Има ли изобщо партии в България?
След като още неродената партия на Кирил Петков и Асен Василев с условно име “Продължаваме промяната” (ПП) взема 10 процента според социолозите, логично е да попитаме – отмина ли времето на партиите в България? Не настъпи ли епохата на бързите “проекти”?
Истината е, че и другите партии се държат като еднодневки. ИТН излъга за мажоритарния вот, извади 65 маршируващи роботи, вкисна парламента и сега се чуди накъде ѝ хукна електоратът. А каква партия е сбиротокът “Изправи се БГ! Ние идваме!”? Половин година и кой откъдето е.
Ако сте под 70,
вероятно не помните
филма “Тя танцува
само едно лято”
Той беше световна сензация заради голите сцени в една пуританска епоха на седмото изкуство. Уви, българският народ видя филма, но не можа да се порадва на циците, тъй като тогавашната цензура се стараеше да опази свежестта на възприятията.
Мисълта ми е, че и у нас партиите вече танцуват по едно лято, показват и цици, но свежестта на възприятията вече я няма. Типичната българска партия е куха като празна тенекия от сирене, тя няма нито съдържание, нито смисъл, а и животът ѝ като на винена мушичка.
Допреди 10-15 г. народът вземаше партиите и техните обещания за чиста монета. На това му мина времето. Днес никой интелигентен човек не очаква нищо сериозно от своята партия, но се радва на някоя-друга шегичка.
Какво например да кажем за обещаните от ПП
“десни инструменти,
с които се постигат
леви цели”?
Звучи весело
като “лява ръка – десен джоб”. Но не е съвсем оригинално, преди години това го приложи Станишев.
Как тогава новите партии успяват да прикоткат какъвто и да било електорат? Много просто – след като народът вече изгуби вярата в партиите, те използват разочарованието. Щом надушат, че дадена управляваща партия е силно омръзнала, залагат своя капан на изхода, през който народът ще се разбяга. След което викват: “Пожар!” И хоп – стотина хиляди електорални единици в мрежата.
Затова вече не е на мода да създаваш “партии”, а “проекти”. Или “движения”, “сдружения”, “обединения” и така нататък. Според мен повече ще им отива да са “акционерни дружества”, тъй като целта е комерсиална.
Това, че активността падна до 40 на сто, не е толкова тревожно. Тревожното е, че загубата на избиратели е сред по-интелигентните сегменти от населението. Останаха да гласуват главно наивните оптимисти. Интелигентните българи са скептици и се питат: „А има ли изобщо в България партии?“
Сравнете българските партии с английските например. Те са столетници, имат богати традиции, велики политици и мислители, писатели, есеисти. Това не са партии, а философски школи. И в същото време връзката им с хората е винаги твърда, а пътят им винаги следва принципите, традициите и обещанията.
А у нас? Еднодневни пеперудки, които нямат нищо общо с имената си, а сега минаха на балканска чалга – изправи се, мутри вън, няма такава държава, има такъв народ, продължи промяната… Каква промяна? По-скоро шоуто…
Вярно, социалистите ще възразят, че имат над 100-годишна история. Не, не е вярно. Преди 31 години БСП си хвърли цялата история в кошчето, зави на 180 градуса и сега е само на 31 навършени. Дояжда туршиите в мазето на “Позитано”.
Не само в България, но и във всички държави с партийнолистова избирателна система хората постоянно си задават въпроса – това партии ли са, или някакви клики?
Истината е, че от партия до партия разликата е от земята до небето. Според политолозите
една пълноценна
партия трябва
да изпълни
3 основни задачи
Първата – да се бори за властта. Втората – да защити и да прокара интересите на своя електорат. И третата – да създаде и да наложи своя идеология, с която да внесе самосъзнание сред своя електорат.
Втората и третата функция напълно липсват сред българските партии. Нито са полезни за електората си, нито знаят какво иска той, нито могат с нещо да го излъжат. Дойде епохата на проектите капани.
Това лято обаче партиите съвсем забиха – оказа се, че не щат и властта! Щом се отказаха от първата си функция, заприличаха на налъм без каишка, на който му липсва и дървената част. Стар лаф, нека по-младите погледнат в гугъл какво е налъм.
И ето че точно този исторически момент, в който партиите се отказаха от борбата за власт, се появи новият проект на симпатичните Кирил Петков и Асен Василев. Партията на чегъртането.
Новият проект
възникна на принципа
на “Биг Брадър”
– едни хора се поставят под камерите, където показват дипломи, маниери и културни обноски. Рейтингът расте главоломно. След 2 месеца са известни с това, че са известни. Участието е твърде кратко, за да видим някаква реална политика и реални резултати, а и идеологията е ляво-център-дясна, пасва на всякакви девойки.
Зад сцената работи фабриката за политически илюзии. Фокус-групите трескаво търсят нови словесни дроги, сценаристите пишат сценарии, шивачите шият костюмите, изобщо върви усилен труд. Това не се вижда, но и в “Биг брадър” не виждате цеха.
Прочетете например последното изследване на “Алфа рисърч” - една агенция, която уважавам. Какво виждаме? Виждаме нагласите за днешните партии в проценти. Тук ПП я няма. По-надолу в текста обаче пише, че ПП събира 8-9 на сто и се цели в десетката. Добре, но къде е тази таблица, в която е включена и ПП? Явно по-интересното не е показано. Пак повтарям, аз уважавам “Алфа рисърч” и не намирам нищо нередно, просто така се работи.
Това лято беше
един голям кастинг
за нови партии
и политици. Но старите партии не се усетиха, че падат в капан. Корнелия Нинова с нейната БСП е като измаменото камилче – оказа се, че Румен Радев налага своя си партия за сметка на нейната! Иска ѝ се да издигне друг кандидат, но няма как. Представяте ли си каква скомина?
Измамена е и ДПС, която подкрепи Радев през 2016 година, а сега той й налага близки до кръга “Капитал” политици. А какво да кажем за ДБ? Преди 2 седмици щеше да е втора партия според “Маркет линкс”. А днес? А след 2 месеца? Ето затова ми липсва оная таблица на “Алфа рисърч”.
Но най-измамена е ИТН. Тя също е нов проект, но танцува само едно лято. Вместо да си осребри чиповете още през юли, сега ги губи в полза на президентския проект. Жалко.
Браво на президента, изигра ги всичките.
