Световната банка регистрира у нас 1 година изоставане на най-уязвимите ученици, казва мениджърът за образование и социално въздействие в "Телелинк бизнес сървисиз"
Още акценти от интервюто:
- Ученици, загубили близки, влизат в час с тъга и разочарование
- Нужни са технологични директори, които да подкрепят педагозите в използване на технологии
- Новата реалност в образованието ще бъде в някаква форма хибридна. Няма да се върнем към миналото
- Г-жо Митева, експерт и визионер сте по темата образование, но най-вече сте и майка. Как учи вашата дъщеря в месеците на пандемия?
- Майка съм на седмокласничка. Това е най-трудният период за едно семейство. А сега в кризата буквално е ужасно. Днешните седмокласници прекараха края на пети клас, целия шести клас и почти от началото на седми клас онлайн. Огромни бели петна има в знанията на седмокласниците. Не само на моето дете, а то не е дете в риск. Щом то има трудности и родителят трябва да работи много активно, само мога да си представя какво се случва в семейства, в които ситуацията е по-предизвикателна. Тази година се кара много тежък седми клас. Като родител се молих учебната програма да се облекчи, да не се препуска през учебното съдържание.
Какво ще измерим накрая?! Форматът на външните оценявания трябва да се промени. Говори се за това и мисля, че се върви в тази посока. Отдавна е ясно, че форматът на успеха е много повече ориентиран към знания и умения, а не към дипломи. Ако искаме нашите деца да знаят, да разбират и да го прилагат, не е необходимо да имат толкова много материал. Особено по предметите, по които има външни оценявания. По математиката учителката казва: давам много домашни, защото няма време за упражнения. Имам чувството, че вкъщи преподават уроците втори път.
- Къде учи дъщеря ви?
- В общинско основно училище. На много от хората, които визионерстват в образованието и подкрепят образователни инициативи, децата им са в частни училища.
- Какво ново задължително трябва да навлезе в училище в променящия се заради COVID кризата свят?
- На световно ниво вече се гледа напред изцяло в контекста на COVID кризата. Никой не си представя, че сме февруари 2020 г. Никой не говори за проблемите, които бяха преди. За мен погледът в бъдещето включва в голяма степен уроците, научени през последните 2 години, включително и за все по-централната роля на учителите в живота на учениците и култивирането на техните умения. В бъдеще няма да има само присъствено обучение. Новата реалност ще бъде в някаква форма хибридна. Нещата се промениха.
- Какво работи в образованието и към какво трябва да се насочим?
- COVID кризата ни завари в една променяща се парадигма на образованието на глобално ниво, както и в една обща глобална образователна криза. Не го казвам само аз. Документирано е от Световната банка и от други организации.
От една страна, тази промяна на философията на образованието върви от години. Промяната е следната: от модела “един учител към много ученици” вървим “от много учители към един учещ се”. Учителите не са само преподавателите в класната стая, но и различните източници на информация в заобикалящата среда, родителите, цялото общество и физическата среда, която отдавна е наречена третият учител.
Така че всички източници на информация и средата, която заобикаля ученика, са неговите учители. Независимо колко говорим за учене, за развиване на компетентностен подход, все още сме в парадигмата да преподаваме предметно знание и да мерим колко е възприето то чрез външното оценяване. Това в крайна сметка стана ясно, че не работи, че е неефективно и пропуските се натрупват в условия на онлайн обучение. Вземам повод от тази парадигма на промяна, която се случваше още отпреди кризата, за да кажа, че ролята на учителя вече се променяше. Като с лупа се видяха по време на кризата по-различните роли на учителя. Те са вече много.
- Какви са?
- Това е на базата на моите наблюдения, събрани през годините, както и на много качествени образователни институции, които обучават, подкрепят учителите и изследват тяхната работа. Една от ролите на учителя е образователен мениджър. Също така експерт по предметна област. На Запад той има и ролята на дизайнер на учебно съдържание - конструира го, за да стигне до някакъв резултат. Учителят е и архитект на технологични решения в класната стая. Също така е и мултимедиен експерт. Учителят е разработчик на електронно съдържание, специалист по подкрепа. Това са някои от новите роли, които вече специалистите описват. В COVID кризата се получи и нещо друго. В българското образование нямаме фокус върху социалните и емоционалните умения, а за тях много се говори по целия свят. Трябва да ги култивираме първо при учителите, после и при учениците. COVID кризата изведе на преден план нуждата от подобна психологическа подкрепа. Много ученици се сблъскват със загуба на близки. С този багаж те отиват във въртуалната класна стая - с тъгата, с разочарованието, с психологическата травма и личните си преживявания, които са много по-различни от предишните. Преди дни бях на представянето на мониторинговия доклад на “Образование България 2020-2030”. Бях на един панел с Дора Русинова, директор на малко основно училище “Светлина” в село Тополица, община Айтос. Там има 80 ученици от 3 етноса. Дора сподели, че много ученици са тревожни. При тези, които са най-тревожни и в чиито семейства ситуацията е най-трудна по битова или социално-икономическа причина, са се натрупали най-големите изоставания в ученето. Измерват го с 4-5 месеца. Световната банка изчислява за България по обективни данни, че
изоставането е около 1 година за
най-уязвимите ученици
На прост език това означава, че някои деца са с една година назад. Предполагам, че това е неточно изчисление, тъй като според мен всички са назад. В САЩ например ученикът е средно с 6,8 месеца назад. Това е ситуацията, в която виреем в момента. Учениците и учителите са подложени на изключително голям стрес. Това обаче дава и големи възможности за трансформации.
- Какви ползи може да извлечем от тази кризисна ситуация?
- Първо, стана съвсем ясно, че вниманието, грижата и подготовката на учителите са ключови за успеха и благополучието на учениците. От това по-важно няма. Отдавна има изследвания, които казват, че високоефективният учител е фактор номер 1 за резултата на ученика. Вкъщи този фактор е образователното ниво на родителите. В училището нито техниката, нито ремонтът, нито храната са толкова важни, колкото качеството на учителя.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие беше извадила доклад преди години, в който се казваше, че една минута, прекарана с високоефективен учител, е равна на 2 минути, прекарани със средноефективен, и на 4 минути с нискоефективен. Това означава, че ако в системата имаме нискоефективни учители, децата изостават. Имаме нужда от ново ниво на обучение на учителите по дигитална грамотност. Използването на базови електронни инструменти до голяма степен е овладяно. Това се случи в кризата. Имаше образователен процес чрез онлайн комуникация. Това в световен мащаб е един голям успех. Дали обаче това води до ефективност, никой не знае. Даже е ясно, че се натрупаха пропуски. Трябва да заложим на това, че в бъдеще образованието ще бъде хибридно или онлайн, и трябва да подготвим учителите доста по-адекватно за използването на всякакъв инструментариум, за да може ученикът накрая наистина да разбира. Не просто да минава през контролни и класни и след това да забравя наученото. Според учителите учениците в момента
учат за тестове и контролни
краткосрочно и веднага го забравят
Натрупват малко знания в дълбочина и не могат да решават проблеми, да пренасят знанията върху реални ситуации в живота. По тази причина очаквам следващите резултати от изследването PISA да не бъдат добри. Имаме нужда от преосмисляне на много процеси в образованието. Тук вече критично е важно да преосмислим как подготвяме учителите. Оттук нататък няма връщане към миналото.
- Какво друго видяхте от онлайн обучението?
- Другият урок е, че COVID кризата може да бъде катализиращо събитие за трансформация. За много кратък период от време успяхме цялата система да я вдигнем онлайн. Добрата новина е, че родители, учители, директори могат да преосмислят първоначалния интусиазъм как всичко работи. Онлайн обучението е неефективно дълго време. Придобихме навика да гледаме критично ефективно ли е образованието. То беше пред очите ни. Случваше се в нашите холове и кухни. Най-после родителите видяхме какво става, станахме по-съпричастни. Със същия критичен поглед трябва да погледнем и на присъственото обучение. Няма смисъл да се замитат проблеми под килима. Младите хора не смятат за необходимо да учат, демотивирани са. Като малка държава с демографски проблем нямаме лукса да продължаваме с тази ситуация. Нямаме работна ръка. Никога няма да бъдем силна икономика с огромен дял функционално неграмотни. Нямаме работни места за хора, които не могат да четат. Трябва да заложим на високообразовани хора, на създатели, на хора, които могат да генерират решения. За да работим в индустрии с висока добавена стойност, с относително високи доходи, за да имаме достоен живот по възможност в България. Затова образованието е толкова важно. То е важно за оцеляването на държавата.
Още не се е получил еволюционен скок в образованието благодарение на COVID. Продължавам да вярвам, че все пак тази криза отвори възможност за диалог за цялостна трансформация и може да говорим по-сериозно за това какви нови работни места трябва да има в системата на средното образование, които да обезпечат дигиталната трансформация и да подпомогнат учителите.
- Какви трябва да са те?
- В по-ефективните образователни системи като в Сингапур, Южна Корея, Финландия, Великобритания, части на САЩ има роли, които се наричат технологични директори. Това са методисти, които подкрепят другите учители в използването на технологии. Тези хора не преподават на пълна заетост. Те влизат при ученици рядко. Повече работят с учители - влизат в часове, наблюдават работата им, заедно правят уроци. Това е методическа подкрепа през призмата на технологиите. Друга роля в тези системи са т.нар. ментори - по предметни области, по отношение на педагогически инструментариум, когнитивни ментори.
Обучението на учителите трябва да се провежда
в училище, а не в “Арена Армеец”
или на изнесени обучения в спа хотели.
- Много се промени ролята на родителя, той стана истински партньор на учителя по време на онлайн обучението.
- Родителят се оказа в класната стая доста дълго. Много неща, които се случваха зад стените на физическата класна стая, станаха ясни за всички. Наложи се родителите да помагат повече, което е добре. Това, което учители и директори казват обаче, че понякога не е ясно дали ученикът си е свършил работата или някой активен родител му е написал домашното. Казват, че
не са сигурни кого оценяват -
майката или детето
Това е залитане в едната крайност. Ще намерим скоро златната среда. Силно се надявам, че ще има по-добър диалог между родители и учители за това какво е най-добре за ученика.
CV
Мениджър “Образование и социално въздействие” в “Телелинк бизнес сървисиз” – най-големия интегратор на образователна инфраструктура в България
Близо 10 г. е програмен директор “Добро образование и работни умения” във Фондация “Америка за България”
Член на комисията за иновации към Министерство на образованието и науката
Представител за България на финландската организация за образователни иновации HundrEd
Специализирала е “Оценка на въздействието” към Звеното за оценка на Световната банка и “Инвестиции за социална промяна” към Оксфордския университет
Фокус: образователни технологии, качество на преподаване, иновации, предприемачество, STEM умения
