Не трябва да има таван на помощите за ток
Нужни са още 150 млн. лв. за енергийно подпомагане. 2 млн. българи имат проблем с отоплението на жилищата си
Още акценти от интервюто:
Пенсиите не трябва да се преизчисляват с актуален осигурителен доход, а да има нов подход
След 20 г. реформи огромна част от пенсионерите получават едни и същи пенсии - това е нелогично и несправедливо
Заплатите в бюджетната сфера трябва да се вдигнат с поне 15%, а
минималната да е 50% от средната
Максималният осигурителен доход трябва да расте, няма как да бъде замразен – той е свързан с пенсията и обезщетенията. Ако се въведе механизъм, ще спре и вечният спор между нас и бизнеса
С президента на КНСБ разговаря ЦВЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА
- Г-н Димитров, министърът на енергетиката Александър Николов обяви, че държавата е подготвила мерки за 1,5 млрд. лв. за компенсации на бизнеса, битовите потребители и електроразпределителните дружества.
- Бизнесът със сигурност трябва да получи подкрепа, даже по-широка от обявената. Съгласен съм с тяхната позиция, че не може да има таван, той изглежда доста измислен...
Подкрепа трябва да има и за хората, които не могат да поемат новите цени - ние предлагаме да се увеличи поне двойно покритието на енергийните помощи.
Трябва да се предвидят 150 млн. лв. в бюджета за 2022 г., за да може сегашните 375 хил. лица и семейства, които са на енергийно подпомагане, да бъдат удвоени на 750 хил. през януари, февруари и март, както и да бъдат увеличени тези 525 лв., които те вече получиха през октомври, с толкова, с колкото се вдигнаха сметките. Над 2 млн. българи имат проблеми с отоплението на жилището, пак няма да бъдат покрити всички, но поне ще бъдат обхванати тези, които имат най-голяма нужда.
- Миналата седмица ГЕРБ изненадващо предложи мораториум на цените на тока, водата и парното. Още по-изненадващо идеята им се прие. После се наложи МС да поиска корекция и парламентът прегласува срока - от 16 декември 2021 г. до 31 март 2022 г. Популизъм на партиите ли бе това, подхлъзване от ГЕРБ, или едно добро решение за потребителите?
- Със сигурност решението не е добро. Месеци наред движението на цените на енергоносителите е в пъти нагоре на всички световни борси. Да замразим цените у нас в този момент, означава, че няколко месеца по-късно ще ни излезе много солено и ще е за сметка на всички ни. Мораториумът е сериозен удар върху енергийната система. Има други възможни решения и се надявам, че поне за нея няма да отпадне чак в края на март. Очаквам още през януари, когато вероятно ще се смени съставът на КЕВР, поне цената на тока за бита да бъде ясно дефинирана, че остава същата. За парното и водата картината е различна.
Проблемът с цената на водата е отлаган години наред. В момента 12 от дружествата в “Български ВиК холдинг” са в режим на несъстоятелност. Те не издържат на високите цени на електроенергията. Освен това там заплатите са изключително ниски, хората напускат и ако няма ценово движение нагоре, което да гарантира приходи на системата, няма да имаме надеждни доставки на вода. Същото важи и за топлофикациите.
- Кое е възможното решение за цената на тока за битовите потребители?
- Ние предложихме всички въглищни централи да бъдат изведени на свободния пазар. Дори с огромната цена на емисиите, която мина 85 евро на тон, на свободния пазар могат да работят и на добра печалба, и да генерират допълнителни приходи. А на регулирания да остане само АЕЦ “Козлодуй”. Той може да се вмести в сегашните ценови решения на КЕВР, без да се налагат увеличения за бита, и това би станало с регулаторно решение и пазарни подходи, а не с някакъв мораториум, който ни връща в Лукановото време. За мен това е изключително вредно, некомпетентно и на ръба на закона. Регулаторът е независим орган, който има права и парламентът не може да ги изземва, без да е променил закона и съответните разпоредби. Това е популизъм, с който ГЕРБ успя да хързулне новото мнозинство още в първите дни. Могат да се намерят решения, като се предложи друга формула на микса.
- Как ще излязат управляващите от този капан, в който сами се вкараха?
- Единственият начин е това предложение да се прегласува и да се каже простичко - сбъркахме, подведоха ни, нямаме още опит. Нищо лошо няма в това, няма да се наруши техният имидж.
- Явно неопитността в “Продължаваме промяната” позволява да бъдат подхлъзвани, в кои сфери са уязвимите им места?
- Всичко, което не идва от Министерския съвет и по някакъв начин се генерира като емоция на новите партии - “Продължаваме промяната”, ИТН, рискува да се превърне в подобни непремислени и даже вредни решения. Всичко, което идва от МС, се надявам да бъде подкрепено с експертизата на ведомствата и тристранния диалог. Искаме час по-скоро управлението да се допита до нас и бизнеса и да има среща по енергийната криза, плана за възстановяване и устойчивост, бюджета за следващата година.
- Бонус от 60 лв. ще се дава към пенсиите до юни, а после ще има реформа. Това добро решение ли е?
- Още миналата година с въвеждането на 50-те лв. добавка предупредихме, че ще има проблем. После същото се повтори и с отпуснатите 120 лв. от предишния парламент. Изключително сложно и трудно ще се върнем към нормалността – да се вълнуваш от размера на пенсията си, а не от доплащането.
Депутатите твърдят, че то е заради коронакризата, аз твърдя, че е свързано с цялата предизборна ситуация, в която бяхме 12 месеца и накрая стигнахме дотам, че пенсионната система в момента е в много тежко състояние. След 20 г. реформи една огромна част от пенсионерите да получават равни пенсии - това е нелогично, несправедливо и трябва да бъде преодоляно.
Ние сме съгласни, че доплащането трябва да продължи до средата на годината, а след това да се върви към механизъм, така че за всички пенсии, които след промяна на коефициента за стажа от 25 декември остават под линията на бедност, да има парична помощ през социалното подпомагане.
Този праг трябва да е в реалните си граници, които се определят от европейската методика - поне 450 лв. По този начин пенсиите ще продължават да растат през коефициента за стаж и швейцарското правило. В никакъв случай не трябва да има преизчисляване с нов осигурителен доход, а трябва да се помисли за нов подход на поддържане покупателната способност на т.нар. стари пенсии. Ние добре разбираме защо един учител, който преди 30 г. се е пенсионирал, се чувства ощетен, защото пенсията му се различава с този, който сега се е пенсионирал. Но решението не е да преизчислим неговата пенсия с дохода на сегашните учители, а да прилагаме стъпки за доплащане от бюджета. Това е правилният подход, който трябва да замести идеята на БСП, по която няма консенсус.
- Поне 700 лв. минимална заплата - това бе разписано на срещите между коалиционните партньори, но до 1 януари остават броени дни, а конкретно предложение няма. Липсва предвидимост и за фирмите, и за хората...
- Преди дни имах среща с премиера Кирил Петков. Една от темите, които коментирахме, беше за минималната работна заплата. Сигурно е, че ще има преговори с нас в следващите седмици. Не чух аргумент против, че трябва да се съобразяваме с това, какво става с реалния пазар на труда, а той диктува ръст на доходите. Средната работна заплата нараства с 14% на годишна база и това трябва да бъде ориентир за увеличение на минималната. Според нас тя дори трябва да расте с по-изпреварващи темпове, за да може работещите на минимална заплата да стигнат нивото на заплатата за издръжка. През 2022 г. минималната заплата трябва да е поне 730 лв. Това е компромисен вариант, с който и правителството, и бизнесът трябва да се съгласят.
- Максималният осигурителен доход - другата важна тема, която от години не намира решение. Финансовият министър уж намери формула, която го обвърза със средната заплата, но я отложи с 6 месеца под натиска на IT фирмите, които обясниха, че ще фалират и ще си изгубят кадрите. Правилно ли бе това решение?
- Този аргумент е фалшив, в моето семейство има човек, който е в IT сферата, и виждам каква е реалната картина и от първо лице. Стига да е предвидимо едно увеличение - няма да е сериозен проблем. Бизнесът с право иска предвидимост и въвеждане на механизъм. Спорът ще бъде колко да е числото - 2,3, някои предлагат 2,5 или 3 и към кое ще бъде съотнесено - средната работна заплата, средния осигурителен доход или към друга величина. Максималният осигурителен доход трябва да расте, няма как да бъде замразен – той е свързан с пенсията и обезщетенията. Ако се въведе механизъм, ще спре и вечният спор между нас и бизнеса. Същото важи и за минималната заплата, която следва да е поне 50% от СРЗ.
- За какво още ще настоявате в бюджет 2022 г.?
- Предложенията ни ще стъпят на вече договорени тристранни споразумения. Това, че срещу нас е стояло различно правителство, не променя факта, че сме се договорили по ключови фактори - пазара на труда, работното време, енергетиката, социалната и здравната система. Ще настояваме голяма част от тях да влязат в окончателната управленска програма. Към настоящия момент действа споразумението от 2015 г. за продължаване на пенсионната реформа. Върху него лежи и искането за увеличаване на тежестта за всяка година стаж до достигането на коефициент от 1,5, както и отпадането на максималния размер на пенсията.
Увеличението на доходите в бюджетната сфера трябва да продължи с поне 15%. Трябва да се гони реален ръст на доходите, защото в тези системи искаме качество, ефективност, а управляващите са заложили съкращения. Разговорът трябва да се води агенция по агенция, министерство по министерство, за да се види къде има излишък от хора и къде дефицит. В Агенцията по труда и Агенцията за социално подпомагане няма достатъчно хора, а и заплатите са ниски. Не трябва да се бърза и да се хвърлят “дянкови” числа – 15% да съкратим, да махнем 30 хил. души. Този подход е грешен. Годините го доказаха и ще се противопоставим. Готови сме да чуем какво показва анализът - къде има нужда от повече хора, но и къде трябва оптимизация.
- Новото правителство разписа 73 точки в социалната сфера - в тях обаче влизат повече анализи - на пенсиите, на ТЕЛК, на социалните политики, отколкото конкретни политики. Анализи са предвидени във всички сфери, а министерствата са зарити с тях. Вие видяхте ли сред тях положителни стъпки?
- Гледаме с положителна нагласа на всички тези намерения, които са в полза на хората, и продължението на важни реформи, които бяха затлачени във времето. Такава е реформата на пазара на труда, свързана с професионалното обучение и преквалификацията. Многократно предупреждавахме, че мерките за хората с увреждания няма да издържат финансово през следващите години и трябва да бъдат подложени на ревизия и актуализация. Има добри намерения – ще тръгнем с позитивна нагласа, но няма да спестим критики, когато се вземат вредни решения.
CV
Роден e на 20 септември 1963 г. в Русе
Завършва ВВУ “Н. Й. Вапцаров” със специалност “Машинен инженер”; магистър управление на човешките ресурси; доктор по икономика и организация на труда
От 2010 г. е президент на КНСБ
Титулярен член е на УС на Международната организация на труда; зам.-председател на група “Работници” за 109-ата сесия на МОТ; председател на Комитета по човешки и синдикални права на Международната конфедерация на профсъюзите; член на Европейския икономически и социален комитет и вицепрезидент на Група II “Работници” и др.
