Когато чуя "достоен българин", веднага се сещам за първата ми учителка и първата ми треньорка
Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева даде интервю след отличаването на достойните българи за 2021 г. в 19-ото издание на кампанията на "24 часа". Една от големите награди, които премиерът Кирил Петков връчи, бе за олимпийските ни шампионки - диамантите от ансамбъла Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова, каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева. Сред достойните българи бяха отличени и треньорите на Стойка - Борислав Георгиев, на Ивет - Ангел Ленков, и на ансамбъла - Весела Димитрова и Михаела Маевска, както и на ръководещата художествената ни гимнастика Илияна Раева.
- Госпожо Раева, какви емоции ви връхлетяха по време на церемонията “Достойните българи”?
- Толкова съм развълнувана - искрено и истински, от това, което видях. Това е изключителна инициатива, за която благодаря на “24 часа”, на Венелина Гочева, на всички, които търсят и показват доброто. Благодаря за възможността и честта да бъдем редом до такива хора, хора с изключителни съдби, хора с невероятни дела, хора, които единствено и само показват голямото сърце и добротата на човека.
Достойните българи са истинските герои, това са героите на нашето време. Безспорен факт е казаното от капитана на ансамбъла, донесъл историческата първа олимпийска титла на България в художествената гимнастика, Симона Дянкова - че това е най-голямата награда, която сме получавали. Няма по-голяма чест от възможността да бъдем редом до истинските герои на нашето съвремие.
Огромна чест е
да застанем до хора,
които са се борили
за животи, които
са създали невероятни
неща за човечеството,
които правят добрини с лекота.
Поклон пред героизма, делата и всекидневната доброта на достойните българи. В такава компания бяхме, в която почваш да се чувстваш малък. Да, може би всеки се възхищава на нашия труд и успехи, но искам да изкажа нашето възхищение от достойните българи.
Благодаря от цялото си сърце и за признанието ние да бъдем сред тях. Ритона - реплика от Панагюрското златно съкровище, който получихме, пък го приемам като награда за българската художествена гимнастика и за всеки, вложил труд тя да бъде на световния, на олимпийския връх и да вдъхновява.
Но най-голямото признание си остава изобщо да бъдем част от тази церемония. Да бъдем до хора като наградените достойни българи, за мен е нещо, което ще остане в съзнанието до края на живота ми. Да, това е най-голямата награда, която сме получавали някога.
Има много достойни българи, които могат да бъдат пример за нашето общество. Най-различни хора на най-различни възрасти - малки деца, момичета, момчета, жени, мъже от различни краища на страната, хора, занимаващи се с най-различни неща, носят толкова ярки добродетели в себе си, което ме кара да вярвам, че България ще я има, животът ни ще стане по-добър и доброто ще победи.
- За кого се сещате първо, когато чуете “достоен българин”?
- Достоен българин е всеобхватно понятие. Достоен българин може да е родител, възпитал по прекрасен начин децата си да са достойни личности. Достоен българин в пълния му смисъл е всеки един от наградените от вас. Повече от достоен е всеки, жертвал себе си, за да спаси чужд живот.
Ако трябва да бъда конкретна, първото име, за което аз се сещам, е първата ми учителка - Венета Маркова. Нямам съученик, който да не я обожава. Тази жена преподаваше с любов и ни накара да обичаме учението и да искаме да учим. Веднага ми изниква името и на първата ми треньорка - Златка Бончева. Тя е мъдрец.
Званието “достоен българин” с гордост носят всички големи шампиони на България. Всички олимпийски шампиони, световни шампиони са достойни българи. Достоен българин е всеки лекар, спасил живот. Достоен българин е професор Никола Григоров, папата на гастроентерологията. Всички доктори. Аз не съм случила на лекар, който да не е отдаден на професията и да не спазва Хипократовата клетва. Достойни българи са всички, които през 2020 г. бяха на първа линия, когато коронавирусът все още беше безкрайно непозната болест. Аз съм срещала много достойни хора в живота си и им се възхищавам.
Колкото повече годините отминават, все повече осъзнавам, че добрината е и в тези уж малки неща, на които ние не обръщаме внимание. Всекидневните малки добрини, които изграждат живота на достойния човек.
- Кога за последно ви се случи да се разплачете заради достойна човешка постъпка? Кое чисто човешко действие или отношение ви развълнува най-скоро?
- Точно един ден преди церемонията “Достойните българи” една моя гимнастичка ми изпрати такова послание, че съм плакала половин час. Но понеже това е само между мен и нея, не мога да ѝ кажа името, тя е от националния отбор на България. Но буквално ридаех от посланието ѝ. Напоследък много често ми се случва да плача, като прочета, като видя нещо трогателно.
Но всъщност последният път, когато се разплаках, беше преди малко, заради церемонията на “24 часа” “Достойните българи”. А до мен седеше треньорът на олимпийските ни шампионки Весела Димитрова, която не спря да плаче през цялото време, през което представяхте достойните българи. Аз също не издържах - още от историята на двете момчета, които започнали своеобразен собствен бизнес да продават лимонада, за да дарят събраните пари на самотна майка на дете в нужда. Всяка една история предизвиква искрени сълзи и искрено възхищение.
Ето, гледах и Явор Янакиев - 100 Кила, който изглеждаше толкова щастлив на сцената. Това е човек, който непрекъснато изпитва нужда да прави добрини, а добрият човек е щастлив човек. Но на мен пак ми се насълзиха очите, защото се запитах колко души наистина ще подкрепят една такава уникална космическа кауза като на момичето от Добрич, мечтаещо да стане първата българка, полетяла в Космоса. Това е космическа кауза в буквалния и преносния смисъл.
Е, на церемонията “Достойните българи” няколко пъти ме разплакаха човешки постъпки. Сълзи на достойнство. В момент, в който може да кажеш “този отвратителен живот, когато е срината цялата ценностна система”, ти си казваш “има добри хора, ще го бъде този свят, ще го бъде този народ!”.
Каузата на “24 часа” е уникална. Толкова силно съм впечатлена. Защото, за съжаление, все още преобладава лансирането на пошлото. А трябва точно това - всекидневно медиите да ни засипват с хубавите неща, с добрините.
Гледах и Люси Дяковска, която беше толкова развълнувана, че не можеше да стои на едно място. Всяко момче или момиче, мъж или жена, които излизаха да бъдат отличени за добротата и вдъхновението, бяха низ от трогателни моменти, които те карат да си кажеш и да повтаряш: “България е пълна с достойни хора, те са героите, за тях трябва да се говори!” И затова, заради инициативата, която правите, бих казала: “24 часа”, и вие сте за награда “Достойните българи”!
- Осъзнавате ли други измерения от спечелената от ансамбъла първа олимпийска титла за българската художествена гимнастика?
- Колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам колко голяма е победата ни на олимпийските игри в Токио. Искам да поздравя и другите ни страхотни олимпийски шампионки Ивет Горанова и Стойка Кръстева. Но ще ви разкрия честно и какво ме кара да съм още по-щастлива от нашето постижение, тъй като гимнастическите спортове са единствените, в които думата имат само съдиите. Ако в бокса все пак можеш да нокаутираш, ако в каратето може по сходен начин да завършиш сам победоносно превъзходството си, макар и там да има съдии, при нас, каквото и да направиш, накрая 21 съдийки казват кой ще е шампион на олимпийските игри. Стоиш и чакаш съда.
Да станеш олимпийски шампион при едни неписани правила в художествената гимнастика през последните 20 години, в един толкова субективен спорт, в който политиката е водещо нещо, тази победа е грандиозна.
Олимпийската победа
на българския ансамбъл
по художествена гимнастика
е апотеоз в спорта.
Това е величествено.
Това е божествена победа.
Това е да си толкова силен, че да победиш и съвестта на съдиите, които да нямат избор, освен да кажат: “Те нямат конкуренция!”. Да победиш тогава, когато съперникът ти играе без грешка. Още веднъж искам да подчертая - всички олимпийски медали са безценни. Но аз ви разказвам сбора от много фактори, които на мен ми дават мъничката по-специална нотка.
Нашият отбор носеше и друга голяма тежест - да излезеш като фаворит. От нас се искаше да бъдем само първи. И момичетата, и треньорът, и аз го знаехме. Когато дори сребърен или бронзов медал биха се възприели едва ли не като провал, да излезеш и да не позволиш да се доближат до космическото ти ниво и мечтаното злато - това е грандиозно постижение. Много тежко е да бъдеш с името България върху анцуга, защото ти не играеш за себе си, а играеш за всеки един българин. Тежко е да знаеш, че всички в България гледат към теб. Имате ли представа каква тежест е да знаеш, че всички в момента чакат да играеш без грешка и да станеш олимпийски шампион? Това е силата на характера. Силата, която определя кой е достоен и кой не е. Е, значи сме били достойни.
- И при всичко това Лаура Траатс каза, че на церемонията “Достойните българи” се е чувствала дори неудобно - струвало ѝ се, че постигнатото от отбора е малко в сравнение с историите на другите достойни...
- Казаното от Лаура говори за уникалността на личностите на тези пет момичета. Изключително вярвам в силата на провидението и във висшата сила. Неслучайно точно те бяха обявени за различни, бяха наречени диаманти и бяха избраниците да са първите олимпийски шампионки на България в художествената гимнастика. И заради това, че са били достойни.
Победата на българските момичета в Токио е с огромна стойност и ще остане историческа - мигът, в който побеждаваш 20-годишен хегемон в художествената гимнастика. А защо тези момичета са много достойни? Оказва се, че едната е със счупена кост на стъпалото, а другата е с дискова херния на шийните прешлени, през ръката ѝ минава ток и нервът е увреден. И тези момичета стискат зъби - Лаура Траатс дори не се е оплакала, дори не си е позволила да се оплаче. Докато на Мадлен Радуканова просто сълзите течаха от очите ѝ заради нечовешката болка. Ами те са воини. Истински достойни българи.
- Колко ценно е за вас, че сред достойните българи бяха признати и треньорите на олимпийските шампиони от Токио?
- Няма състезател без треньор. Успехът на състезателя е успехът на треньора. Треньорите са тези, които ваят таланта. Които всеки ден са отдадени на таланта, за да го осъществят. Треньорството емного отговорна работа. Това е учителска работа. Нашите треньори са педагози, а това е една от най-отговорните професии. Треньорът има много почетно място в стълбичката, в йерархията на успелите спортисти.
- Вие сте печелили доста награди още от времето си на състезател, но сега получихте и званието “Достоен българин” в ролята си на президент на федерацията по художествена гимнастика. Колко ценно е това?
- За мен това е огромна чест. Никога досега не е отличаван президент на спортна федерация. Това ме прави щастлива, че съм успяла да вложа толкова много енергия и любов в това, което правя, че не е останало незабелязано.
Наистина съм вложила цялото си сърце и душа в художествената гимнастика и за мен
това е първата ми
награда като президент.
А първото винаги се помни.
Огромна чест е. И нека това да бъде стимул за всички президенти на спортни федерации. Да знаят, че всеки от тях, когато върши работата си със сърце и когато е отдаден докрай и резултатите му са налице, може да получи признанието на хората.
- Сред най-достойните за 2021 г. бяха отличени и трите ни олимпийски златни медала - каква е ролята на спорта при изграждането на достойни българи?
- Спортът е феномен. Той изгражда и възпитава толкова важни качества и ценностната система на една личност. Да не говорим колко е важно младите хора да спортуват и да бъдат далеч от пошлите неща. Има изключителна роля за здравето на нацията. Да не говорим и за имиджа на държавата, ако говорим за високото спортно майсторство.
Нищо не може
да предизвика
такива космически
експлозии за душата,
както победата на български шампион на олимпийски игри и слушането на българския химн. Нацията празнува, нацията е щастлива. А щастието е здраве. Значи нацията ще е здрава. Тя ще е по-трудоспособна на другия ден. Всички помним какво се случи след футболния триумф през 1994 г. Сега тези три олимпийски титли в това много мрачно време бяха живителната глътка въздух на българите. Затова
спортът трябва
да бъде
държавна политика,
да се отделят уважителните финанси, да има уважение и респект към този феномен.
