Ще бъде принудено да наруши най-голямото историческо табу
Древногръцкият историк Тукидид обяснява причината за Пелопонеската война със следната фраза: “Страхът, който възходът на Атина вдъхна на Спарта, направи войната неизбежна.”
Този страх на старата сила от новата е известен като “капана на Тукидид.” Днес този капан е захапал интимните части на световната империя САЩ и възходящия Китай, които хем се канят да воюват, хем са свързани като сиамски близнаци.
Затова, ако през 2022 г. се стигне до конфликт, той вероятно ще избухне някъде встрани, например по границата между Русия и Украйна. После двете свръхсили ще се намесят, после техните съюзници и накрая ще бъде въвлечена малка България, която нито иска, нито може да се бие, но затова пък е винаги готова да яде бой.
Ако не бе възходът на Китай, Путин едва ли би отправил към Белия дом ултиматум с искане НАТО да спре да се разширява и да си изтегли нападателните оръжия от Източна Европа. А и да го отправи, едва ли биха му обърнали внимание. Но тъй като Белият дом вече е в капана на Тукидид, налага му се да преговаря със стария си съперник, когото победи преди 30 години.
Преговорите
ще отнемат
4 дни
в 3 различни
държави
На 10 януари в Женева ще се срещнат висши дипломати на САЩ и Русия, на 12 януари руските представители ще се срещнат с НАТО в Брюксел, а на 13 януари руснаците ще се видят с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Виена.
Първата среща е по същество, а втората и третата са по-скоро куртоазия. Да не излезе, че САЩ пренебрегват съюзниците.
От следващата седмица зависи не само дали конфликтът между Москва и Киев ще тръгне към деескалация, но и дали промяната у нас ще продължи.
Ако Белият дом и Кремъл се договорят да успокоят топката, едва ли САЩ ще пожелаят да разположат войски на българска територия. Но ако конфликтът се задълбочи, това е гарантирано. А правителството ни няма как да откаже. Известно е, че поне
80 на сто
от българите
не желаят да
воюват с Русия
Ако правителството заеме войнствена поза спрямо Москва, ще наруши най-голямото историческо табу. Десетки хиляди ще излязат на улиците и ще започне поредното всенародно клатене на властта. Има кой да ги организира.
Днешното правителство и без това едвам балансира. То се крепи върху разнородна коалиция, която всеки момент може да се разбяга. Чакат го непосилни икономически изпитания – двуцифрена инфлация, астрономически цени на парното и тока, ново вирусно цунами и съответната икономическа криза. Само това е достатъчно да събори всяка власт.
В самата коалиция са включени доста русофили. БСП и ИТН ще си тръгнат. ДПС със сигурност няма да помогне. Може би ще намери някаква подкрепа в ГЕРБ, но не е ясно какви са дълбоките чувства на президента Румен Радев – московски или натовски?
Обвиняват го ту в едното, ту в другото, но според мен той следва избирателните нагласи.
Какво да
се прави?
Историческият
пример е
цар Борис III
Той добре разбира, че ако направи грешката да тръгне срещу Москва, короната му е обречена. Затова измисля принципа “Винаги с Германия, никога против Русия”. И колкото да е невъзможно, някак си успява да го спазва.
Царят хем вкарва България в Тристранния пакт, хем успява някак да запази дипломатическите отношения с Москва до смъртта си и година след това.
Хем на българска територия не се настаняват германски части, хем на Източния фронт не воюват никакви българи. Хем обещава да изпрати евреите в лагерите, хем ги спасява. Това е висш пилотаж. Владее ли го Радев?
Някои твърдят, че Борис III е отровен от Хитлер, други – от Сталин. А може и да е станал жертва на някакво автоимунно заболяване или да е избягал в Бразилия преоблечен. Той е разбирал добре, че играта му е невъзможна.
Днешната българска власт е изправена пред същия невъзможен избор. Ако Русия наистина нахлуе в Украйна, доста бързо ще превземе нейното черноморско крайбрежие чак до Одеса, а Черно море ще заприлича на 38–ия паралел между Северна и Южна Корея. Морето така ще настръхне, че дори делфините ще постъпят на служба в НАТО.
Но
капанът
на Тукидид
може да щракне
в съвсем друга
част на света –
например в Тайван. Този остров е по-важен за САЩ от Украйна. Китай винаги е твърдял, че това е неделима част от неговата територия. САЩ привидно заемат позицията на “стратегическо двусмислие” – хем Тайван е съюзник, хем няма такава държава.
Но днес в Тайван се произвеждат близо 90 на сто от висококачествените компютърни чипове на света. Ако Пекин ги вземе под свой контрол, ще получи такава власт над технологиите, че ще се превърне в новия Рим, а САЩ ще са Картаген.
Войната може
да пламне
и от Иран
Както знаем, при управлението на Тръмп САЩ се отказаха от така наречения “Съвместен всеобхватен план за действие и ограничителни мерки” (СВПД) и Техеран се върна към разработването на ядрено оръжие. Нищо чудно вече да го притежава. Освен това притежава и ракети, които покриват, кажи-речи, цяла Европа, но по-важното е, че стигат до Ерусалим. В миналото САЩ заплашваха Техеран с бомбардировки, но сега като че ли са вдигнали ръце. Затова пък напълно възможно е я Саудитска Арабия, я Израел да удари по ядрените инсталации - и ето ти още една война.
Войната може да започне и от Северна Корея, и в Хималаите между Китай и Индия, макар че последното е малко вероятно. Но ако конфликтът избухне в която и да е точка, ще настръхне целият свят. Малко вероятното ще стане твърде възможно.
Глобалният свят е в глобален Тукидидов капан. Най-вероятно той няма да щракне още тази зима, но времето само го засилва и задълбочава.
