Не съм партиен кандидат и постът за мен не е самоцел - ако бъда избран, няма да искам втори мандат
Особено се надявам на подкрепа от страна на десните и дясноцентристките партии, защото те имат най-голяма нужда от обединение и партньорство, казва ректорът на Софийския университет
Още акценти от интервюто:
Председателският пост на Съвета на ректорите е признание, че мога да балансирам интересите на 51 университета
Разкриваме няколко центъра за върхови постижения със сериозно финансиране, които ще привлекат и изтъкнати преподаватели и изследователи от чужбина
- Проф. Герджиков, в четвъртък изненадахте с намерението да се кандидатирате за президент. Само преди месец в една анкета на “24 часа” бяхте категорично против всяка стъпка в полето на политиката, която според вас е на обидно за българите ниско ниво. Какво се промени през тези дни?
- Мотивите ми за включване в обществения живот са същите, които ме накараха през 2017 г. в едно мое слово да кажа следното:
“Последните три десетилетия бяха съпроводени от социални неравенства и житейска несправедливост. Българите се обезвериха, свиха се в себе си, опитват се да се изолират в семейната среда и обърнаха гръб на обществените процеси. Нарастващото убеждение на обикновения човек, че от него нищо не зависи, го накара да спре да бъде активен член на обществото. Но понеже никой не може да живее извън обществото, естествената нужда от участие в обществения живот мутира по зловещ начин в мразене на всеки и всичко. Мразим и себе си с омразата и озлоблението на хора, които не виждат перспектива, търсят кого да обвиняват и се самосъжаляват.
Успехите на България през последните три десетилетия, развитието на икономиката и ползите от европейската интеграция за страната ни са очевидни за всеки чужденец отвън, но не и за нас. Използваме цялата си енергия, за да се борим помежду си, да си прехвърляме вината и да сочим с пръст, използваме я деструктивно, а не градивно.
Няма голяма обществена кауза, която да ни обедини, няма мащабна визия за бъдещето, няма нов национален идеал.
Имаме силна нужда от това - нещо да ни посочи целта, към която всички да се устремим; мечтата, за която да работим заедно; пътя към общия успех, който ще направи България мила родина в сърцата ни, а не на думи.”
- Вие каква мечта ни предлагате, около която може да се обединим? Как себе си убедихте, че имате качества и опит за президентския пост?
- Тази тревожна картина, обрисувана от мен преди 4 години, не само не се е подобрила, но дори се е влошила, както се вижда от политическата ситуация – три пъти избори за една година, разпокъсан парламент и ожесточена омраза между партиите, която е само симптом за противопоставянето между цели групи в българското общество.
Политическите сблъсъци ни научиха да сме агресивни и по всички теми – пандемията, миграцията, отношенията между половете.
Спокойният дебат, подкрепен с научни аргументи, е изместен от настървено надвикване в социалните мрежи и в живота. Не е необходимо да си прав, важно е кой ще залее другия с по-голяма помия.
Аз посочих изхода от тази ситуация още тогава – издигане на нов национален идеал и обединение на всички българи около него. Отстояването на такава кауза е работа именно на президента, който по конституция олицетворява единството на нацията.
Колкото до въпроса дали имам необходимите качества и опит, зад него прозира съмнението, че един университетски преподавател е кабинетен учен, откъснат от света.
Без да изброявам всички допълнителни професии, които съм сменил в началото на прехода, когато заплатата ми на асистент не стигаше, или опита ми като заместник-министър на образованието и науката, ще отбележа, че Софийският университет е най-голямата публична организация в страната с 3000 преподаватели и служители и 20 000 студенти.
Да внесеш справедливия баланс между разнопосочните интереси на 16 факултета, 3 департамента и десетки други звена, изисква не само добри административни умения, а и умения на арбитър и помирител.
Смятам, че спокойната обстановка без противопоставяния, която постигнах, е по-важна от двойното увеличение на бюджета и сериозните научни проекти през моя мандат.
Нека добавя, че бях избран и за председател на Съвета на ректорите, което приемам като признание, че мога да балансирам интересите на 51 университета, които са негови членове.
- От кого очаквате подкрепа?
- Аз не съм партиен кандидат, не съм член на никоя партия и не съм близък до никоя партия. Очаквам, че стремежът ми да обединя всички партии и всички български граждани в името на едно по-добро бъдеще ще доведе до подкрепа от повече партии и от всички граждани. Особено се надявам на подкрепа от десните и дясноцентристки партии, защото те имат най-голяма нужда от обединение и партньорство.
- Как ще отговорите на тези, които ще кажат, че сте жертва на лична амбиция да стигнете до най-високия пост в държавата?
- Аз заемам най-високия пост в държавата, нямам нужда от по-висок. Но като оставя шегата настрана, имах предложение да се кандидатирам за президент от една от най-големите партии и преди 5 години, но отказах, защото президентският пост за мен не е самоцел.
Ако властта ме блазнеше, щях да приема още тогава. Освен това ви уверявам отсега, че ако бъда избран, няма да се кандидатирам за втори мандат. Няма да ставам политик. Моята цел е да върна нормалността в политическите отношения и да помогна за обединението и единството на нацията.
- Кой ще ви бъде вицепрезидент?
- Ще се разбере от всички в неделя.
- Ще излезете ли в отпуск?
- Откриването на академичната година и връчването на почетното звание “доктор хонорис кауза” на Волфганг Шмале бяха последните ми действия като ректор през тази седмица. От понеделник съм в отпуск за целия период на кампанията.
- Как ще започне втората пандемична академична година в Софийския университет?
- Започваме с надежда. В осем от 16 факултета академичната година започва присъствено, в останалите хибридно - отчасти присъствено, отчасти онлайн. Надяваме се ситуацията да се подобрява и да преминем към изцяло присъствено обучение, както и да възстановим изцяло научните си изследвания и работата по проекти.
- Софийският университет е номер 1 от първите 7 избрани изследователски университета, какво ще ви донесе това?
- Още не знаем. Ние сме признателни за високата оценка на изследователските ни резултати, но как определянето на 7 изследователски университета ще ги стимулира и подпомогне, още не е съвсем ясно. Очаква се те да получат допълнително финансиране, но не от бюджета, а по плана за възстановяване и устойчивост, който, както знаете, още не е одобрен. Във всички случаи това е добра стъпка, предстои определянето на изследователски професионални направления и в други университети.
- Кога ще бъдат видими резултатите от картата на висшето образование?
- И това е спорен въпрос. Националната карта на висшето образование беше замислена като ориентир, който да ни подпомага при взимането на решения в кой регион има нужда от разкриване на нови професионални направления и къде са допустими нови филиали или дори нови университети. Това зависи от нуждите или пренаситеността на региона, от качеството на образованието в дадено висше училище и от вида на самото професионално направление. Но картата още не е започнала да се прилага. Очакваме да видим резултатите от нейното действие и тогава вероятно ще се наложат корекции и подобрения като при всяко нещо, което се прилага за първи път.
- Казвате, че конкуренцията във висшето образование вече не е на национално равнище, успявате ли в трудната заради пандемията ситуация да привличате чуждестранни студенти и преподаватели?
- Да. Физическото присъствие на чуждестранните студенти през пандемията е затруднено, но интересът им към българското висше образование не е намалял. Това важи най-вече за медицинските университети и за Софийския университет, но и в останалите висши училища броят на чуждестранните студенти се увеличава.
Колкото до чуждестранните преподаватели, поради условията, които предлагаме – възнаграждения, апаратура, те не са много и Министерството на образованието и науката ни подпомага с проекти и други стимули, които ще улеснят тяхното привличане. Конкретно за Софийския университет сме оптимисти, защото разкриваме няколко центъра за върхови постижения със сериозно финансиране, които ще привлекат и изтъкнати преподаватели и изследователи от чужбина.
ВИЗИТКА
Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин
От 2008 г. е професор
Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.
Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ
Първият преводач на Аристотеловата “Политика”
Заместник-ректор от 2010 г.
На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември 2019 г. е преизбран за втори мандат
На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България
