В Софийския градския съд ще се справим с делата на спецсъда, въпросът е на каква цена - къде ще настаним колегите и администрацията, казва в интервю за "24 часа" зам.-шефът на СГС и ръководител на Наказателното отделение Руси Алексиев
В някои отделения се насрочват заседания за след една година, крайно неприятно е, но нямаме зали
И още акценти в интервюто
СГС изведнъж ще се сдобие с двама счетоводители, двама администратори, двама началник - служби
Проблемите, пред които СГС и САС ще бъдат изправени, са много
Битовите въпроси имат пряко отражение върху бързината и качеството на правораздаването
Няма логично обяснение защо документните престъпления минават в окръжните съдилища
- Съдия Алексиев, според промените в НПК и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които са публикувани за обществено обсъждане, Софийският градски съд (СГС) ще поеме делата срещу министри, магистрати, депутати, шефове на агенции и други хора на властови позиции. Ще успеете ли да се справите с новата натовареност?
- Разбира се. Това няма да е нещо ново, защото и преди СГС се е занимавал с тази материя. Ние имаме присъди и срещу организирани престъпни групи, и по всички други престъпления, които като компетентност бяха взети от СГС през 2017 г. и дадени на Специализирания наказателен съд. Въпросът обаче е на каква цена.
В момента в СГС в някои отделения делата, (не в Наказателното отделение, а в други,) се насрочват за след една година. Това е крайно неприятно и за нас, но обективно нямаме възможност за по-рано просто защото няма зали.
В Съдебната палата се помещават 9 институции на съдебната власт - ВКС, Софийският апелативен съд (САС), СГС, Софийският окръжен съд, Военноапелативният съд, Софийският военноокръжен съд, Върховната касационна прокуратура, администрацията на главния прокурор и Софийската градска прокуратура. Дейността на всичките тях, най-вече на съдилищата, без администрацията на главния прокурор, разбира се, е свързана с провеждането на заседания в съдебни зали.
Шестте съдилища, от които два първоинстанциионни и въззивни едновременно, разполагат общо с 24 зали.
Колегите нямат възможност да насрочват по-рано заседания именно поради тези обективни обстоятелства - липсата на достатъчно зали, съчетана с огромната натовареност на съдиите от СГС, а и във ВКС и САС.
Много често заседанията приключват след 18, 19, 20 часа.
Затова законодателят, вземайки своите решения за Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран съд, е добре да прецени и тези, на пръв поглед само битови въпроси.
Те обаче имат много пряко отражение върху бързината и качеството на правораздаването. А иначе въпросите, пред които евентуално ще бъдем изправени в СГС и САС, са много. Те са свързани с материалната база, с това къде ще работят колегите, ще успеем ли да намерим чисто физически място за администрацията, която ще дойде.
Преди години Министерският съвет, по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС) прехвърли за нуждите на Специализирания наказателен съд една сграда на бул. “Стамболийски”.
Не видях никъде какъвто и да е коментар, ако се случи прехвърлянето на по-голямата част от компетентността на Специализирания наказателен съд в СГС, дали това, което е било предвидено да обслужва неговата дейност, ще се поеме от градския съд и ще премине към него.
Има много въпроси, които са неизяснени в законопроекта за изменение на ЗСВ. Например в него една разпоредба регламентира, че по силата на Кодекса на труда съдебните служители се прехвърлят с щатовете и длъжностите си в СГС.
- Какво означава това?
- Както СГС, така и Специализираният наказателен съд имат главен счетоводител, съдебен администратор, административен секретар, началник - служби. Ще се получи дублиране, защото СГС изведнъж ще се сдобие с двама главни счетоводители, двама съдебни администратори, двама административни секретари и т. н.
Този въпрос трябва да бъде решен нормативно, защото няма как да излезем извън рамките на закона и да кажем на прехвърления с щата си служител: “Ти повече няма да си главен счетоводител.”Той веднага с право би опонирал: “Прехвърлил съм се с тази длъжност по силата на закона.”
Не сме тези, които ще определим как да бъде решен въпросът. Той е в компетентността на законодателя и ако се правят промени в тази насока, е редно да се помисли и за него.
- Едва ли авторите на проекта са навлизали в такива подробности.
- Най-вероятно не са. Само човек, който ще бъде пряко засегнат от предлаганите промени, е мислил върху тях. Тези въпроси не са маловажни. Те може да звучат като битовизми, но се отразяват много пряко върху съдопроизводството. Ако няма достатъчно зали, няма как и да има съдебни заседания в разумен срок.
- Има ли и други неясноти, които откривате в законопроекта?
- Да. Например няма обяснения преминаването на някои документни престъпления в компетентността на окръжните съдилища. Сега те са в районните, а когато става дума за длъжностни лица на най-високите държавни позиции - министри, депутати, областни управители, кметове и пр., са в Специализирания наказателен съд. Изведнъж обаче механично чрез промените в НПК всички тези документни престъпления, независимо от кой са извършени, ги прехвърлят на окръжните. Липсват каквито и да е логични доводи те да се разглеждат на окръжно ниво като първа инстанция.
- Изпратихте ли становище?
- В понеделник. Нямаме намерение да даваме препоръки или мнение за съдбата на специализираните съдилища, защото това е политическо решение. Каквото реши законодателят, това е. Но ще изтъкнем какви проблеми биха възникнали, ако предварително не бъдат уредени на нормативно ниво.
Но има и други въпроси, които въобще не са залегнали в проектозакона за изменение на ЗСВ, а са важни не само за съдебната система, а и за бързината и качеството на правосъдието, тоест за всеки един от нас като гражданин. Това са въпросите за конкурсите на съдиите и за командированията. Имаше предложения командированията да се ограничат в рамките на 3-6 месеца, което според мен не е прецизно и работещо решение.
За този кратък период колегата не може да приключи делото. Когато заседанията са през 3,6,7 месеца, каква практическа работа ще свърши като командирован, как ще подпомогне съответната съдебна инстанция?
Това не съответства и на решение на Съда на ЕС, в което се казва, че на плоскостта на независимостта на съда не се поставя изискване за ограничаване на командироването със срок. Това не попада в рамките на критериите, гарантиращи независимост и справедливост на процеса. Други са предложените там работещи решения. Конкретно - преглед през определен срок на необходимостта от продължаване на командироването и оценка на работата на съдията. Ако съдът продължава да има нужда от съдията, а той си върши добре работата, каква е логиката да бъде откомандирован само защото е изтекъл някакъв срок? При поставянето на ясни, обективни, прозрачни и проследими критерии за командироването не мисля, че срокът има първостепенно значение.
Другият въпрос, който въобще не се коментира в законопроекта, е за конкурсите. От много време се обсъжда, че проблемът с командироването може да бъде преодолян с конкурсите, ако те протичат бързо.
Този въпрос е важен не само за съдийската общност, а за всеки гражданин, защото пряко влияе върху качеството и бързината на правосъдието.
Отдавна в нашите среди се коментира за децентрализация на конкурсите. Не виждам пречка в един съдебен район, в който има нужда, да се проведе конкурс, а не да се чака анализ за цялата страна, за да се обяви конкурс, защото всеки район има своите нужди. Ако се премине към децентрализация на конкурсите не само за съдии, но и за младши съдии, по мое мнение ще се постигне по-голяма ефикасност.
- Според вас оправдаха ли очакванията двете специализирани съдилища?
- Не е работа на един съд да оценява друг, освен при строго регламентираната процедура по инстанционна проверка. Този въпрос не следва да се поставя към нас, а към други институции.
- Вие защо не сте отишли в специализирания съд?
- Специализираният съд се занимаваше с една доста ограничена част от материята на НК. Моето лично желание беше да се развивам като съдия в СГС, защото тук наказателната материя е най-разнообразна и най-сложна.
- Непрекъснато се повтаря, че нямаме успехи в борбата с корупцията. Като съдия какво е вашето обяснение?
- Съдът не може да оценява борбата с корупцията. Неговата работа е да излезе с присъда по конкретен случай. Друг е въпросът, че трябва да се дефинира ясно и какво е корупция. Има много международни нормативи, включително и на европейско ниво, които дават рамки на корупцията, но дали те се препокриват с това, което се разбира у нас, е друг въпрос.
Съдът е арбитър. Той не може да се ангажира с оценка на други органи, на които конституционно и законодателно им е възложена борбата с корупцията.
Това са МВР и прокуратурата, която въз основа на работата на служителите на вътрешното министерство преценява дали са налице достатъчно основания да приеме, че е извършено престъпление, за да повдигне обвинение.
Като съдия не бих могъл да дам оценка, но като гражданин имам своята позиция. И като всеки един гражданин усещам витаещото във въздуха усещане за липсата на справедливост.
Никой от нас, надявам се, не мисли, че в развитите демокрации няма корупция. Има, разбира се. Не сме я измислили българите, дори самата дума не е българска. Но когато се позволи да добие уродливи размери, се превръща в съществен обществен проблем.
- Прокуратурата твърди, че обвинителният акт у нас е много формалистичен, че в него се съдържат ненужни детайли. Трябва ли промяна в тази посока?
- Процесът в България е формализиран. Същественият момент е да се намери балансът между формализма, който е призван да охранява правата, и ненужния формализъм.
Обвинителният акт според прокурора може да е формален, но по този начин той защитава правата на участниците в процеса. В него задължително трябва да бъдат очертани фактите и правната квалификация. Останалите неща биха могли да се съкратят, но задължително трябва подсъдимият да разбере в какво точно го обвиняват, а пострадалият или ощетеното юридическо лице да видят дали всичко, което е накърнено в тяхната правна сфера, е правилно отразено в обвинителния акт.
- Защо се получава така, че разследванията тръгват много гръмко, когато се повдига обвинение, представят се едни факти, а когато делото стигне в съда, се оказва, че доказателствата съвсем не са достатъчни и се спихва?
- В началото на разследването има определени факти, по които то започва. Те може да се допълнят, някои от тях да се окажат, че са били само твърдения.
В един момент прокурорът приема, че е изяснил достатъчно ясно за себе си нещата. Повдига обвинение, внася обвинителния акт в съда, но там вече има поне две страни. В досъдебното производство на практика е само една страна - прокуратурата. Разбира се, има и обвиняем, и неговият защитник, които може да правят бележки, възражения, да отправят искания, но дали те ще бъдат уважени, решава прокурорът.
В досъдебната фаза има една силно доминираща страна. Неслучайно в тази фаза процесът се определя като инквизиционен, но не в смисъл на инквизиция, на мъчение, както обикновено хората го разбират.
“Инквизиция” означава разследване под ръководството на един орган.
После идва основната - съдебната фаза, където процесът се превръща в състезателен, страните са поне две, а и повече и са равнопоставени, с равни права. И там вече срещу гледната точка на прокурора се изправя и гледната точка на подсъдимия и защитата му, които правят свои твърдения, изтъкват нови факти. И в един момент се оказва, че имаме повече от една гледна точка.
Това води в немалко случаи до промяна на фактическата обстановка. Абсолютно нормално е.
В рамките на състезателността изпъкват нови факти и твърденията на прокуратурата може да бъдат оборени и дори да се окаже, че компютрите са компоти.
Ако гледате един атлет как тича сам на пистата, ще ви се стори, че е много бърз, но в момента, когато се състезават трима - четирима, може да се окаже, че не е точно така.
Това е една от основните причини, поради които се получава усещането, че делата се провалят, тоест, че се е твърдяло едно, а се оказва друго.
