Община Пловдив доказа, че градът неслучайно беше Европейска столица на културата през 2019-а. Местната власт отгледа един талант в изкуството, който вече печели престижни награди.
Това не стана с програмата за пловдивски автори на книги, която съществува 15-ина години и за това време не откри нито един непознат до момента за публиката поет, белетрист, изследовател на местната история и т. н., въпреки дадените немалко пари. Случи се по нестандартен начин и в друго изкуство – фотографията. В тази сфера изгря звездата на бившия шеф на зоопарка Минко Михайлов. Едноименното общинско предприятие съществуваше от 2016-а до 2020 г., без зоологическата градина да е довършена или по нея да се работи. В нея имаше десетина маймуни (злонамерени хора твърдят, че са били четири), за които, освен въпросния Минко Михайлов, се грижеха и 9-10 служители. Живот с капела трябва да е било за въпросните маймуни – всяка с личен асистент.
През 2020 г. предприятието „Зоопарк“ беше закрито и след това дирекция „Култура“ на община Пловдив започна да атакува журналистите със съобщения за успехите във фотографията на някогашния директор Минко Михайлов. Първото беше за неговото добро представяне на Международния фотосалон в Пловдив през 2020 г., после за негова изложба, озаглавена „30 мига от Пловдив“, открита в Дома на културата „Борис Христов” през ноември м. г. Вчера пък обществеността беше информирана за награда на Михайлов от Световната фотографска организация 2022. Кадърът, с който е спечелен призът, е „Мъглива сутрин“ и представлява мостът на Гребната база.
Той е на метри от зоопарка и понеже гледането на маймуни на принципа „един човек – едно животно“ едва ли е форма на къртовски труд, Минко Михайлов очевидно е имал предостатъчно време да снима Гребния канал. И накрая е задобрял до степен да го оценят международно. Докато е фотографирал въпросния мост, е получавал директорска заплата от община Пловдив, но място за злостни коментари няма – при меценатството е така.
Сега остава да видим ще избухне ли в някое изкуство и бившият вече шеф на инсинератора Дончо Кацарев, чиято основна дейност също 4 години беше получаването на заплата.
