На ден от износ на ток се печелят 17 млн. лв., казва изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор
Още акценти
Мярката за компенсиране на мрежовите оператори е най-справедлива и е за всички потребители
Цените в Европа се вдигнаха, защото много от въглищните централи бяха затворени и голяма част от енергията се произвежда от природен газ
Бих препоръчал на големите потребители у нас да купуват 20-30% от тока чрез 2-3 - годишни договори, това ще намали риска
Ударът с цените се понася от всички икономики в Европа. Няма как в другите държави да е 500 лв. за мегаватчас, а в България - 200
- Г-н Цачев, приключи ли проблемът със загубите на преносния оператор и на електроразпределителните дружества, след като кабинетът предвиди 350 млн. лева за компенсациите за скъпия ток?
- Не мога да кажа, че е приключил, но има успокоение след заявленията на министъра на енергетиката от 21 декември за компенсациите, които ще получим.
Разходите, които системният оператор е направил за покриване на технологичните загуби по мрежата от 1 юли досега, са 105 млн. лв. като 19 млн. ще получим по решението за компенсации за октомври и ноември от 110 лв. на мегаватчас.
- Защо обаче електроразпределителните дружества и вие казвахте, че не сте предвидени?
- Решението за компенсациите на мрежовите оператори и сключването на договорите реално станаха на 20 декември. Не бяхме предвидени в предишното решение на Министерския съвет и миналата седмица се излезе с ново на редовното правителство.
Очакваме между 80 и 85 млн. лв. от тези 350 млн. да са за периода от 1 юли до 31 декември. Общо за всички мрежови оператори обезщетението ще бъде 220 млн. от тези 350 млн. лв. С останалите 130 млн. се надяваме да бъдат компенсирани разходите за януари и февруари, докато стигнем до ново ценово решение.
Мярката за компенсиране на мрежовите оператори е най-справедлива и е за всички потребители. Тя позволява да не бъде увеличена цената на електроенергията за домакинствата.
- А в какво състояние е мрежата през зимата?
- Въпреки сериозните изпитания с мокрия сняг в Родопите успяхме бързо да възстановим захранването, имахме аварирали 6 далекопровода, 3 подстанции, но за 36 часа успяхме да захраним и последната подстанция.
Възстановено бе захранването на мините на “Горубсо - Мадан”, предотвратено е наводняването им. Беше критична ситуацията, но благодарение на аварийните екипи успяхме да възстановим захранването.
- Много е здрава българската преносна мрежа, не може ли са се скъса по границите?
- Добре сме си свършили работата по границите, нали на нас това ни е работата - да поддържаме и експлоатираме мрежата в добро състояние.
- В ценовото решение на КЕВР поскъпването на тока, което беше замразено от парламента, идваше от мрежовите услуги?
- Точно така, главно от разликата между цената за купуване на електроенергия за покриване на технологични разходи.
В ценовото решение от 1 юли 2021 г. на цената е предвидено да купуваме тази енергия за ЕСО за 124,85 лв. за мегаватчас, за разпределителните дружества е към 131 лв. Купувахме тази енергия за ноември на средна цена 410 лв., а за декември очакваме да надхвърли 500 лв.
- А при бъдещо ценово решение пак от вас ли ще дойде поскъпването на тока?
- На този етап при производителите, които са определени за регулирания пазар, няма поскъпване, така че единственото увеличение на цената идва от мрежовите тарифи и другото повишаване на въглеродните емисии, тъй като те влизат в цената на тецовете в комплекса “Марица-изток”.
- Какво се случва в Европа, че цените на свободния пазар са рекордни?
- Електроенергията в Европа поскъпна, тъй като голяма част от въглищните централи бяха затворени и голяма част от тока се прави от газовите централи. Докато не се успокои цената на газа или се намерят други източници, поевтиняване на електрическата енергия няма да има. А последната седмица във Франция се прави проверка на няколко ядрени блока и те не работят. В резултат има дефицит на електрическа енергия в цяла Западна Европа и поради тази причина цената върви нагоре.
- При нас газовите централи имат тежест от едва 7%.
- Така е, около 350 мегавата е производството от газови централи, тъй като ТЕЦ “Варна” не работи към момента. А общото производство е 7000-8000 мегавата, а в пик е и повече.
- Защо е толкова голямо?
- Имаме голям износ, средно около 1300-1400 мегавата. Във вторник, 21 декември, в 10 ч, производството беше 7700 мегавата, от тях 1100 мегавата от ВЕЦ.
- Всичко работи на пълна мощност, така ли? Американските централи натоварени ли са?
- Да, всичко работи. И американските централи.
- Значи НЕК печели от тях, тъй като е задължена да изкупува тока им на определена цена. При тези нива на пазара тя е на плюс от тях, нали?
- В момента колкото повече произвеждаме и изнасяме, толкова по-добре, защото влизат много средства в страната. При цена от 500 лв. средно и 1400 мегавата износ на час това са 700 000 лв. на час, или 17 млн. лв. на денонощие.
- Индустрията сега ще каже: Хайде да сравним дела на икономиката в БВП от износа с този на енергетиката. Енергетиката вкарва ли толкова пари, колкото бизнесът?
- Този удар с цените се понася от всички икономики в Европа. Няма как, когато си в европейски единен електроенергиен пазар, цената в България да бъде 200 лв., а в останалите държави 500 лв. за мегаватчас.
- С колко трябва да поскъпнат вашите мрежови услуги при сегашните цени на тока на свободния пазар?
- За да минимизираме грешката при определянето на прогнозната цена на електроенергията за покриване на технологичните разходи, сме предложили на министъра на енергетиката промяна в закона. Идеята е една голяма част от енергията, необходима на мрежовите оператори, да бъде купувана на публични търгове. Сега всички количества ги купуваме от борсата.
Предлагаме количествата от борсата да са 30-35%. Искаме всички мрежови оператори в един и същи ден и час да обявим търгове, които да бъдат през април или май, преди ценовото решение на КЕВР, за да може резултатите от тях да бъдат включени в него.
- Искате да правите търгове, на които производители да ви предлагат електроенергия ли?
- Точно така. Искаме да бъдем освободени от задължението да купуваме електроенергията само от борсата, защото при така създадената законова рамка не можем да пазаруваме енергия от ВЕИ производители. А бихме желали да купуваме на база двустранни договори с ВЕИ производители, от паркове, изпълнени след 2019 г. Тогава няма да плащаме такса “задължения към обществото”. И ще има позитиви за всички потребители. Защото, ако не плащаме таксата, и хората няма да плащат.
- Колко са технологичните разходи на годишна база?
- На година са 900 000 мегаватчаса, а в решението на КЕВР от 1 юли цената е определена на 124,85 лв. за мегаватчас. Всеки може да го сметне.
- КЕВР определи, преди да я спрат с мораториума, от 1 януари средна пазарна цена от 293 лв. Вероятно бъдещата ще е по-висока, като се има предвид прогнозата за 500 лв. Дали тези високи нива са новото нормално?
- Аз не вярвам в следващите 7 до 10 г. да паднат цените до 50 евро.
- Какво очаквате?
- Към този момент 10-годишните фючърси вървят между 80 и 90 евро за мегаватчас. В България не знам някой да купува на 10-годишна база, но в Западна Европа големи предприятия купуват.
- Кога се очаква успокояване на пазара?
- Предвижданията са, че газовият пазар ще има успокояване през третото тримесечие на 2022 г. Такива са поне засега индикациите. Очакваме така да бъдат нещата и в електроенергийния пазар.
Със сигурност през второто тримесечие на годината се очаква предвид повечето и по-евтина енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи цената да бъде понижена. През лятото очакваме да е по-ниска цената заради веитата.
Бих препоръчал на големите у нас да търсят 2-3 - годишни продукти, 20-30% от енергията да я купуват по този начин, защото това ще им хеджира риска.
- Вие защо не ги купувате?
- Законът не ни позволява. Ако хеджираме риска към този момент условно на 150 евро за след 2 години, нямам увереност, че КЕВР след 2 години ще определи такава цена и загубата ще остане при оператора.
- Координаторите на балансиращи групи протестираха против решението на КЕВР да не могат да търгуват помежду си.
- Да, комисията взе такова решение на 17 декември и според него от 1 февруари всички координатори на балансиращи групи трябва да си преведат договорите според нормативната уредба, да подпишат с нас договори за балансиране, а вътре в самата балансираща група могат да покриват недостиг и излишък на електроенергия на участниците в нея. Не може да се балансира енергията между балансиращите групи.
- Защо да не може?
- Защото така е казано в регламента - всеки координатор на балансираща група трябва да урежда небалансите си с мрежовия оператор. А не с друга балансираща група, защото така става препродажба на балансираща енергия между групите.
- Ако е по-изгодно, защо да не го правят?
- Администратор на балансиращия пазар е преносният оператор. Тази балансираща енергия, която се обменя между групите, не се покрива в реално време, а впоследствие. При недостиг на енергия ние сме активирали мощност, за да компенсираме в мрежата. Плащането за тази мощност, която е произвела недостигащата енергия, не отива при този, който действително е причинил небаланса, а се разпределя върху всички. Това увеличава тежестта върху координатори на балансиращи групи, които са били добросъвестни и са направили добре прогнозирането.
- Какво очаквате да се случи догодина с пазара на електроенергия? Вторият електропровод с Гърция кога трябваше да бъде готов? Питам, защото това ще увеличи възможностите за износ.
- Предвидено е въвеждането на втория електропровод за Гърция да е през 2022 г. Ние сме готови, всичките 122 км на територията на България са изградени и очакваме въвеждането им в експлоатация да е през януари. На територията на Гърция трябва да бъдат изградени 29 км, те все още не са стартирали изпълнението, чакаме колегите да започнат при първите по-добри метеорологични условия.
