За разликата между българите, които отдавна живеят на Запад и пишат на роден език, и тези, които с напудрен патос изразяват погнусата си от родната действителност
Сок от мозък тече в социалните мрежи, отбелязва приятел и зачита подплатен със сладурска детска снимка текст на английски, който завършва с:
Happy Birthday, sweetheart!
Mom and Dad
Предприемач, кулинар, душа човек, навремето изкара курсове в САЩ, и оттогава по-често на английски му тече мисълта.
Суитхарт има рожден ден. Друго си е Mom and Dad да я поздравят във фейсбук и да им остане тоя изискан спомен в родовата памет за вечни времена.
Голяма забава са англоезичниците във фейсбук, часове смях отнемат! А в коментарите влезе ли се, става неудържимо. Да вземем пак горния поздрав - ни един френд не му реагира релевантно, всичко живо пердаши на български: “Жива и здрава да е на вуйна принцесата!” “Кога ще я доведе на кака да я нагушка?”, “Айде, догодина още едно...” “Аман бе, вуйчо!...”
Малко свалят нивото на Mom and Dad, но не са ли ужасно мили?
Много хора от години се гаврят с безумните кифленски селфита, снимчиците на котенца, цветенца и кафенца, всякакви муцки и цуцки, символ на творческото безсилие, пълната безличност и душевна нищета. От тях наистина лъха дразнеща претенциозност и неискреност, но
като цяло все
пак са позитивни
послания
Ако се подходи с добро чувство, сред кухите лейки се откриват и добродушни души, съвсем безопасни игли, решили чрез тия тъпи картинки да изразяват безграничната си обич към живота. Лъч светлина, който в снобски постове на нелепо напудрен английски никога не проблясва.
Като възкликне някой “What’s up people!”, “Shit happens”, “OMG” е разбираемо, западният сленг си е отдавна част от нашата реч, развлекателен елемент някак придава на късия разказ.
Но какво друго, ако не жал навява съчинението на завърнала се от специализация в Лъвбъроу госпожа, която
споделя
разочарованието
си от
българската
действителност
на пространен
английски?
Ей така, както си е в офиса в “Младост 4”, отвътре ѝ идва. А отдолу приятелките и колежките ѝ споделят с още по-изразителен патос нейната погнуса, съревновават се коя за по-засукани думи ще се сети, сякаш са оковани на Балканите, онеправдани поданички на Нейно Величество.
Как да не се смееш на подобно крещящо високомерие, имащо за цел да отдели просветените от простите приятели! “О, свещена простота!”, възкликнал чешкият проповедник и философ Ян Хус на 6 юли 1415 г., когато една баба хвърлила шепа сухи съчки, за да разгори по-силно кладата му.
Българите, които отдавна живеят на Запад, съвсем естествено лавират с речта, в постовете им няма и помен от Mom and Dad. Ползват чужди езици, когато се обръщат към хората, с които общуват всеки ден, засягат техни си общи теми, а през останалото време пишат на родния си език.
Защото
за много от тях
фейсбук е
единствената
постоянна връзка
с България
Един преводач например (няма да му споменавам името, за да не дразня мръсното политическо подсъзнание на либералната общност), много фин и приятен човек, живее и работи от дълго време в Щатите. Най обича да пуска кадри от различни точки на света с текст на български. Да кажем, видео на отрупана с мръвки и мезета маса и следния анонс: “Заедно с българската мусака и мексиканската фахита не само замърсява околната среда с въглеродни емиси, ами и цвърчи нагло! Хихихи… Айде сега зелените малоумни псевдоеколози Ше ме подгонАт.”
Сто процента владее английски по-добре от всяка пишман специализантка от незнаен чуждоземен университет, но не го напъва да изпише: A happy life is what most people want, and I am grateful that I have one.
Най-печално е инфлуенсърското самосъзнание, приело английския за задължителен, белег за високо професионално качество. Кой знае защо хората, които го практикуват, са
дълбоко убедени,
че виртуалният
им образ се
възприема за
чиста монета
в обществото. Като се е снимала с парче торта в луксозен ресторант, значи всички ще си мислят, че все по скъпи места ходи. Щом показва дебела книга, значи само сериозни автори чете.
Направила си селфи в леглото, гримирана до ушите, татуировката ѝ на преден план, деколтето лъщи, а от душата ѝ се изтръгва стон: The moment of silence and happiness...
Кой ги търпи тия, бе?
