“Булгаргаз” поиска от Баку да доставя газ по друго трасе до 1 юли догодина, казва азербайджанският посланик у нас
- Г-н посланик, покачването на цената на газа в България от 1 ноември повдигна въпроса защо страната ни внася 3 пъти по-малко от договорения газ от Азербайджан, още повече че азерският газ е 4 пъти по-евтин от руския. Какъв е вашият коментар?
- Първо трябва да отбележа споразумението, което беше сключено между България и Азербайджан през 2013 за доставка на 1 млрд. кубически метра газ до България за период от 25 години. Според това споразумение от 31 декември 2020 г. газът от Азербайджан започна да тече към България, като газовият поток трябваше да преминава през интерконектора Гърция-България (IGB) от Комотини до Стара Загора.
Но заради забавянето в изграждането на интерконектора азербайджанският газ се доставя по алтернативен маршрут - от Сидерокастро (Гърция) до Кулата (България). Поради техническите аспекти на този алтернативен маршрут Азербайджан не може да достави цялото количество газ, а само една трета от него.
Това е причина за по-малкото количество азербайджански газ, което България внася в момента. Азербайджан ще изпълни ангажимента си да достави договорените 1 млрд. куб. м газ и искам да ви уверя, че веднага щом интерконекторът Гърция-България влезе в експлоатация, България ще започне да получава пълния обем от азербайджански газ според споразумението от 2013 г.
- Беше съобщено, че “Булгаргаз” два пъти е преговарял с властите в Баку, за да може България поне частично да се възползва от подписаните количества газ. Каква е последната договорка?
- Както вече споменах, поради забавянето на изграждането на газопровода IGB, “Булгаргаз” се обърна към азербайджанската страна с искане за доставка на договорения газ по алтернативното трасе Сидерокастро - Кулата от 31 декември миналата година до есента на тази година, но тъй като срокът на пускане в експлоатация на интерконектора Гърция - България беше отложен за следващата година, се наложи “Булгаргаз” да поиска удължаване на срока на договореното споразумение до 1 юли 2022 г. В тази връзка от наша страна се надяваме строежът на IGB да бъде завършен възможно най-скоро и той да заработи с пълния си капацитет.
- В поредното забавяне на строежа на интерконекторната връзка между България и Гърция може ли да се търси нещо повече? Например умишлено бездействие?
- Навременното завършване на строежа на интерконектора и незабавното му пускане в експлоатация е в пряк интерес на България и ние вярваме, че българските ни партньори съвместно с гръцките си колеги ще могат да извършат всички необходими дейности в срок и без по-нататъшно забавяне.
Не бихме искали
да вярваме, че има
умишлено бездействие
От своя страна Азербайджан винаги е показвал разбиране към настоящата ситуация и продължава да оказва помощ и подкрепа на стратегическия си партньор - Република България.
- Миналата година точно по това време завърши войната в Карабахския регион на Азербайджан. Каква е равносметката и може ли да се смята за приключен този конфликт?
- На 27 септември миналата година, след поредната военна провокация на въоръжените сили на Република Армения срещу Република Азербайджан, започна нова война между двете страни. Тя продължи 44 дни и завърши с победа на Азербайджан. Беше подписано общо споразумение от Армения и Азербайджан за оттегляне на арменските войски от окупираните територии на Азербайджан.
Така Азербайджан освободи своите международно признати територии, които бяха под окупацията на Армения в продължение на почти 30 години, като по този начин изпълни резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, както и решенията, взети от Движението на необвързаните страни, ОССЕ, ПАСЕ, Европейския парламент, НАТО и други международни организации, и настоя за пълно, незабавно и безусловно изтегляне на арменските окупационни сили от всички азербайджански територии.
След прекратяването на войната правителството на Азербайджан започна активни дейности по рехабилитация и възстановяване на освободените територии. В момента се
извършват голям брой
инфраструктурни проекти,
строеж на пътища,
железопътни линии,
летище и др. За да се гарантират мирът и сигурността в конфликтния регион, беше създаден център за наблюдение от Русия и Турция, който да следи за прилагането на Общото споразумение, подписано от Армения и Азербайджан на 10 ноември 2020 г. Най-големият проблем при извършването на възстановителните дейности е огромният брой мини, поставени в миналото от Армения в окупираните територии на Азербайджан. Едва след пълното им премахване можем да очакваме възстановяването на нормалния живот в този регион. Въпреки този факт обаче можем да кажем, че конфликтът е останал вече в миналото и сега трябва да мислим за мир, сигурност и сътрудничество.
- Отварянето на Зангезурския коридор между Азербайджан и Нахичеван през територията на Армения бе договорено в споразумението след спирането на войната, но година по-късно арменците сякаш не са съгласни. Как могат да бъдат убедени, че това е в тяхна полза? В същото време неизпълнението на този ангажимент може ли да доведе до нов конфликт?
- Разбира се, в постановленията на Общото споразумение от 10 ноември се съдържат клаузи за премахването на всякакви пречки за развитието на икономическите и транспортните връзки в региона, както и гарантирането на свободното и безопасно придвижване на хора, превозни средства и товари в двете посоки между Армения и Азербайджан, включително връзката между континентален Азербайджан и принадлежащата му Нахичеванска автономна република.
С отварянето на
Зангезурския коридор
Армения получава директна
връзка със своя основен
икономически партньор
Русия, както и с Иран
и Турция, което със сигурност ще допринесе за развитието на икономическия ръст, който през последната година претърпя значителен спад.
Възстановяването на всички транспортни връзки и комуникации, а също и отварянето на всички граници е предпоставка за по-нататъшното развитие на пълния капацитет на икономиката, търговията и сътрудничеството както между двете държави, така и в региона като цяло и е в интерес на всички държави.
Що се отнася до възможността за нов конфликт, достатъчно конфликти сме имали до този момент и много се надявам разумът, мъдростта и прагматизмът да надделеят и арменският народ да избере мир и сътрудничество със съседен Азербайджан вместо непрестанна война и ненавист.
Правителството на Азербайджан смята арменското население в азербайджанския регион Карабах за интегрална част от своето общество, като му гарантира еднакви конституционни права и свободи с останалите азербайджански граждани. Когато двама съседи се намират в непрекъсната вражда и неразбирателство един с друг, това е в противоречие на всяка мъдрост и далновидност.
Република
Азербайджан признава
независимостта,
суверенитета и
териториалната цялост
на Република Армения и
желае същото отношение
към себе си от отсрещната страна. Ние не искаме повече война и настояваме за установяването на траен и дългосрочен мир, безопасност и сътрудничество в региона.
- Смятате ли, че е възможно някога да заживеете в мир с арменците след толкова много взаимно причинени щети през последните три десетилетия?
- Да, разбира се, че е възможно. В миналото двата народа са живели в мир и разбирателство. Бившият президент на Армения Роберт Кочарян отбеляза наличието на “генетична несъвместимост” между арменци и азербайджанци, с което няма как да се съгласим. Няма такова понятие като “генетична несъвместимост” между народите.
Може да има известни
проблеми, които трябва
да се разрешат,
за да се достигне до взаимно разбирателство и сътрудничество.
По време на конфликта с Армения в пределите на Карабахския регион на Азербайджан е живяла 30-хилядна арменска общност, която и до днес живее там. Жителите от арменски произход са живели в мир и безопасност в качеството си на пълноправни граждани на Азербайджан.
И за в бъдеще всички конституционни права на азербайджанските граждани, в това число и на арменците от Карабахския регион на Азербайджан, ще бъдат обезпечени. Република Азербайджан е многонационална държава, в която представители на различни народи и вероизповедания в продължение на столетия са живели заедно в условия на мир, взаимно уважение и благополучие.
Да, не трябва да забравяме своята история, но трябва да живеем не в миналото, а в бъдещето и да се стремим към установяването на мир и благополучие в името на безопасното и процъфтяващо бъдеще на следващите поколения на двата народа.
