Нивата на оптимизъм в страната ни всъщност не са много далеч от средните за ЕС, и най-вече – на държавите от източната част, коментира Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“
Въпреки пандемията и икономическите трудности, личното щастие по света надделява
България е на второ място в топ 5 на най-песимистичните държави в света с индекс -33. Това сочи проучването на "Галъп интернешънъл" "В края на годината". Подобна позиция не е необичайна за нашето общество. Миналата година страната ни отново беше сред 5-те най-песимистични държави в изследването „В края на годината“ с индекс на надеждата от -29, коментира президентът на световната асоциация Кънчо Стойчев.
В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Глобалната пандемия очевидно все още влияе на световните надежди, страхове и очаквания. Но личат и значителни различния в отделните региони и страни.
Това са някои от изводите от изследването „В края на годината“ – най-дългогодишното глобално изследване на общественото мнение, стартирало през 1979 от „Галъп интернешънъл“. „В края на годината“ е установена световна традиция – със своите Индекс на надеждата, Индекс на щастието и трендови данни в очакванията за икономическата ситуация. През отминаващата година българинът Кънчо Стойчев бе единодушно преизбран за президент на асоциацията.
С приближаването на края на 2021 г. личи надежда за по-добро бъдеще по света, но тя да не достига до нивата, премерени преди няколко години. 38% от световното население сега смятат, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27% очакват по-лоша година и 27% вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г.
Хората в Индонезия изглеждат в най-голяма степен изпълнени с надежда (76% там очакват по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% очакват по-лоша година) , Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там очакват следващата година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и т.н. по-скоро очакват 2022 г. да бъде същата като 2021 г.
Така, в крайна сметка, според Индекса на надеждата на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (отговори „по-добра“ минус отговори „по-лоша“) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете държави с нетни стойности +47).
Топ 5 песимисти пък са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Що се отнася до регионите и големите икономики, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва относително стабилно през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, докато страните от Азия, например, са по-оптимистични.
Надеждата в САЩ, Германия, Великобритания, Австралия и Индия рязко спада в сравнение с изследването през миналата година, докато в Япония, Мексико и Южна Корея то расте значително. Турция е уникален случай с рекорден ръст на песимизма (отчасти и заради значителната инфлация в страната).
Очакванията относно икономиката по света са тревожни. Въпреки това няма допълнителен растеж в притесненията в сравнение с миналата година. Днес 26% от хората очакват икономически просперитет за страната си за следващата година, 41% са готови за икономически трудности и 26% смятат, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. в икономически план.
В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм видимо преобладава над песимизма. Очакванията за икономическите трудности са най-сериозни в Турция (72% очакват икономически трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%).
Европа като цяло, особено Източна Европа, изглежда по-песимистична – модел, който се е отразявал в проучванията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ и преди в годините. Развиващите се региони, от друга страна, често са по-ведри и изпълнени с надежда. Националният оптимизъм обикновено не е въпрос само на благосъстояние, но зависи също и от възрастта на населението и възприятията за възможности за растеж в бъдеще.
Въпреки пандемията и икономическите трудности личното щастие надделява – както винаги. Имаше и по-добри времена, отразени в тези изследвания, преди около 5 години, но все пак, и сега, що се отнася до лично щастие, хората по света остават по-скоро удовлетворени. 57% от световното население сега се приема за „по-скоро щастливо или много щастливо“, над една десета казват, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета казват, че не са нито щастливи, нито нещастни.
Хората в Колумбия (83% там декларират, че са щастливи), Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%) са най-щастливи според тяхната самооценка. Най-нещастни са хората в Афганистан (36% там казват, че са нещастни или много нещастни), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (с по 23%).
Според Индекса на щастието на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, топ 5 щастливи страни са Колумбия (отговори „щастлив“ и „много щастлив“ минус отговори „нещастен“ и „много нещастен“ се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия(+73), Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни държави са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
Както обикновено, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са сред най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия (отново очаквано) са по-посърнали. САЩ отбелязват резултат близък до средния за света.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“:
„Безпрецедентната държавна финансова подкрепа за гражданите и за бизнеса по време на пандемията изигра положителна роля досега и донякъде ограничи разпространението на масов песимизъм по света. Но не го спря.
Когато през март 2020 г. кризата започна, мнозинството от световното население беше убедено, че тя ще приключи до края на есента. 2021 г. пък беше белязана от очакването, че ваксините ще решат проблема.
Изправени пред 2022 г., вече сме с усещането, че сме по-скоро в хронична ситуация без ясен край. Ръстът на инфлацията беше очакван след масовото печатане на пари и през последните седмици започна да надминава прага от 5%, В много страни истинските притеснения не са предотвратени. И голямото напрежение не идва от факта, че инфлацията ще се превърне в двуцифрено явление – тя най-вероятно ще се запази в едноцифрен мащаб – а от това, че ще бъде значително по-продължителна от обичайните няколко месеца.
Заедно с нарушените глобални вериги за доставка и експлозията в цените на енергията, световното население сега е изправено пред безпрецедентни предизвикателства, които ще разпространят политическо напрежение (не само в по-слабо развитите страни).“
Къде сме ние?
Обичайно, нивата на оптимизъм в страната ни не са много високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 г. ще е по-добра от изминалата, 48% по-скоро очакват 2022 г. да е по-лоша, а според 21% следващата година ще е същата като тази. 16% не могат да преценят. Така нетната стойност на Индекса на надеждата у нас е -33, което ни поставя на второ място в топ 5 от най-песимистичните държави.
Подобна позиция не е необичайна за нашето общество. Миналата година страната ни отново беше сред 5-те най-песимистични държави в изследването „В края на годината“ с индекс на надеждата от -29. Редно е да се отбележи все пак, че терена на изследването в нашата страна и в двете последни години съвпадна с пикове на Ковид, както и с периода на продължителна политическа криза. Нивата на оптимизъм в страната ни всъщност не са много далеч от средните за ЕС, и най-вече – на държавите от източната част.
През последната година няма съществена промяна и в очакванията на българите за икономически просперитет. В края на 2021 г. 6% очакват икономически просперитет за страната ни през 2022 г., 64% очакват икономически трудности, а 19% от запитаните смятат, че в икономически план 2022 г. ще е същата като 2021 г. 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на миналата година оптимистите за икономиката бяха 5%, песимистите отново 64%, а 20% не очакваха никаква промяна в икономическото развитие на страната. Така, макар и очакванията за икономиката да не са много високи, спадът в оптимизма за икономиката, регистриран в края на миналата година, видимо е пресечен.
Очакванията за просперитет в икономическото развитие у нас отново не са много далеч от средното за ЕС. Средно в съюза 14% очакват подем, 53% трудности, а 28% очакват 2022 г. да е същата в икономически план. Настроенията в източните държави от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% очакват икономически подем, 62% трудности, 23% очакват годината да е същата, а 7% не могат да преценят.
На фона на очакванията за трудности в икономиката и преобладаващ песимизъм, положителното е, че тази година личното щастие у нас, макар и едва доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи заявяват, че се чувстват щастливи или много щастливи, 10% се определят като нещастни или много нещастни, а 43% казват, че не се чувстват нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценят.
Така, Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на световната „класация“. За сравнение в края на миналата година Индексът за България е +31. Отново страната ни не се отличава значително от данните за ЕС като цяло, а още по-малко – от данните за източните държави от Съюза. Там, например, 49% от запитаните са „много щастливи“ или „щастливи“, 9% – „много нещастни“ или „нещастни“, а 39% отговарят, че нито са щастливи, нито нещастни“.
Методология:
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 44 държави по света.
Размер на извадката и метод на регистрация:
Общо 41 560 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
