Политическата амортизация размъти и
либералните умове – това се вижда, ако човек се
зачете във вълната истерични коментари в мрежата
Страшно е този път ожесточението преди президентските избори, чак партиите не посмяха да издигнат свои кандидати. Не че номерът с инициативните комитети не им върши работа, но размивайки своята отговорност, те признават плачевно ниското си самочувствие.
От миналото лято българските политически сили без изключение пилеят енергия в тъпи ходове, просташко надцакване, лъжене и резки смени на заявените позиции. Толкова са се амортизирали от глупости, че имената им носят само конфуз и никакъв престиж.
Дори Христо Иванов, виртуозът на витиеватите фрази, измрънка, че би искал номинацията на Лозан Панов да запази “гражданския си характер”.
Сякаш те с този
съдия не са кой
знае колко
близки,
та да го свързват избирателите баш с “Да, България”.
Макар и злощастни, днешните събития завещават и полезен урок, разкривайки как нестабилните върхове разклащат обществата до основи.
Манията на Румен Радев да въдвори президентска република напълно разбърква главите. Във фейсбук са се хванали за гушите, не яйца, тухли четворки мятат и
се псуват като
каруцари,
дълбоко убедени, че от избора на президент зависят съдбините им.
В “Дневник” едва смогват да изтрият безобразията на обезумели и самозабравили се потребители. С напредването на кампанията все по-често ще попадаме на това съобщение: “Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица”.
Нормално е населението да е ошашавено, щом даже Татяна Дончева с целия стаж зад гърба си се изложи като трол по телевизията.
В интерес на истината фалшивото изказване на проф. Анастас Герджиков, което тя цитира,
масово се
споделяше в
мрежата
с течащи от
вълнение лиги
като чисто нова корица на Playboy. Такава прекрасна възможност да се изпълниш с превъзходство над ректора на Софийския университет, чак е грехота, дето е фейк!
Според все по-разрастващата се армия от истерични борци за правда държавният глава не бива да е ограничен от отредените му по конституция функции, той трябва да води масите най-малко с вдигнат юмрук.
Най-правилно им се струва да командва изпълнителната и законодателната власт, цялата сопа да е в неговите ръце. Вярват в доминацията на президента така, както са сигурни, че ваксините срещу COVID-19 ще ги превърнат в роби на илюминатите. Бетон са им и двете неща в съзнанието.
Това безпощадно размиване на правила, етикети, традиции и норми уврежда и либералните умове. “Градската десница” се бори за правосъдна реформа, чегъртане и справедливост, но се мята с голи ръце да брани Кирил Петков, че не бил извършил грях, попълвайки документ с невярно съдържание. То па кой политик не е нарушавал законите?
Признават, че в началото малко поизлъга, но какво е едно невинно провинение в сравнение с престъпленията на ГЕРБ и Гешев? И така,
докато от
центъра не
им кажат,
че е време да ударят канадеца, защото им изцежда електората и ги прави за смях.
Четем заглавие в “Дневник”: Няма нужда Лозан Панов да подава оставка в предизборната кампания. Цитират уважавания проф. Пламен Киров, че председателят на ВКС е независим кандидат и “спокойно може да излезе в отпуск за времето на предизборната кампания, без да си подава оставката”.
Дописка на същата тема в “Сега” обаче накланя в друга посока везните: Проф. Герджиков ще взима заплата от СУ, докато е в кампания, другите кандидати излизат в неплатен отпуск.
Оставаш с впечатлението за мишкуване, трябва подробно да се зачетеш, за да откриеш, че всъщност Изборният кодекс дава на номинираните право на избор между платен и неплатен отпуск и също, че в подобни случаи политиката на университета е да се ползва платен отпуск при всяка възможност, за да се намали размерът на бъдещото обезщетение за невзет отпуск, допълниха от СУ.
Да не говорим, че с израза “другите кандидати” очевидно нямат предвид Румен Радев.
За добро или зло вече сме в етап, в който няма особено значение кой ще спечели парламентарните и президентските избори, отвсякъде се предлага ниско качество - “чай с танци и сланина”, както обича да се шегува един известен изкуствовед.
