъпването на горивата последиците за нас ще са спрелият поток руски туристи, работата на “Лукойл” и бежанците, казва бившият вицепремиер и външен министър
Още акценти от интервюто:
Видя се, че руският президент не само дрънка с оръжия, а действително напада Украйна, и на това българският парламент трябваше да реагира единодушно, а не с недомлъвки и компромисни текстове
Пари в бюджета има, въпросът е да се подредят приоритетите
Като консуматор на газ България е силно зависима от политическите процеси в Москва и това е недопустимо
Правителството допуска изключително много грешки. Те все още са простими. Но проблемът е, че не разчитат на хора с опит, а се учат в крачка как се управлява държава
Безобразие и грешка е увеличението само на минималната пенсия и наддаването за ковид добавките
Борба с корупцията и смяна на главния прокурор са много трудни за постигане цели, да не кажа почти невъзможни в България, и ако само това са им обещанията и това очакват хората да получат като ефект, ще има силно разочарование
- Г-н Калфин, войната в Украйна започна. След среща на властта президентът заяви, че засега няма пряка заплаха за България. Така ли е?
- Пряка заплаха за военни действия за България няма. Има редица рискове, дори заплахи, свързани с икономически процеси, бежанци и т.н. На този етап войната е на територията на Украйна, но ефектите от нея ще бъдат по-широки и ще засегнат и съседни страни, включително и България.
- Какви са заплахите - задаващата се енергийна криза ли?
- Това не е ново. И през последните месеци цените на енергоресурсите се увеличиха значително, включително защото Русия намали доставките си за Европа. Да си припомним и 2008 г., когато на практика почти прекъснаха доставките, и тогава - пак по това време на годината - България беше оставена без никакви доставки на газ. Тогава бяхме в по-лоша ситуация, защото нямахме и достатъчно добра свързаност със съседите. България е малък консуматор на газ, но в момента е силно зависима от политическите процеси в Москва и за мен това е недопустимо. Винаги съм бил защитник на взаимноизгодната двустранна търговия, но България трябва да намери източници, с които да замени тези доставки.
Основната заплаха е с увеличаването на цените на природните ресурси, но и с тяхното спиране. Видяхме заплахи от Дмитрий Медведев, че цените на газа ще станат тройни и четворни, а и може той въобще да не идва от Русия. Затова не изключвам и спиране на доставките въобще, въпреки че най-силният удар в такава ситуация ще е за руската икономика. Около 80% от износа на газ от Русия са за европейския пазар, това е скъп и добър пазар. Ако Русия го загуби, тогава ще трябва да се моли на Китай, да продава по цени, които Катар и Китай ще решат.
- Какво трябва да се направи в тази посока?
- Вариантите са България да търси различни източници на доставки. Имаме договор с Азербайджан, който не се изпълнява съвсем. Имаме започнат газопровод за връзка от Гърция, който би трябвало много спешно да се довърши. Трябва да сме готови, че промяната на доставките на газ най-вероятно ще бъде свързана и с повишение на цените.
Но не е добре, ако България ще бъде периодично подлагана на подобни рискове за цената на горивата, които зависят от решение на някого в Москва. И ние трябва да се защитим.
Защото, като се повишат цените на енергоресурсите, това се отразява практически на всички цени. А през зимата цените на електроенергията са много важни в перата и на домакинствата, и на фирмите. Което значи, че чрез част от мерките, които се надявам българското правителство да е разработило за различни варианти, включително най-лошите, да се търси компенсация за потребителите.
- И сега има компенсации за цените на тока.
- Дават малки и недостатъчни компенсации. Ако действително спре газът или трябва да го купуваме на много по-висока цена, тогава трябва да се направят достатъчно добри компенсации. Между другото, това не е само за България, има доста по-големи консуматори на газ в Европа, така че сигурно и ЕС ще има инструменти и политики, които можем да следваме. Но трябва да има адекватни компенсации. Хората и бизнеса не трябва да понесат цялата тежест. Ресурс в бюджета за това има и е въпрос на приоритети.
- А как ще ни засегнат санкциите срещу Русия?
- За момента те са свързани с достъпа ѝ до държавен дълг и до емитиране на книжа и търгуването им на финансовите пазари, както и за операции на няколко руски банки. Това не би имало ефект върху България. Но очаквам санкциите да се засилят, а и чухме от руския президент, че Москва ще налага контрамерки. Така че, като говорим за енергоресурсите, които са най-силният инструмент, не изключвам Русия да ограничи доставките.
Като икономически ефекти за България освен горивата има и други неща, които трябва да се отчитат. Като приходите от туризма, свързан с Русия, работата на рафинерията на “Лукойл” в Бургас, която е най-голямата руска инвестиция у нас. Бежанската вълна също ще има отражение.
Но има нещо, което задължително очаквам да се случи не само у нас след тази агресия - разходите за въоръжаване и отбрана да се увеличат. Надали миналата година някой си мислеше, че Москва ще бомбардира Киев, след като Украйна беше една от “братските” православни държави, а днес надали някой може да си мисли, че е изцяло запазен от някаква агресия. Няма пряка опасност за нас, но всички съседни страни имат едно наум.
- Може ли военният конфликт да излезе от границите на Украйна?
- Не очаквам. Нека да видим какви са целите на руския президент. Според мен той иска да направи това, което направи през 2008 г. с Грузия - влезе там, измисли няколко територии, в които си постави марионетни правителства, унищожи военния потенциал на държавата и я направи силно зависима от Русия. Украйна е по-голяма хапка. Освен това подобен вид действия и тяхното повтаряне създава вече съвсем различна реакция във всички партньори на Русия и в Запада като цяло.
- Възможно ли е да се стигне до пряк сблъсък НАТО - Русия?
- Не вярвам, освен ако Русия не продължи с тези действия и извън украинска територия. Украйна не е член на НАТО и той няма ангажименти към военната ѝ защита. Сигурно ще бъде подпомогната отбраната, украинската армия и правителството да защитят държавата и територията си.
Ако има агресия към някоя от натовските страни, това означава конфликт НАТО - Русия. Надявам се, че това не е в сегашния сценарий, но вече нищо не изключвам. Между другото, със същия този аргумент руският президент може да влезе в някоя от прибалтийските страни - уж да защитава рускоезичното население.
- Очаквате ли нещо подобно да се случи?
- Не вярвам.
- НАТО обяви повишена готовност за разгръщане на силите за бързо реагиране. До какво ще доведе това?
- Ако преди години Украйна бе приета в НАТО, каквито силни гласове имаше, или щеше да има война НАТО - Русия, или Русия щеше да премисли 3 пъти, преди да нападне Украйна.
- Сега приемането на Украйна в НАТО може ли да се ускори?
- Точно в момента Украйна няма как да бъде приета в НАТО. Това трябваше да се случи преди няколко години. Сега това означава НАТО директно да влезе във войната с Русия.
- Трябва ли България да иска НАТО да разположи още сили у нас? След заседанието на КСНС стана ясно, че страната ни няма да може да се справи сама в конфликтна ситуация?
- С коя ситуация можем да се справим сами? Българската армия и по времето на Варшавския договор разчиташе на помощта на съюзнически сили, без това да налага присъствието на чужди войски у нас. В момента няма пряка опасност. Полша, прибалтийските страни, Румъния се чувстват застрашени и те искат помощ от чужди войски. За България не е необходимо, но е много важно ние да засилим собствения си военен потенциал. Пак казвам - България разчита и винаги е разчитала на съюзници, затова ние трябва да сме достоверен и предвидим член на НАТО.
- Как реагират българските власти в тази ситуация? Парламентът три дни не може да се разбере за приемането на обща декларация и накрая пак не успя да я гласува единно.
- Правителството и президентът имат много добра и умерена позиция - ясно е осъждането на тази агресия, която руският президент предприе в Украйна. И в същото време на България, като съседна страна, не ѝ прилича да бъде ястреб в отношенията към Русия. Но много съжалявам, че парламентът не показа способност да приеме декларация, която да подкрепи категорично тази правителствена позиция. Видя се, че руският президент не само дрънка с оръжия, а действително напада Украйна, и на това българският парламент трябваше да реагира единодушно, а не с недомлъвки и компромисни текстове.
Много ясно трябва да се сложи табелката какво се случва в момента - Русия нарушава международното право и е автор на военна агресия спрямо съседна страна. Трябва да има оценка - това е непредизвикана агресия на всичко отгоре. Защото всички приказки на Путин, че Украйна си позволявала да развива собствена отбрана и затова Русия се чувства застрашена, са абсолютно неприемливи по отношение на която и да е страна.
Във война няма победител. Който и да се тупа в гърдите, всички губят от войната. Между другото, загубите на Русия в перспектива ще са много тежки. За съжаление, ще ги платят руските граждани. Заради това, което прави президентът, Русия ще плати много тежка цена. Не заради заплахите на Запада, а защото ще загуби пазари, партньори, доверие и най-вероятно ще докара НАТО действително до границата си. Нещо, което Путин твърди, че иска да избегне. Ефектът ще е обратен.
- Да ви питам и по вътрешнополитически теми. Вие преди години бяхте член на правителство в тройна коалиция, сега управлява четворна - как се справя тя?
- Правителството е още на много малко време, но допуска изключително много грешки. За мен на този етап те все още са простими. Проблемът е, че те не разчитат в голяма степен на хора, които имат опит, а се учат буквално в крачка как се управлява държава, което води до грешки.
- Какви грешки?
- Свързани са и с начина на говорене, и със законодателството, и със сбъркани процедури. Вижда се, че се учат на управление в момента. Но това беше изборът на хората - да дойде съвсем различна власт, и би трябвало да им се остави известно време.
Тръгнаха с голяма кошница - борба с корупцията, смяна на главния прокурор. Това са много трудни за постигане цели, да не кажа почти невъзможни в България, и ако само това са им обещанията и хората очакват като ефект, ще има силно разочарование.
- А в икономически план как се справят?
- Слава богу, икономиката върви прилично. Въпреки че при нас управляващите се хвалят: Вижте, че имаме растеж миналата година - 3,6 или 4%. Да, имаме ръст 4%, в Ирландия е 12, в Румъния е 6,3%, в Гърция - 7,5% и т.н. Така че България за последната 1-2 години изостава, въпреки че имаме растеж, изостава още повече от европейските страни. И аз все се надявам да се появи най-после някакво правителство, което да си постави една цел - ние да не сме последни по доходи, по икономика в Европа, и да се опита да догоним някои страни. Румъния вече догонва Гърция, Чехия догони Испания, това е важно да се случи.
- Не се случва това с бюджета - там са заложени увеличения на доходите?
- Не се случва. В новия бюджет единственото, което виждам, са завишени суми за публични инвестиции. Само че засега сме само на обещания, че няма да има корупция. Знаем, че най-голямата корупция беше свързана с публичните инвестиции. Така че ако отново от огромните средства, които отиват там, ще оттече една голяма част от тях в частни джобове, защото там са заложени схеми, то тогава тази завишена сума не може да впечатли никого.
Иначе за социалната политика - не знам защо БСП толкова гръмогласно говори, че това е социален бюджет. Средствата за социална политика са малко над 14% от БВП, толкова бяха и в бюджета на ГЕРБ, там няма особена промяна.
- Като заговорихте за социална политика - от толкова реформи стигнахме дотам, че половината пенсионери сега са на минимална пенсия въпреки всички добавки. Как може да се излезе от този капан?
- Това са безобразия, в които капанът беше заложен от парламента. Включително част от тези, които го заложиха, сега попаднаха в него като управляващи. Всичките напъни да се вдига само минималната пенсия (тя че трябва да се вдига - трябва, но трябва да се запази и пропорцията в пенсионната система), добавянето на компенсации за ковид кризата към пенсиите бяха огромни грешки. А след това започнаха да наддават за тях - 50-60-120 лв. После е трудно да обясниш на хората, че това ще им бъде отнето.
Популизмът доведе до този резултат, който никак не е добър. Да, има увеличение на пенсиите, но трудно може да се каже, че то догонва инфлацията в т.нар. малка кошница - това, което харчат основно хората с ниски доходи. Освен това справедливостта в пенсионната система също изчезна.
- Като отпаднат от юли тези бонуси - дали всички планирани промени ще могат да компенсират разликите в пенсиите?
- Те сигурно ще ги компенсират в номинален размер. Видяхме, че през февруари някои пенсии имат две добавки, за да могат да докарат същия доход. Проблемът е, че инфлацията е доста висока, и не съм убеден, че покупателната способност ще се запази. С други думи - ще има още повече бедни хора.
ВИЗИТКА
Роден е през 1964 г. в София
Завършил е МИО в УНСС в София и магистърска степен по международно банкиране от Великобритания
От 2002 до 2005 г. е секретар по външната политика на президента Георги Първанов
Вицепремиер и външен министър в кабинета “Станишев”
Евродепутат от 2009 до 2014 г.
Специален съветник на еврокомисаря по бюджет в периода 2017-2019 г.
Вицепремиер и социален министър в кабинета “Борисов 2”
Шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд
