Вместо да купуваме батерии за 1 млрд. евро, да дадем 200 млн. субсидия на инвеститора, за да построи завод в България, казва зам.-председателят на енергийната комисия в парламента
Още акценти:
Kакто не можем да ограничим износа на картофи, така не можем и на тока
Истинският проблем е, че мрежата няма капацитет да присъедини новите мощности
Новият шеф на “Булгаргаз” призна, че е сключил сделка с фирмата, в която е работил. А има ли други свързани лица в кабинета?
- В енергийна криза ли сме, г-н Добрев?
- За да сме в енергийна криза, трябва да има прекъсване на снабдяването с енергия, а то няма и не очаквам да има. Това, което се случва обаче, е липса на компенсации за високите цени на ток и газ.
- Защо да липсват - нали вече ги изплащат на бизнеса за декември и януари?
- Тези компенсации, които се дават, са в рамките на 128 лв. на мегаватчас за декември, когато средната цена на тока за едно предприятие е 520 лв. Това прави цената след компенсацията 400 лева на мегаватчас.
- За януари обаче компенсациите са до 250 лв. на мегаватчас.
- Да, но се изплатиха към 130 лв. на мегаватчас, защото е по формула. След компенсациите цената на тока за бизнеса е 3 до 4 пъти по-висока от миналата зима. Високите цени на енергийните ресурси рефлектират в два пъти по-висока инфлация у нас, отколкото е в ЕС. Основният проблем е високата инфлация, която според мен ще е двуцифрена за февруари. Тя ни отдалечава от еврозоната и прави така, че хората да обедняват. Резултат от липсата на адекватни компенсации на цените на енергийните ресурси е това, че хората обедняват от високите цени в магазините.
- Каква е разликата между България и Европа?
- Ами там дават адекватни компенсации. Ако бяха дали компенсации от 400 лв., или пълни, каквато дадоха на ерепетата, инфлацията в България нямаше да е в такива размери. 75% от парите от скъпия ток отиват в държавните предприятия, това е делът им в енергетиката. Очакваната печалба на АЕЦ “Козлодуй” е 3 млрд. лв. Нищо не пречи на управляващите да разпределят дивидента на атомната централа към бюджета и през него да дадат пълна компенсация на бизнеса.
- Но бизнесът се съгласи с януарската формула за компенсация.
- Бизнесът се съгласи с това, което му предложи правителството, по-добре някаква компенсация, отколкото никаква. Но искането му и това, което ние предложихме в Народното събрание, е 75% обезщетение за скъпия ток, но на разликата между прогнозната пазарна цена от 119 лв. за мегаватчас и истинската пазарна. А те дадоха долна граница от 185 лв.
- По-рано в енергийната комисия по възлови въпроси имаше консенсус между различните политически сили. Сега има недоверие, защо?
- Това е много жалко, защото в продължение на повече от 5 г., когато аз бях председател, а след това Валентин Николов, почти всички въпроси в комисията, а след това и в зала се решаваха единодушно. Проблемите в енергетиката са сложни и е добре да се търси компромис в интерес на цялото общество. Сега, каквото и да предложим, управляващите го отхвърлят, защото е от нас. Предлагаме идеите ни да ги внасят те, ако така ще бъдат приети. Давам пример - миналата седмица в петък последната точка беше предложението ни за компенсации със 100%, както е при ерепетата, на обществените организации - общини, църкви, училища и др.
- Защо ви дразни тази компенсация на 100% на електроразпределителните дружества и на ЕСО?
- Не, не се дразня. Обратното, хубаво направиха, че им платиха 100%, ако не го бяха направили, това трябваше да стане с цената на тока. Ние даваме за пример ерепетата и искаме същият модел да се използва и за обществените организации, защото те не могат да вдигнат цените на услугите като бизнеса. При тях бюджетите са фиксирани и когато токът е 4-5 пъти по-скъп, трябва да съкращаваш хора, да намаляваш заплати.
В Народното събрание бавеха точката за компенсациите с бавно четене на доклади, с почивки. Толкова му беше смешно на председателя, че се стигна дотам да си закрие лицето с листове хартия. И не стигнаха до тази точка. Очаквах проектът за решение да е първа точка тази седмица, а него го няма изобщо в програмата, което не е честно.
- А това недоверие не е ли заради мораториума върху цените на тока, който беше ваше предложение?
- А защо не го вдигат? Нали обещаха, че като бъдат избрани нови членове на КЕВР, ще го вдигнат.
- Може би ще го вдигнат. Какво ще стане, когато вече няма мораториум върху цените на ток и парно?
- Не зная. Те имат пълен контрол върху регулатора и ще стане това, което са си решили. Комисията я намалиха от 9 на 5 души, от тях трима заседават за цените на ток, газ и парно. От тези трима двама са новоизбрани, управляващото мнозинство има пълен контрол върху решенията на КЕВР, какъвто никога преди това не е имало. Знаете, от тези 9 души партиите имаха по един-двама излъчени експерти и никоя комбинация от предишните парламенти нямаше мнозинство при вземане на решения. Затова сме получавали множество похвали от ЕК за независимостта на регулатора.
- Какво ще се случи на свободния пазар на електроенергия и на газ?
- Свободната цена на електроенергия в Европа, а и в България се определя изключително и само от цената на газа. Щом цената не газа е висока в Европа, то и токът ще е скъп. Ако някой може да прогнозира цената на газа, много лесно може да се прогнозира и цената на електроенергията. Има европейски изследвания, които казват, че между цената на газа и тази на тока има почти перфектна корелация, двете се променят в синхрон.
- А не може ли да се ограничи износът на електроенергия?
- Износът не може да се ограничи, защото няма основание за това. Ние сме единен пазар с ЕС. Kакто не можем да ограничим износа на картофи, така не можем да го направим и с електроенергията.
- България е в енергиен преход към зелена енергия. Планът за възстановяване и устойчивост би трябвало да го подпомогне. Последно се предвижда подпомагане на веитата с батерии за съхраняване, както и завод за батерии.
- Не разбирам защо ще се подкрепят веита с батерии, след като без никаква подкрепа на държавата в ЕСО има към 15 000 мегавата заявени мощности за присъединяване, при положение че могат да бъдат присъединени към 3000-4000 мегавата - толкова е капацитетът на мрежата. Ясно е, че този пазар прегрява, защо тогава предвиждат за него субсидии? Освен ако целта не е да купим батерии.
- Не е ли добре тази произведена зелена енергия да бъде съхранена, за да се ползва в часове на пиково потребление?
- Ако имаме нужда да съхраняваме енергия, по-добре да довършим проекта за разширение на ПАВЕЦ “Чаира”, най-голямата батерия, и то не за 5 години, колкото е животът на една литиево-йонна батерия, а за над 100 години напред и без ограничение в кои часове ще зареждаме и в кои ще разреждаме.
Големият проект на правителството в плана са 6000 мегаватчаса батерии. Това означава, че те ще купят батерии, които ще консумират 1000 мегавата и ще се зареждат в продължение на 6 часа, за да постигнем 6000 мегаватчаса. Тоест 6 часа ги зареждаме, 6 часа ги разреждаме. Ако направим язовир “Яденица” като втория изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”, там ще получим допълнително място за съхранение на 800 мегавата, и то неограничени във времето, може събота и неделя да се зарежда тази голяма “батерия” и цяла седмица да покрива пиковете. Това е много ефективно решение, много по-дългосрочно - над 100 години, и в пъти по-евтино, защото проектът “Яденица” е за около 200 млн. евро, докато батериите ще са вероятно за 1 млрд. евро. Ние ще го дадем този милиард и след 5 г. няма да го имаме, защото животът на батериите ще е свършил. Освен това те трябва да се рециклират, а това е много по-скъпо, отколкото да се произведат нови. След 5 г. ще имаме още един проблем. А само с една пета от средствата, с 200 млн. евро, ще получим много по-голям капацитет за над 100 г. А знаете ли какво представляват тези батерии? Най-просто казано, това са батерии като за дистанционното за телевизора, само че свързани и сложени в по-големи кутии.
- А защо толкова години язовир “Яденица” не се прави?
- Защото енергетиката няма належаща нужда от съхранение. Имаме близо 3000 мегавата вецове, които балансират идеално системата. Помпено-акумулираща ВЕЦ “Чаира” е 800 мегавата и ни е напълно достатъчна за нуждите в момента. “Яденица” няма да даде допълнителни мегавати, но дава допълнително място, където се съхранява вода, която може да се ползва от същите турбини, да произвежда по-дълго електроенергия и много по-дълго да харчи.
- Защо да няма в България завод за производство на батерии?
- Много е хубаво да има завод за батерии, но може да се постигне по правилния, а не по грешния начин. Защо да даваме 1 млрд. евро за батерии, ако не ни трябват, като имаме по-добър проект за съхранение? По-добре вместо батерии за 1 млрд. евро, държавата да даде 200 млн. евро субсидия на инвеститора, за да построи завод у нас. Така за 200 млн. евро ще имаме язовир “Яденица”, 200 млн. евро ще дадем за завод за батерии и ще останат 600 млн. евро, с които може да решим някои истински проблеми в енергетиката.
- Кои са те?
- Истинският проблем е, че мрежата няма капацитет да присъедини новите мощности, които хората искат да изградят. Вече масово започват да им отказват присъединяване, защото ерепетата и ЕСО нямат средства за развитие на мрежата. Ако използваме тези 600 млн. за това, голяма част от тези 15 000 мегавата ще бъдат присъединени. За да стане това, трябва да се разширят подстанциите - които са на 110 и 200 киловолта, да се направят на 400. За такива мащабни проекти - да изградят 10 подстанции на 400 киловолта, ЕСО няма пари.
- След смяната на ръководството на “Булгаргаз” вещаете едва ли не фалит на компанията, влизане на посредници на пазара. А поне двама в новия борд са опитни в газа. Защо правите такава прогноза?
- Пазарният дял на “Булгаргаз” в момента е 95%. И то не защото няма конкуренция, но условията на конкурентите, на посредниците са по-лоши, отколкото на “Булгаргаз”. И затова целият бизнес купува от държавната компания. Управляващите смятат “Булгаргаз”, дано не го направят, да има две роли - едната на обществения доставчик, другата - за свободен пазар.
- Очаквате да се повтори това, което се случва на пазара на електроенергия ли?
- Това очаквам да се случи с цел да се облагодетелстват няколко посредника, каквито имахме до 2012 г. Неведнъж съм казвал, че тогава с много усилия сключихме директни договори с “Газпром експорт”, махнахме посредниците и цената падна с 22%. Когато държавата преговаря, тя дава гаранции на доставчика и се получават много по-добри цени, отколкото при частника.
- Доколкото разбирам, преговори с “Газпром експорт” от страна на държавната компания ще има.
- Предстои да видим. Очаквам до края на годината или в началото на следващата делът на “Булгаргаз” да е паднал наполовина и този бизнес за милиарди да е взет от 2-3 посредника в продажбата на газ.
- Сделките на новото ръководство, които наяве извади Румен Овчаров, а вие развихте, за 37 000 мегаватчаса на борсата не са ли търговски сделки като на предишния управляващ екип?
- Само че има съмнения около тях. И те не са само за едната сделка за 3 секунди. Първото е около обема на търгувания газ - 37 000 мегаватчаса е 20 пъти повече от нормалния излишък за топъл ден, или за събота и неделя. Другото съмнение е, че те не са намалили заявката към “Газпром”, не са намалили заявката за теглене на газ от Чирен, съмнението е, че този излишък не е невъзможност да се прогнозира потреблението, а е с цел да бъде продаден. За едната сделка новият директор на “Булгаргаз” си призна, че е сключена с фирмата, в която той е работил до предния ден. Но това не е единствената сделка, за съжаление, тази информация се засекрети. Хубаво е да питате дали има други свързани лица.
- Има ли други свързани лица?
- Не мога да ви кажа, но питайте, отговорът е интересен. Има ли други свързани лица и те в момента в правителството ли са? Не мога да кажа повече от това, за съжаление. Обмисляме с колегите да водим дела, за да има шанс съдът за разпореди, че това е информация от обществен интерес, и да свали засекретяването, което беше направено в енергийната комисия.
- В момента вицепремиерът Асен Василев, енергийният министър Александър Николов и мениджъри в държавната енергетика са в САЩ. Какво очаквате да донесат оттам?
- Очаквам да обявят как са договорили купуването на батерии и изграждането на завод.
- А не очаквате ли новини за нова ядрена мощност - в “Белене” или в “Козлодуй”?
- Не, според мен няма да има никакво развитие нито по “Белене”, нито по “Козлодуй”. Вероятно ще обявят доставка на ядрено гориво от САЩ за V и VI блок и как ще работят активно в тази посока. Но проучванията дали това гориво е приложимо за блоковете в “Козлодуй” се правят от 4 г. и са на финалната права. Това не е стартирало с промяната.
- Вие сте отдавна в политиката, познавате ли Делян Пеевски, в какви отношения сте с него?
- Познавам Делян Пеевски единствено като депутат от ДПС в парламента, нямали сме никакви допирни точки през годините. Не сме в никакви отношения.
- Илко Желязков, санкциониран също миналата година по “Магнитски”, е работил в енергетиката, а се говори, че двамата сте в конфликт и че именно вие сте евентуалният кандидат за министър, който е изнудван от Желязков според мотивите на санкцията. Така ли е и принуждавал ли ви е Желязков за нещо?
- Това са някакви интриги, които не искам да коментирам.
CV
- Роден на 14 май 1978 г. в Хасково
- През 2002 г. се дипломира като бакалавър по икономика в Уеслианския университет в Мидълтаун, САЩ
- Магистър от УНСС
- Първата му работа е в KPMG в Торонто
- През 2009 г. е депутат от ГЕРБ в 41-ото народно събрание
- През май 2011 г. става зам.-министър на икономиката и енергетиката
- Министър на икономиката, енергетиката и туризма от 2012 до 2013 г.
- Депутат последователно от 41-ия до 47-ия парламент.Бил е председател на енергийната комисия, сега е неин заместник-председател.
