Абсолютно реалистично е това, което каза премиерът, че могат да се изградят до 2026 година 400 мегавата, казва председателят на Българската минно-геоложка камара
Още акценти
Идеята на Кирил Петков и Асен Василев България да направи пробив с изграждане на термални централи е абсолютна реалистична
Може да се използват води над 60-70 градуса, имаме и на 100 градуса находища у нас
Банките дават достатъчно средства за изграждане на такива проекти. Финансирането е най-лесният проблем
- Г-н Вълканов, премиерът Кирил Петков обяви преди четири дни, че в плана за възстановяване е записано построяване до 2026 г. на 400 мегавата геотермични централи. Проучени ли са геотермалните източници на територията на България? Знае ли се какво има в недрата на земята и за какво може да се използва?
- Нашите води са проучени много добре още в социалистическо време, оттогава има данни, те се пазят в минно-геоложката камара, в “Минстрой” и в националния геофонд. Имаме огромно количество геотермални води, които са с висока температура и голям дебит, така че това е една реалност. Но те не се използват.
- Има твърдения, че сме на второ място след Исландия по геотермални води, но и съмнения, че това е така. Кое е вярното?
- В България няма много живи специалисти по термалните води. Има двама-трима, които знаят много за минералните води, но така или иначе, това не е легенда. България е богата на подземни води - да ги наричаме така, защото не всички са минерални, но са термални, с температура от 30 до 100 градуса, с дебит, достатъчен за производство на електроенергия. И тъй като споменахте Исландия, ще добавя Норвегия и Унгария, които направиха много в тази посока.
- Може да продължим с Турция, Италия…
- Турция вече има 1600 мегавата мощности за производство на геотермална енергия, почти един АЕЦ. Много напреднаха технологиите за правене на енергия от термални води, има бинарни системи, втори флуид се използва вместо водата. Това, което казаха министър-председателят Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев за възможностите България да направи пробив с изграждане на термални централи е абсолютна реалност.
- Защо досега няма изграден и един мегават такива мощности?
- Мога да отговоря изчерпателно. Първият проект за термална централа от 10 мегавата е направен от японската фирма “Тошиба” за региона на Ерма река, там, където са нашите рудници, на “Минстрой”. Проектирана е през 1986 г., когато бях директор на Института по минно строителство и технологии. Първият проект е с мощност 10 мегавата. Но на този източник тогава не е обръщано внимание, тъй като не е имало дефицит на електроенергия, а и цените са били сравнително ниски. Аз и в момента имам проект за изграждане на 10 мегавата термална централа в района на рудниците в Златоград. Той не е в работен проект, а на ниво предпроектни проучвания, прави ги една компания от Норвегия, която ползва същите технологии от “Тошиба” и “Мицубиши”. Защо няма у нас досега такива централи? Защото не е бил настъпил моментът, цената на електроенергията беше много ниска, а инвестицията за една такава мощност е 3,2 млн. евро на инсталиран мегават.
- Това е доста сериозна инвестиция.
- Сериозна е. Когато правехме соларните паркове през 2010-2011 г. 1 мегават струваше 3 млн. евро, но тогава имаше висока субсидирана цена и сметките излизаха. То няма друг начин, искаме зелена енергия, искаме да няма климатични промени, но ако може – нищо да не правим. Няма как да стане. В цяла Европа се изградиха соларни и ветрови паркове, водни централи, така че това е необходимо. Сега идва времето на термалните централи, защото те са базови, работят общо 8500 часа, 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.
- Какъв е потенциалът у нас, термални води над колко градуса може да се използват?
- Може да се използват води над 60-70 градуса, имаме и на 100 градуса находища в България. Това, което каза премиерът, че може да се изградят до 2026 година 400 мегавата, е абсолютно реалистично, това не е несериозно.
- Не звучи ли малко като фантастика, след като досега нищо не е правено?
- За хора, които не са запознати, може и така да звучи, но специално те двамата - премиерът и вицепремиерът, са изключително запознати с възможността за производство на електроенергия от термални централи, което е хубаво, тъй като без държавата няма как да стане. Водите са абсолютна държавна собственост, трябва концесия, а не само ползване, трябва голямо финансиране. От плана за възстановяване може да се отделят значителни средства, така че е напълно реалистично.
- В предишния вариант на плана се предвиждаше пилотен проект за геотермална централа с 5 мегавата електрическа и 30 мегавата топлинна мощност. Служебният кабинет е подхождал леко предпазливо към тази тема.
- Да, така е, но сега има възможност този план за възстановяване да бъде променен и повече средства да бъдат пренасочени към изграждане на централи, които произвеждат електроенергия от геотермални води.
- Колко време се строи една такава централа?
- С осигуряване на терена, след това процедурите за присъединяване към мрежата, правене на сондажи, според мен в рамките на една година може да се изгради централа от 10 мегавата. Но те може да се изграждат няколко на различни места едновременно, а не една по една.
- При термалните води не е ли по-голям потенциалът за производство на топлинна енергия, отколкото на електрическа? И ако е до малки населени места, какво се прави топлината?
- Говорим за производство на електроенергия. При него водата се реинжектира обратно в находището, за да не се изчерпва то и да не се понижава температурата. Ако има нужда от балнеология, енергия за отопление, част от водата може да отиде за тези нужди. Тя, след като произведе електроенергията, или се връща обратно в находището, или се пуска за други стопански нужди. Но за балнеология, за спа хотели се използва една много, много малка част. Така че хотелиерите и общините трябва да са спокойни, няма да се наруши балансът.
- Какъв процент от водата се връща в находището?
- Може да се върне близо до 100%, може да отиде за отопляване на населени места, за балнеология и хотели, но една голяма част се реинжектира и се връща в находището. Тя се връща обратно с температура, която е близка до тази, при която е добита.
- Какви проекти има за такива централи?
- Няма такива проекти, тепърва ще започнат да се правят, освен този при Ерма река, който е на ниво предпроектно проучване.
- Какъв би бил честният механизъм за концесиониране на такива находища, при които да се изграждат геотермални централи?
- Правителството ще инициира законодателни промени, за да се получат нещата, но е напълно възможно до 2026 г. да има изградени 400 мегавата.
- А общият ресурс на находищата у нас за какви мощности е?
- Няма такива разчети. За 400 мегавата има ресурс. Тепърва ще се работи по тази тема, защото тя досега не е била актуална.
- А колко ще струва токът от тези геотермални централи?
- Цената за изграждането на 1 мегават термална централа е 3,2 млн. евро. Тя работи 8500 часа в годината и дори при 100 лева на мегаватчас тя пак е изключително ефективна.
- Какъв механизъм за финансиране си представяте?
- Има три подхода. Първият е: държавата казва – ние ще ги правим с наши средства, вторият е публично-частно партньорство, третият е в партньорство с общините. Има най-различни възможности за финансиране. Самите банки дават достатъчно средства за изграждане на такива проекти. Финансирането е най-лесният проблем.
- Цената на електроенергията ли вади в момента на преден план ползването на геотермалните води за производство на електроенергия, или имаше политическо неглижиране на този източник?
- Знаете, че въглищните централи трябва да се затворят докъм 2038-2040 г., което значи, че се лишаваме от 35-40% от произвежданата в България електроенергия. Много ясно е, че трябва да има заместващи мощности, които да бъдат чисти. Атомната енергия все още не е призната за чиста, остава изграждането на централи на слънце, вятър и вода. Казахме защо слънчевите централи не са най-ефективни и това е новият момент – изграждането на термални централи, тъй като те са базови, те работят 356 дни в годината. Ние се нуждаем от базови мощности, а не само от заместващи.
CV
- Втори мандат председател на Българската минно-геоложка камара
- Зам.-председател е на КРИБ
- Председател е на съвета на директорите на “Минстрой Холдинг” АД.
- Почетен професор на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”
