Милена Тончева, Стела Иванова и Анелия Траянова тръгват с идеята да направят фондация “Ангели за България” през април 2020 г. Към тях се присъединява и Мая Гергишанова. Живеят във Великобритания, а по-късно Милена Тончева се връща в България. Обединява ги голямото им желание да помагат и да правят добро - тяхната помощ вече е достигнала до повече от 4000 домакинства. Даряват храна, помагат за отоплението на домовете им, правят инициативи за самотни и бедни възрастни, за центрове за хора с увреждания, болници и училища. “Ние сме екип от 4 жени. Над 2 млн. българи са в чужбина и всички те искат да видят бабите и дядовците си с по-добри старини, а децата - с по-добро бъдеще”, каза една от основателките на “Ангели за България” Милена Тончева, когато прие отличието за достоен българин.
- Повечето българи в чужбина милеят за България - обединихме над 7000 души, а всичко започна с един пост във фейсбук
- Далеч от страната виждаш в новините възрастни хора без пари за хляб и отопление и си казваш: може да са твоята майка и баща!
- Първо искам да благодаря на “24 часа” за признанието. Българите в чужбина доста често оставаме на заден план, а всъщност зад граница сме една трета от населението на страната ни. Наградата, която държа в ръцете си, е едно огромно признание за всички онези българи, които даряват в чужбина и тяхната помощ достига до нуждаещите се в България.
- Как всъщност функционира фондацията “Ангели за България”, на която вие сте съосновател?
- Фондацията беше основана май 2020 г. във Великобритания. Първоначално започнахме от едно хрумване, което с течение на времето успя да обедини около себе си над 7000 души. В това число са включени всички, които в даден момент са дарявали по наши каузи през тези вече две години. Някои от тях даряват регулярно всеки месец сума, която могат да си позволят, други даряват еднократно, когато имат финансова възможност - различно е. Идеята на фондацията е именно това - да обедини възможно най-много българи в чужбина, които да даряват дори минимални средства, тъй като и с 2, 5, 10 евро на месец регулярни средства можем, обединявайки се, да съберем голяма сума и нашата помощ да достига до най-нуждаещите се хора в България.
Въпреки че сме базирани в Англия, всъщност
имаме дарители
от различни точки
на света,
дори и от Щатите. Получаваме подкрепа за каузите си от много българи, които по някакъв начин са разбрали за нашата фондация. Ние сме проводник на идеята на всички българи зад граница да помагат на родината си. Дори нашата идея да достигне само до 5% от българите в чужбина, пак е голяма цифра, достатъчно българи са навън, за да можем с общи усилия да помагаме.
- Успели сте да вдъхновите много хора - 7 хил. души за две години не са малко...
- Така е. Това, което според мен привлича хората е, че държим много на демократичното управление - всички важни решения като например какви каузи да подкрепяме, се поставят на вниманието на цялата общност от дарители, поне на активните ни членове.
Всички те имат право да гласуват, изпращаме редовно бюлетини с анкети, те имат глас в управлението на организацията и в това какви каузи да подкрепяме, което според нас е най-разумният начин за управление на такъв тип дейност.
Държим много и
на финансовата
прозрачност -
публикуваме всеки месец отчети за каузите и това как се харчат парите на дарителите. Сключваме договори с всяка една от организациите, които на терен в България изпълняват дадена кауза, и държим да има отчетност и снимков материал за свършеното добро. Това мисля, че продължава да привлича нови дарители към нас и ни обединява като общност, защото хората виждат, че правим всичко от сърце и без користна цел.
- Как се зароди идеята, изобщо лесно ли се прави добро, както казаха на церемонията сега децата от Разлог?
- Идеята се зароди от един пост във фейсбук, който публикува през април 2020 г. другият съосновател на фондацията – Стела Иванова. Той беше в стил “хайде да се съберем и да измислим идея как да помагаме на българите у нас, макар и да сме в чужбина”, и аз веднага откликнах, защото и на мен тази идея ми се въртеше в главата от доста време.
Една седмица по-късно вече бяхме подали документи и създадохме организацията официално, в последствие уредихме всички други неща - като благотворителна банкова сметка например.
Започнахме четирима души, аз живеех във Великобритания тогава, останалата част от екипа все още е там. Важно е да отбележа, че всеки един от нас работи на пълен работен ден работа, нямаща нищо общо с благотворителността, но тя се учи в движение. Аз работя във фармацевтичния сектор, Стела с мъжа си имат малка фирма за мебели. Затова увеличаваме и екипа си, за да можем да разпределяме задълженията. Слава богу, имаме доста привърженици и доброволци, които ни помагат. Сега имаме разпределение на функциите - Стела отговаря за отваряне на новите каузи и разпределянето им, тъй като всеки месец отваряме нови в различни региони на България, уговаря и работата с неправителствените организации. Аз се занимавам с финансовата част на организацията, Анелия Траянова е кординатор проекти, тя се занимава главно с детските кътове, а Мая Гешанова също се занимава с маркетинг и с разпространение на организацията, за да стигне до повече хора.
- Разкажете повече за вашата инициатива, свързана с детските кътове?
- Тя получи много добър отзук, освен това има и доста дългосрочен ефект. Изграждаме в педиатричните отделения в държавните болници детски кътове, като ги обзавеждаме с всичко необходимо. Засега имаме 28 изградени такива и продължаваме с идеята да покрием всички болници в България. В Англия например в болниците има такива обособени места за децата, откъдето ги видяхме. Целта им е престоят на децата в болница да не е травмиращо изживяване.
- С какви други каузи се заема фондацията, има ли други такива също с дългосрочен ефект?
- Каузите ни са свързани предимно с възрастни хора, социално слаби и многодетни семейства, както и с центрове за деца в неравностойно положение. Над 40 са общо каузите, които сме подкрепили досега. Основната ни мисия, която поддържаме всеки месец, е да закупуваме и доставяме пакети с храна от първа необходимост за крайно нуждаещи се. Тя всеки месец се насочва към различен регион на страната.
Като каузи с дългосрочен ефект имаме такива например да поемаме разходите по различни обучения – последното беше да платим 6-месечното обучение на 10 специалисти от фондацията на глухата общност в България - “Заслушай се”. Те бяха обучени от международни специалисти и сега са преподаватели в магистърската програма на СУ за жестов език, която започна от октомври м.г.
Имахме и кауза, чрез която платихме обученията на деца от социални домове, които след навършване на пълнолетие излизат от тях и практически остават без доходи.
Платихме на 5 деца обучения по маникюр и фризьорство, така че да им дадем занаят, за да имат възможността да изкарват прехраната си сами. Идеята ни е в тази посока – да интегрираме нуждаещите се.
Друга кауза, която започнахме преди 3-4 месеца, е да осигуряваме лекарска помощ на възрастни в отдалечени населени места – започнахме в села в Северозападна България, сега тече такава в Пловдивския регион, но говорим за такива малки села, в които възрастните нямат или финансовата, или физическата възможост да отидат до близък град за един профилактичен преглед. Ние заплащаме на медицински екип, който да ги посети на място, като го съгласуваме с местните кметове, които записват желаещи за такива прегледи. Имахме случай дори
да спасим живот
на човек, който беше
в прединфарктно
състояние
- А коя беше първата кауза, която подкрепихте като фондация?
- Първата беше пак за храни и стоки от първа необходимост. Още в началото на работа на фондацията пуснахме анкета сред тогавашния ни брой дарители какъв тип каузи искат да подкрепят и какъв тип нуждаещи се. Техният избор беше именно крайно нуждаещите се. Впоследствие тази кауза ни остана основната, но разбира се, разширявахме каузите, отново чрез допитване до общността от дарители, с идея да подкрепяме такива, които имат по-дългосрочен ефект – като например това с обученията или със закупуване на уреди за рехабилитация на деца с увреждания в домове, купували сме и учебници и дрехи на деца в неравностойно положение.
- Защо го правите, откъде всъщност идва нуждата да помагате?
- От това, че когато си далеч от България и виждаш новините, които не са от най-добрите, и постоянно гледаш как възрастните хора нямат пари за отопление и за хляб дори, и си казваш: “Добре де,
ако отделя 5 евро
на месец, ще
обеднея ли”
Всъщност доброто идва от това, че това може да са твоята майка и баща, децата на твоите деца. Това че сега ти си в позиция, в която можеш да даряваш, не означава, че си застрахован и вдругиден може би няма да си нуждаещ се. Повечето българи в чужбина милеят за България, въпреки че физически са далеч от нея, и искат да имат начин да помагат.
- Доброто няма граници и националност, вие живеете във Великобритания, когато основавате фондацията, но въпреки това помагате на България.
- Абсолютно да, няма граници. Нямат значение политическите пристрастия, нито социалният статус, нито географското положение. Всички ние, които помагаме, го правим заради България. Всяко едно дарение, което събираме, отива за помощ на каузи само и единствено у нас.
- А как стои въпросът с дарителството в Англия? В България като че ли все още не е толкова развито?
- В Западна Европа и в по-развитите страни дарителството е на доста по-високо ниво. Във Великобритания има хиляди благотворителни организации и местното население там винаги ще има достъп до храна и подслон, докато у нас това през последните 10-15 години тепърва започва да се развива. Искаме да насърчим точно този процес.
- Как си обяснявате вие тези различия, откъде идват?
- Според мен
идеята за
благотворителността
трябва да залегне
във възпитанието
на децата
и да се изучава в училище, така че да се отворят очите на нашите деца и да бъдат учени на това какво е дарителство и защо е хубаво да се помага на децата, които нямат същите възможности като техните. Целта е да поощрим тази емпатия в подрастващите и когато те пораснат, сами да търсят начини да помагат. Видяхме на церемонията колко деца имаше, според мен техните примери идват повече от родителите им, отколкото сега от училищната среда. Дарителството трябва в бъдеще да стане предмет в училище.
- Възможно ли е това да залегне в една бъдеща ваша кауза?
- Обмисляли сме го, да, говорили сме с други организации в България с тази насока, но все още има трудности това да се осъществи. Сега има инициативи, но те са по-скоро отделни случаи, организирани от определени директори на училища, но не е масова практика.
- Как виждате фондацията след 5 години?
- Виждам я с още повече членове, поне 10 пъти повече, с още по-големи каузи и да достигаме до повече хора, но и да засилим каузите, които имат по-дългосрочен ефект. Дарената сума за двете години е близо 200 хил. лв. И расте всеки месец. Искаме да продължаваме да расте, защото, колкото и да сме много, сега сме капка от всички българи в чужбина. Радвам се, че “24 часа” ни дава възможност за изява, за да може повече българи да разберат за нашата дейност.
