Нов дълг от 7 милиарда лева няма да обърне колата, но създава негативни тенденции, казва бившият финансов министър
Още акценти:
Когато ръстът на доходите е по-висок, отколкото това
предполага разумът, се подхранва инфлацията
Крайно време е нашето общество да се научи,
че не винаги протестите водят до бързи решения
Готов съм да се обзаложа, че независима парична политика у нас днес може да доведе до катастрофални резултати
Социален експеримент, бюджет на прахосничеството, бюджет на инвестициите, социален бюджет. Как вие бихте определили бюджета за 2022 г., който парламентът трябва да гласува днес, г-н Велчев?
- Парадоксално, но всяко от тези определения е в известна степен вярно. Защото един бюджет е толкова всеобхватен, че трудно може да му се залепи един-единствен етикет, който да изключва останалите. Няма спор, че бюджетът е инвестиционен, тъй като залага огромни инвестиции.
И предишни бюджети са влагали много за инвестиции, но това обикновено се е случвало с решение на МС в края на периода, което не е добра практика. Затова заслужава похвала новото правителство, че заложи големи инвестиции още в началото. Но това не изключва и критики към него.
- Критики към какво?
- Огромно безпокойство, поне на мен, създава цялата макрорамка на бюджета. По принцип бюджетният дефицит не трябва да се изключва като фискален инструмент. Има периоди, когато икономиката е в спад или далеч от възможния си потенциал за растеж. Тогава бюджетните разходи са призвани да компенсират недостига в частните инвестиции и търсене, за да гарантират постъпателния ход на икономиката.
Когато обаче икономиката е в период на възход, каквито са очакванията на правителството, е неуместно бюджетът да е с дефицит. А когато той е рекордно висок за целия период, откакто въведохме валутния борд, то става съвсем неоправдано.
- Извън дежурните заклинания, че натоварваме децата и внуците си с непосилни дългове, се чуха и предупреждения, че влизаме в дългова спирала. Влизаме ли?
- Самото управление на дълга е друга тема и включва това как се избира матуритетът и експозицията на дълга. По-базов проблем е самата причина за него. И тук не споделям безпокойството, че дългът е прекалено голям. Той е точно такъв, какъвто е нужен, за да покрие дефицита плюс рефинансирането на падежиращ дълг.
Размерът на дълга е именно такъв, защото е прекомерен бюджетният дефицит. Нов дълг от 7 милиарда няма да обърне колата, но създава негативни тенденции, които, ако продължат следващите години, ще говорим по-често за дългова спирала.
Не дай боже да стигнем до това да се затрудняваме да рефинансираме падежиращия дълг, но дори това да не стане, разходите по обслужване на дълга ще растат главоломно.А и като увеличаваме дълга, ние вземаме кредит от нашите деца и внуци, които не сме попитали дали са съгласни на това.
- Напрежение в коалицията и между президент и кабинет предизвиква старата тема да диференцирани ставки по ДДС. Знаете последния случай, при който президентът препоръча по-нисък косвен данък за хляба, но финансовият министър го отряза. Грешен ли е този път да се обуздават цени чрез косвения данък?
- Да, грешен е. Напълно подкрепям решението на кабинета. Първо, цените няма да паднат, ако се намали ДДС. Второ, дори това да даде глътка въздух на зърнопроизводителите, конкретно за хляба, това не ефективен инструмент за субсидиране на отделни отрасли.
Диференцирана ставка по ДДС деформира пазара, създава условия за злоупотреби, като се декларират погрешно номенклатури, за да се ползва намалената ставка. Създават се и потенциални проблеми в бъдеще, когато ще се наложи да унифицираме ДДС ставките - курс, който е поет от ЕК. Голяма грешка направи правителството на Борисов, когато допусна да се отвори кутията на Пандора с намаляването на ставките за ресторантьори.
- Отвън ни предупредиха за имотен балон. Виждате ли такъв? Може ли да се повтори кризата от 2008 г.?
- Не сме в състояние на имотен балон, макар че никога не бива да се изключва ситуация, при която цените на имотите да намалеят поради евентуална икономическа криза. В момента не виждам на хоризонта такава криза.
Имотите в България са в пъти по-евтини в сравнение с други държави, въпреки популярните клишета от типа “имотите в София са по-скъпи от имотите във Виена”. Нещо повече - в България са най-евтини от тези в целия ЕС.
Освен това, ако сравним цените с доходите от 2008 г., то можем лесно да видим, че на имотите са почти същите, докато доходите са се повишили значително.
- Това ли е единственият и верният път за повишаване на доходите - с административно вдигане на минимална заплата, на минимална пенсия? Ако го следваме, инфлацията изяжда част от увеличението предварително, а потреблението пък я подхранва. Какъв е изходът?
- Разбира се, че това не е верният път за устойчиво повишаване на доходите. От друга страна, не може да очакваме от правителството да замрази доходите и да не отчита инфлационните процеси. За съжаление, така лесно се влиза в инфлационна спирала, когато цените подхранват доходите и обратното.
Трябва да си дадем сметка, че един от източниците на по-висока инфлация, освен привнесената отвън, с което често се оправдаваме, е неразумната бюджетна политика. Винаги, когато ръстът на доходите е по-висок, отколкото това предполага разумът, се подхранва инфлацията и води до проблеми.
- Може ли да се намали силата на това влияние, ако се направи административната реформа, която обаче все не тръгва? Освен намаляване броя на чиновниците какви други стъпки биха били ефективни?
- Важно е час по-скоро да започнем да въвеждаме нови елементи на електронното правителство. Казвам нови, защото такива има и сега. Надявам се, че коалиционното правителство знае какво прави и усилията му ще се увенчаят с успех.
Като цяло трябва да си даваме сметка, че когато населението на България намалява, както това се случва през последните години, единственото нормално нещо, което можем да очакваме, е намаляване на броя на чиновниците.
- Ако следите решенията на еврорегулаторите, за инфлацията в момента се обвиняват централните банки. Ние защитени ли сме от валутния борд? Той ни спаси или в момента ни пречи да се борим с нея?
- Наистина политиката на централните банки се оказва проинфлационна. Но България, която има валутен борд, няма какво да направи, за да се предпази от тази инфлация. Ако някой мисли обаче, че излизането от валутен борд ще ни защити от инфлацията на еврото, е хубаво да ни обясни с какви точно методи ще се защитим. Защото съм готов да се обзаложа, че независима парична политика у нас днес може да доведе до катастрофални резултати.
- Освен правителството и националната банка обаче има задачата да контролира инфлацията. Особено предвид потенциалното ни членство в еврозоната. Предстои избор на нови хора, които до оглавят БНБ и КФН. Какви е добре да бъдат наследниците на тези важни постове? И важно ли е да са нови?
- В този период имаме нужда от хора с авторитет, интегритет и познания по макроикономика. Имената, които се чуха като потенциални кандидати, притежават такива качества. Такъв е и сегашният гуверньор на БНБ, който се справя достатъчно добре.
Искам обаче ясно да заявя, че основната отговорност за еврозоната носи кабинетът, а не БНБ. В условията на валутен борд правителството е това, от което очакваме безпроблемно присъединяване.
- Три прогнози тотално се различават - на правителство, на БНБ, на Световната банка. Само на методики ли се дължат различията? Коя от тях мислите, че има по-големи шансове да се реализира?
- Не съм вниквал в детайлите на методиките, които използват институциите. Възможно е различията да се дължат на различния период, в който се правят, защото световните икономики, а и нашата, се развиват толкова динамично, че буквално месец по-късно прогнозите могат да бъдат тотално променени. Ако трябва да избирам на коя прогноза да вярвам като най-достоверна, бих избрал тази на БНБ.
- Пандемията, която се превърна и в икономически фактор, май си отива. Справихме ли се?
- От една страна, поредната вълна изглежда преодоляна или поне под контрол. И е вярно това, че в последните две години се провалихме. Първи сме по смъртност на глава от населението от COVID, последни сме по ваксиниране, също на глава от населението. И за това основната отговорност носи предишният кабинет, който още през 2020 г. имаше възможност да убеди хората да се ваксинират. А и някои от тези, които формират общественото мнение.
За съжаление, хората не послушаха науката, а нерационални гласове. Не мога да си обясня как при перфектен достъп до ваксини сме по-добре ваксинирани само от няколко азиатски и африкански държави, които не са виждали ваксина на живо.
- Когато отразихме усилията на вашия син Виктор Велчев с група приятели активно да убеждава т хората да се ваксинират, написахме, че децата са изпреварили властта. Толкова ли беше трудно властта да направи това но в по-голям мащаб?
- Предишните правителства имаха достатъчно време да проведат кампания за популяризиране на ваксинирането. Не бих обвинявал в такава степен днешното правителство, защото зная, че такава кампания не може да се проведе още първия месец - най-малкото защото има срокове по Закона за обществени поръчки. Но вярвам в добрите намерения на Министерството на здравеопазването и се надявам, че те ще направят всичко възможно да излезем от негативните класации.
- Ваксини и зелени сертификати, заедно с инфлацията, ще съберат недоволни хора за протести до дни. Имат ли потенциал да доведат до предсрочни избори?
- Не разбирам протестите срещу ваксинирането - никой никого не задължава да го прави, дори зеленият сертификат съществува формално. Що се отнася до по-легитимни причини за протести, каквито са цените на ток, газ, парно, мисля, че е крайно време нашето общество да се научи на това, че невинаги протестите водят до бързи решения.
Наистина в последните 10 години Борисов и неговото правителство научиха хората, че като излязат на улицата, ще получат това, което искат. Новото правителство, по всичко изглежда, няма намерение да промени този урок.
Нов дълг от 7 млрд.
няма да обърне
колата, но създава негативни тенденции
Когато ръстът на
доходите е по-висок,
отколкото това
предполага разумът, се
подхранва инфлацията
Крайно време е нашето
общество да се научи,
че не винаги протестите
водят до бързи решения
