Баща ми първи предсказа екокатастрофите, когато малцина знаеха какво значи екология, в книгата си "Бодливата роза"
Първородната дъщеря на Николай Хайтов - Елена, осъди писателя Калин Терзийски. Делото за клевета се точи цели 5 г., но наскоро е завършило с присъда. През 2016 г. в тв предаване Терзийски определя Хайтов и Радичков като “лакеи на Тодор Живков”.
И тримата наследници на автора на “Диви разкази” започват съдебна битка, но дъщерята от първия му брак я завършва. Искът е за 20 хил. лв. Елена разкрива, че братята ѝ в един момент се разколебават да продължат делото, след като Терзийски обжалва присъдата и на втора инстанция е оправдан.
“Но аз не отстъпих, исках да знам, че сме водили битката докрай - не за материална облага - дори за 1 лев да го осъдим, а за справедливост. За името на баща ни. Не можех да допусна да бъде обвинен и оклеветен несправедливо”, казва Хайтова.
Започна годината на отбелязването на 20-годишнината от кончината на писателя. Следва поредица от срещи с негови почитатели.
Елена Хайтова и дъщеря ѝ Елица Гигова - талантлива художничка, бяха в Брюксел, където с голям успех се срещнаха с представители на посолството (Елена откри изложба) и с българи от местната диаспора, които с любов си спомнят за Хайтов.
Тържествата за отбелязване на годишнината продължават. Хайтова припомня, че Николай Хайтов преди повече от 40 г. сред първите предсказал екокатастрофите на планитата в романа си "Бодливата роза".
- Г-жо Хайтова, тази битка с писателя Калин Терзийски за обиди по адрес на баща ви Николай Хайтов продължи дълго. Какво ви струваше това?
- Братята ми също водеха от своя страна битка за Хайтов, но тази битка аз я смятам за своя докрай. Като го чух, побеснях, и реших, че трябва да има възмездие за този, който го каля. Разбира се, можеш да кажеш каквото си искаш, има свобода на словото, но пред приятели. Но когато поставяш на прицел такава голяма личност пред национална аудитория, трябва да отговаряш за думите си - това е моето мнение.
Лично на мен ми
донесе 5 години
мъка и тормоз
Замеси в нападките и името на Йордан Радичков. Явно двамата наши колоси го дразнят! Има хора, които са го предразположили да говори така. Поне такова усещане имам. Не коментирам в какво състояние е бил...
- Чувствате ли се възмездена от всичко това, което се случва? Че спечелихте делото.
- Да, да! Но тази личност, която е окаляла Хайтов - едно безспорно име, не смята ли, че ще изгуби и своята личност, и своята слава, доколкото я има.
- Той си носи отговорност за своите думи.
- Има правда и съм удовлетворена от нашия съд. А Калин да знае какво говори, като се явява пред българския народ!
Той получи
наказанието от съда, ако той смята така. Аз смятам, че това е така. Има поговорка : “Прави каквото трябва, пък да става каквото ще”.
Е, не стана каквото ще.
- Г-жа Хайтова, вие написахте книга за вашия баща.
- Написала съм 4 книги за своя баща.
- Усеща женската същност на героините му. Но пък Петко войвода е в неговата природа - юначен... Реалистичен. Докато другите герои са по-приказно придадени. Когато нещо извира от прекрасната родопска природа, то не може да звучи по друг начин освен магично. Звучи благородно, красиво и привлекателно. Родопите...
- Вие също имате юбилей.
- За моя юбилей съм готова с книгата “Животът ми е дива приказка”... Това е петата ми книга за Хайтов...
- Загубихте Никола Гигов - вашия съпруг, известен писател и орфеист.
- Имахме сходни виждания, сходни професии. Запознахме се на Коледа, но живяхме като на Никулден. Той ми предаде своята
безпределна любов
към Орфей...
Доказа, че това е действителна личност, че е написал азбука, действителната азбука. Това не може да не ни определи като българи, които сме дали нещо и на България, и на света. Той беше голям патриот и се чувствам окрилена от това.
- Кои са според вас най-характерните особености на Хайтовото творчество?
- Дървото е любим предмет в творчеството на Хайтов. Колко негови разкази са свързани с него. С дървото. С гората: “Горският дух”, “Черешова градина”, “Шумки от габър” и други. За лесничея писател широколистните дървета са символ на вечно променящия се свят, а боровете са носители на безсмъртния дух на Вселената. В Яврово - любимото ми село, цъфтях с дърветата, изгрявах със слънцето, куках с кукувицата и се носих от вятъра.
И сред тази природа
започвах да пиша”
- Вашите любими мисли и мъдрости на Хайтов?
- Природата не може да бъде излъгана. Тя цени само онова, което движи човечеството напред. Всеки застой от гледище на природата е смърт.
- Мозъкът не е сирене, оставено в хладилник. Той или работи и сам се развива или се изражда. Ако не упражняваш способностите и силите, вложени в теб, природата ти ги отнема. При всяко нещо трябва да има усилие, движение.
- Животът без усилие и без труд е скопен живот.
Творчеството е
единствената
пълноценна форма
на живот
- 21- и век се очертава като век на парата, а не на човещината. А без човещина светът ще се превърне в топка изстискано желязо.
Е, на фона на пандемията не мислите ли, че Хайтов е бил пророк? Той първи предсказа екологичните катастрофи, когато малцина знаеха значението на думата екология, в книгата си “Бодливата роза”.
Откъс от новата книга на Елена Хайтова:
Вървя из родопската гора и виждам червеникавата грива на татковата кобила Стела, която леко препуска, а след това се понася все по-силно сред дърветата като самолет, който набира скорост, преди да политне. След това вдига високо във въздуха Горския цар, а той пита: “Нима летя?”
Да, летиш, горски лесничей, защото имаш голямо сърце, пълно с обич, и защото то самото иска да лети..
Но къде бях чела нещо подобно: “Криле имат само тези, на които сърцето им иска да лети”. Татковите думи. Но това е надписът на чешмата в родното село Яврово - Хайтовото село.
Безсмъртни думи
Но аз ще прибавя към тях онези негови герои, които летят в мечтите си: Съботин от Девинско, който присажда, давайки по от високото, Гочето от Яврово, на когото гайдарската свирня лети до възбог, дори пътеките на Влахов от Асеновград, които, макар и да са строени върху земята, водят високо, високо към върховете.
Ха, ами то и горският лес можел да лети?!? Как ли?
Лети чрез онези малки самолетчета, отделени от боровете, които искат да населят оголени скали и канари чрез своите крилатки, за да има живот в леса за бъдното време, не само за днешното.
И те стават все повече и повече, когато е нужно, защото самата природа никога не върви към своето самоунищожение.
Лети горският лес, подсилен от дейността на оня лесничей, залесявал на Персенк и Лесичево, в Сапарева баня и Радуил с неизменните жълъдчета на раменете си, със своя неутолим стремеж да пази гората, да я множи и да я възпява в книгите си.
Лесничеят писател Николай Хайтов, който остана до желаните, за да летят заедно, и да покаже на бъдните, че след смъртта има безсмъртие.
Сякаш от тези борови крилатки съм се родила и аз. И аз летя с неутолимата таткова жажда и няма спиране. Защото “Криле имат само тези, на които сърцето им иска да лети”.
Из петата книга на Елена Хайтова, която обединява нейната съдба с тази на баща ѝ - “Крилете на дивия лес”.
