Защо “Възраждане” внася вече внасян законопроект и защо нашата родна реч е подценена в ЕС
Несправедливо се отнесе общественото мнение към парламентарната група на “Възраждане” и нейния два пъти употребяван в миналото законопроект за българския език. Кой се интересува от пълния член, роптаеха възмутени във фейсбук, докато цените скачат като луди, омикрон върлува, а от Изток дрънчи оръжие?
Като се замислиш, нуждата от забрана на чужди езици в есемесите и имейлите на администрацията, банките, мобилните оператори и прочее компании наистина не е кой знае колко спешна. Пък и създаването на нова държавна
комисия по
чистотата и
книжовността
на езика
е твърде разточително решение в кризисни времена.
От обсъжданията на въпросния проект през 2011-а и 2018-а вече се знае, че материята е уредена в над 100 действащи закона, а дебатите по нея неизменно провокират ДПС да заяви, че се готви нов възродителен процес, при всички положения се вдига безсмислен политически скандал. Сега със сигурност тази тема
ще засегне и без
това изнервените
отношения
между
България и РСМ
Затова мнозина подозират водача на “Възраждане” Костадин Костадинов, че разтягайки старата дъвка, зорлем си вдига рейтинга (зорлем - наречие, произхожда от турската дума zorlamak). Напоследък неговата политическа сила е встрани от актуалните новини, ако не е зеленият сертификат, името ѝ рядко се мярка в праймтайма (праймтайм – съществително име на чист английски език).
Странно, че в социалните мрежи не се среща често обратната теза, че силно чувствителни естети като Костадинов просто не могат да търпят повече да се петни свещеният език на нашите деди. Като меломан, изпитващ физическа болка от фалшив акорд.
В интервю за “24 часа” лидерът на най-малката опозиционна сила в парламента сочи за пример Кирил Петков, който мислел на английски и това обърквало сериозно говоренето му, Бойко Борисов, който непрестанно дразнел с диалектния си изказ, а медиите налагали измислени словосъчетания като “антиковид зона”.
Ако по новия закон глобяват освен за есемес на английски и за всяка публично изречена тъпотия, държавата ще се замогне неимоверно за рекордно кратко време.
Когато през 2012 г. законопроектът за езика се обсъжда в парламента, историкът Андрей Пантев от БСП прави следното мъдро обобщение: “Опростачването на езика не се спира със закони”. Колегата му Веселин Методиев от тогавашната Синя коалиция, бивш министър на образованието и науката,
охлажда още
по-жестоко
патриотичния
ентусиазъм
на вносителите: “Ти говориш добре български, значи си добър българин. Не говориш добре български, значи не си добър българин – така казват фашизоидите, тоталитаристите и комунистите.”
Не че е лош стремежът към опазването на родната реч, но в променливи времена по-тревожни би трябвало да бъдем не толкова за лексиката, колкото за самия смисъл и достоверността в произнесени от най-високи трибуни твърдения като: “Както знаете, имаме само един мост на Дунав”, “Покупката на ледоразбивач ще подобри целогодишния достъп до българските речни пристанища” и т.н. Не е ли редно първо да измислим как да опазим истината?
И все пак езиковедската кампания на “Възраждане” мимоходом засяга един много актуален въпрос, който би трябвало да вълнува всички българи по света и у нас - равностойното прилагане на езика ни в ЕС.
Защо в
упътванията и
етикетите върху
различни стоки
на европейския пазар не фигурира текст на български, но пък съдържат хърватски, полски, чешки, естонски? Включително листовките на лекарства?
Защо, пита Костадинов, върху френските лични карти пише само на френски, а нашите съдържат и английски превод?
Защо, питаме се ние, българският е така безцеремонно подценен?
“Многоезичието е залегнало в Хартата на основните права на ЕС: гражданите на ЕС имат право да използват всеки от 24-те официални езика, за да се свържат с институциите на ЕС, а те са длъжни да им отговорят на същия език.” Така пише на сайта на алианса, но от друга страна, сме напълно наясно, че комуникацията с въпросните институции винаги потръгва по-добре на английски или немски, отколкото на български. Явно не всички езици са еднакво официални на Стария континент.
Жалко, че авторитетът на страната ни не може да се извоюва с харвардска диплома и с безплатна чаша вино във вагоните на БДЖ. Многоезичните етикети с липсващ български текст са белег основно за ниско качество на политиката и дипломацията, а такъв недостатък с патриотични акции, безумни закони и говорене на глупости не се наваксва.
