С над 30% по-евтин може да е токът, който се купува при недостиг, казва изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор
Още акценти
В балансиращата група всички клиенти могат да се обединяват и да си изчистват небалансите, но само в групата
Печалбите остават при този, който си е направил най-доброто портфолио на закупената електроенергия
Никой никога не е твърдял, че с обединението на пазарите ще се намали цената на електроенергията
- Г-н Цачев, казвате, че с промените на правилата за търговия с ток, които ще забранят обединяването на балансиращите групи, няма да се увеличат цените за малкия и средния бизнес, а напротив - енергията ще поевтинее.
- Точно така.
- Защо, след като търговците на електроенергия твърдят, че цената ще се увеличи? Те все пак могат да смятат.
- Ние също смятаме и сме направили симулации за пазарната система за двата предходни месеца - август и септември. Резултатите показват, че ако групите бяха разделени, то цената за недостиг през август щеше да бъде 228 лв., а през септември 231 лв., а реалните цени на недостига през август бяха 318 лв., а за септември 344 лв. Разликата, която е между 30 и 35%, са парите, които щяха да спестят крайните потребители, ако не бяха обединенията на балансиращите групи. Защо се случва това? Причината е много проста - небалансът се разпределя върху по-голям брой участници.
- Нека да обясним какво е това балансиращи групи. Нестопанските потребители си избират балансираща група и координатор. В нея могат да бъдат производители, потребители, търговци.
- Балансиращите групи дават възможност вътре в тях членовете им, било производители, потребители или търговци, да покриват взаимно небалансите. И регламентът казва, че всяко едно лице може да делегира балансирането си на координатора, който има договор с оператора на преносната мрежа.
- Да кажем, нестопански потребител влиза в балансираща група и възлага на координатора да урежда небалансите с оператора. Така ли е?
- Координаторът ще урежда небалансите един път вътре в групата и втори път - с нас, с оператора на системата.
- Ако тази фирма има поръчки и трябва да включи още една машина, а енергията не ѝ стига, тогава от кого ще купи тока?
- На първо време той трябва да си купи енергията от платформата на борсата “в рамките на деня”. Но тъй като не може да е наясно в кой момент ще пусне машината, защото на пазара в рамките на деня покупките стават 2 часа предварително, е нужен този координатор. Да може той, ако потреблението му е малко по-голямо, отколкото сте купили електроенергията, той да може да балансира от други негови клиенти, които са в групата и имат излишък. Ако никой няма излишък в групата, той трябва да се обърне към ЕСО.
- Но ако са се обединили повече групи, то все някъде ще има излишък и няма да е нужно да купуват на високи цени за недостиг на електроенергия от ЕСО.
- Това е в противоречие с регламента и правилата. Всички клиенти могат да възложат балансирането на координатора на балансиращата група, който има директен договор с преносния оператор. А не единият координатор да има договор с другия координатор, той пък с трети и чак трети координатор да има договор с ЕСО.
- Но как толкова време това беше позволено?
- Аз от 2018 г., от когато съм на този пост, съм направил няколко предложения до КЕВР за промяна в правилата, внесохме и искане за промяна в закона с цел крайните потребители да получат максималния ефект от намаляване на цената за балансиране.
- Защо твърдите, че раздребняването на балансиращите групи ще намали цената на електроенергията?
- В балансиращата група всички клиенти могат да се обединяват и да си изчистват небалансите, но само в групата. А не едната група да си чисти небалансите с другата. Какво се получава? Давам пример - в първите 15 минути на часа една балансираща група има излишък 5 мегавата, друга обаче в последните 15 минути на часа има недостиг от 7 мегавата.
- И ако са в една мега група, защо да не си разменят небалансите и с излишък на едни да се покрие недостиг на други?
- Ако са потребители в една група - да, но ако са в различни, ето какво се случва. Групата с излишъка предоставя тези 5 мегавата на групата, на която не ѝ достигат 7 мегавата и остават само 2 мегавата недостиг. Но операторът и в първите 15 минути на часа е стартирал балансираща мощност и в последните 15 минути пак е стартира и така стават 12 мегавата. Реално обаче от балансиращата група ще дойдат в оператора 2 мегавата. Тези 12 мегавата, които ги плащам на производителите било на НЕК, било ТЕЦ “Марица-изток 2”, разходите ще ги пръсна върху тези 2 мегавата.
За този час реално ЕСО е платил за 12 мегавата по 300 лева, или 3600 лв. При него обаче ще дойде недостиг от 2 мегавата, след като мегагрупите са си разменили излишък и недостиг. Тези два мегавата ще струват не по300 лв. за мегаватчас, а 3600 лв., колкото сме платили. Тези пари ще ги платят всички потребители, или излиза цена от 1800 лв. за небаланса. Това ли трябва да получават нашите потребители - вместо 300 лв. небалансът да бъде 1800 лв.? И къде отива печалбата?
- Къде отива?
- Отива в координаторите на балансиращи групи. Ефектът от намаляването на цената идва от това, че всички разходи се пръсват пропорционално според небалансите на всички участници, на тези 57 балансиращи групи, а не само на 9 големи. Оттук идва намаляването на цената. Тези пари в крайна сметка се вземат от крайните потребители.
- Какво се случи с обединението с Румъния, какъв е ефектът?
- В момента се изнасят над 1000 мегавата електрически енергия. Мога да кажа, че в събота имаме своеобразен рекорд, близо 50 000 мегаватчаса електрическа енергия, над 2200 мегавата на час. По отношение на намаляване на цената - никой никога - нито преносният, нито борсовият оператор някога са твърдели, че с обединението на пазарите ще се постигне намаляване на цената. Няма как да стане, при положение че цената в съседните на нас пазарни зони е по-висока, отколкото в България. Целта на пазарното обединение е да улесни търговията с електрическа енергия и да даде възможност при наличен междусистемен преносен капацитет всеки един потребител да може да си купи енергия, откъдето поиска. Ние на границите имаме достатъчно голям капацитет - и на българо-румънската, и на българо-гръцката, но има тесни места в границите на останалите членки на ЕС.
- Къде са - между Унгария и Австрия ли?
- Да, има едно такова място между Унгария и Австрия и между Унгария и Словакия и затова много малка част от евтината енергия, произведена от възобновяемите източници в Германия, стига дотук. Това е проблемът, ако можем да кажем, че е евтина, защото за немския потребител цената изобщо не е ниска. В Германия върху цената на електроенергията се плащат допълнително 80 евро задължения, както при нас се плаща “задължение към обществото”.
- Излиза, че в моменти на излишък на зелена енергия е много изгодно да се внася от Германия.
- За българския потребител е много изгодно, защото немският потребител му го плаща.
- Но това не се случва, защото няма капацитет, нали?
- Да, защото има тесни места по пътя на енергията, но в определени часове има свободен капацитет и ние сме си купували енергия от Германия на отрицателна цена, на минус 30 евро.
- При този удар с цените вие какво можехте да направите?
- Системният оператор няма възможности да направи нещо различно от това да се опита да осигури капацитет и да компенсира част от разходите на потребителите за балансираща енергия. С всички действия, които предприехме последните месеци, това е факт. Първо с пазарното обединение с Гърция, което стартира на 11 май, със стартиране на обединението с Румъния със сегмента “ден напред” на 27 октомври и в момента с подкрепата на КЕВР за промяна на правилата за търговия с електрическа енергия в частта за разделянето на балансиращите групи.
- Имаше големи съмнения къде отиват големите печалби от тези високи цени. Вие имате поглед, тъй като управлявате потоците. При кого остават печалбите?
- Нямаме информация при кого остават печалбите. Те остават при този, който си е направил най-доброто портфолио на закупената електроенергия. Който си е купил евтина енергия, е естествено да я продава в момента. Производителите, които имат ниска себестойност на енергията, съвсем естествено вземат големи печалби.
- Не, не ви питам за производителите, тъй като големите са държавни и държавата ще им обере печалбите.
- Тя вече ги обра.
- Говоря за търговците.
- Нямаме такова наблюдение, ние не можем да наблюдаваме кой търговец на каква цена си купува електрическата енергия. Ние виждаме само товаровите графици. Ние също сме много засегнати от тази цена на електрическата енергия. Ако имахме възможност да повлияем върху намаляването ѝ, щяхме да го направим. Защото системният оператор за последните 6 месеца ще генерира сериозен тарифен дефицит от 70 млн. лева.
- Това е от енергията за покриване на технологичните разходи, която купувате от борсата, нали?
- Това е разликата между цената, която ни е определена с решението на КЕВР на 1 юли - 124,85 лв., и цената, на която купуваме енергията.
- Защо не си я купихте по дългосрочни договори?
- Направихме няколко търга от април нататък за купуване на енергия на дългосрочна база, но нито един от търговските участници не откликна на офертите. Успяхме да си купим, когато тръгнаха търговите предложения на АЕЦ “Козлодуй”, купихме си 10 мегавата и тя покрива част от технологичните разходи.
- Какъв е ефектът от пазарното обединение?
- Ефектът е голям от гледна точка на създадените възможности пред търговските участници да диверсифицират източниците на доставка. Сега българските потребители и търговци могат свободно да купуват енергия откъдето си искат, стига тя да е по-евтина от енергията, произведена и предлагана в България. Пак казвам - няма как у нас да се получи понижение на цената, при положение че на съседните пазарни зони тя е по-висока.
- Какви са възможностите за укротяване на цените у нас? Ние проблем с електроенергията нямаме - нито е поскъпнало ядреното гориво, нито въглищата, а цените на тока все са нагоре. Не може ли например да се ограничи износът с мотив недостиг?
- Това няма как да се случи, защото веднага ще влезем в наказателна процедура. През 2017 г. за малко я избегнахме, когато беше ограничен износът, и то само защото Румъния ни беше отказала аварийна помощ. Това беше предтекстът, с който успяхме да се преборим с Европейската комисия. Няма недостиг на енергия в страната, при положение че изнасяме всеки час 2000 мегавата, а и затова е единният европейски пазар. Цените за небитовите потребители ще бъдат такива, каквито са в цяла Европа, това е истината. И единственият начин, който ЕК подкрепи, това са механизми за подпомагане от страна на държавата, в останалите държави е само за битовите потребители, сега у нас се взе решение и за подпомагане на стопанските. Комисията в крайна сметка не възразява срещу едни такива мерки.
CV
Завършил е “Електроника и автоматика” в Техническия университет в София през 1999 г.
Преподава електротехника в Търговище
От 2007 до 2011 г. работи в “Електромонтажно управление” в Търговище
От 2011 г. е на работа в “Трафоелектроинвест” към НЕК
В ЕСО е ръководител отдел “Инвеститорски контрол” в управление “Инвеститорски контрол и подготовка на обекти”
От февруари 2018 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор
