Трудни преговори предстоят следващите седмици с Европейската комисия, казва вицепремиерът по управление на европейските средства
Зеленият преход е важен, но само ако се направи така, че в региона да има препитание за хората, да не се чувстват под риск
Кредитите са дългосрочна мярка за фирмите
500 млн. лв. ще отидат за модернизиране на земеделието
Все още ни липсва консенсус за енергетиката
- Господин Пеканов, честит втори мандат! Кратки мандати ви се падат - сега още три месеца например.
- Надявам се да са три месеца. Както съм казвал много пъти, на страната ѝ трябва редовно, стабилно правителство. Да видим.
- Защо се съгласихте, нали ви чакаха да изнасяте лекции?
- Аз искам да изнасям лекции, но когато си поел отговорността, трябва да продължиш.
- Сега най-важното е планът за възстановяване и устойчивост, от който очакваме 12,5 млрд. лв. да влязат в икономиката, в образованието, здравеопазването, в транспорта. Какво ще стане с него?
- Планът за възстановяване е финализиран от гледна точка на проектите и разногласията между различните политически партии. Една от основните критики, която получихме от партиите и бизнеса, е балансът между безвъзмездната финансова помощ и финансовите инструменти. Може би трябва да увеличим грантовете, както бизнесът настоява. Другото са технически корекции по отделни проекти.
- С новия министър на икономиката Даниела Везиева ще се разберете ли за тези финансови инструменти? Нейният предшественик Кирил Петков залагаше на кредитирането на проектите.
- Не сме разговаряли, сутринта говорихме за малко, следващите дни ще го уточним.
- Работодателите са против финансовите инструменти и предоставянето на един огромен ресурс от пари да се управлява от институции извън страната, както беше предишният модел. Ще се съобразите ли?
- Аз също съм имал разногласия досега, да го кажем - различни позиции сме имали с Министерството на икономиката по тази тема. За мен това наистина е макроикономически въпрос, защото безвъзмездната помощ е онази, която идва бързо и наистина помага, а кредитите са това, което по-дългосрочно гарантира, че тези фирми, които ще имат възвръщаемост, ще правят смислени инвестиции, те ще вземат заем, после ще го върнат, защото знаят, че ще оцелеят.
- Наполовина грантове и наполовина финансови инструменти ли е балансът, който ще търсите?
- Малко повече, примерно 70% безвъзмездна помощ и 30% финансови инструменти.
- Казвали сте, че други отворени въпроси са енергетиката и върховенството на закона. И че не може да ги реши служебен кабинет. А сега?
- Много е трудно служебен кабинет да ги реши. Но може би ще се наложи да го направи, най-вероятно в консенсус с работодатели, синдикати, местната общност.
- Какво иска Европейската комисия за “Мариците”? Дата на затваряне на мините ли?
- Да, и конкретни ангажименти през този преходен период.
- Вие няма да я посочите тази дата. Ще кажете, че служебен кабинет не може да вземе това решение. Тогава?
- Ние това сме им го казали и очаквахме малко разбиране за това, че най-бедната страна, която ще трябва да плати социална цена, толкова бързо трябва да вземе такова решение. Това не е правилно, трябвало е да се прави през годините, а не е правено. Знаете, че в интегрирания национален план за енергетиката и климата, писан от предишните управляващи, няма такава стратегия, има само една дата заложена – през 2035 г. да са 0 процента въглищата, а как ще се стигне дотам, не е заложено.
- И какво предстои?
- Трудни преговори предстоят следващите седмици, ще търсим някакъв междинен вариант. Ние разбираме, че изискванията са такива, в крайна сметка не трябва да си заравяме главата и да казваме – ще получим парите, както ние си решим. Виждаме, че Европейската комисия, европейските институции много затягат критериите. Казват – ние ви даваме финансирането, но ще правите нещата, които са заложени като приоритети. Приоритети, които аз като цяло споделям, но само ако можем да защитим гражданите. Добре, ще се изпълняват тези стъпки, зеленият преход е важен, но само ако се направи така, че в региона да има препитание за хората, да не се чувстват под риск. В същото време знаем, че дългосрочно, с оглед на цената на вредните емисии, започва да става все по-трудно да се издържат такива производства.
- С кого ще търсите консенсус за това? У нас или с Европейската комисия?
- С Европейската комисия, както и с всички представители на местната общност.
- 2035 ли е годината за затваряне?
- Не сме решили все още. Но това е хоризонтът, в други страни са заложени 2032, 2038 г. В някои държави в последващи преговори с Европейската комисия сроковете дори са намалени.
- Други промени в плана за възстановяване в частта инфраструктура правите ли?
- Няма други промени освен обявените в последния вариант на плана от юли. Говорихме със земеделците как да им осигурим повече средства, след като е ясно, че проектът за напоителните системи няма да може да мине. За съжаление, по начина, по който беше структуриран, той не отговаряше на изискванията на ЕК. Тя поиска да се покаже предварително, че няма да увредим околната среда, че няма рискове за тези проекти, тогава могат да минат. Това не беше направено, тези обосновки изискват много време, става въпрос за доказателства, че по никакъв начин не се навлиза в “Натура 2000”, плюс кумулативна оценка, че с всички неща, когато се подобрят, няма да увеличим т.нар. воден стрес. Тоест вече използваме много вода, а като ги реновираме, дали няма да започнем да ползваме още повече. Другата въпросителна е дали ще се случи по най-добрия начин това обновяване.
- Земеделците доста ви се сърдиха за отпадането на реновирането на напоителните системи. Как ще им помогнете?
- Още с встъпването ми в длъжност това беше най-проблематичният проект. В допълнение, знаете, че има критики за нещата, които са се случвали през годините и беше ясно, че Европейската комисия няма как да даде 850 млн. лв. на това дружество при такива съмнения. Дълго време продължихме да държим на този проект, защото знаехме, че е важно. Водихме месец и половина преговори, които може би не трябваше да водим. Беше ни казано още в началото, че този проект няма да мине, като дадоха пример с Румъния, където проектът е бил за 2 млрд., огромен проект, и до последно е имало спорове. Те са предали плана с него, имало е среща на високо ниво и им е било казано – вижте, това не може да стане. Същото ни беше казано и на нас. Това, което направихме през август, след като той отпадна, е да търсим възможности по други начини да дадем средства на земеделския сектор. На три или четири срещи с тях стигнахме до съгласие 500 млн. лв. да бъдат заделени за сектора и те ще бъдат в един фонд за модернизация. От него няма да се модернизира цялостно инфраструктурата, но те ще получат пари за отделни инфраструктури.
- Успокоихте ли си отношенията със Столичната община по въпроса за парите за София?
- Смятам, че да, но и смятам, че получих подкрепа в парламента за моето виждане. Критиката от страна на Столичната община беше - искате да ни вземете финансирането. Но аз чух от почти всички парламентарно представени партии, че трябва да правим много повече за регионалните дисбаланси, а с фокусирането на средства в София ние ги увеличаваме. По тази тема мисля, че има чуваемост в обществото и с години подходът е бил грешен. Софийската община не е на това мнение, аз ги разбирам, те смятат, че имат нужда от средства. Моето виждане е, че ако даваме все повече пари на столицата, гражданите от всички други части на България ще започнат да идват тук, това засилва и проблемите на София, и на другата част от страната. Заради столицата пък имаме проблеми с Югозападния регион при договарянето на следващите оперативни програми.
- Какви са тези проблеми?
- София е част от Югозападния регион и така той вече е богат, а в него са градове като Кюстендил и Благоевград, които имат нужда от инвестиции. Този регион ще получи много малко средства в следващите оперативни програми, защото се гледа като цяло. Това, което се опитваме да кажем на Европейската комисия, е – не, не, не, този регион трябва да получи повече, отколкото вие сте планирали в момента. Ние ще обещаем в договора, че голямата част от средствата няма да отидат в София, а в присъдружните общини. Като това е един от отворените въпроси, по който два месеца работихме, за да се сключи споразумението за следващите оперативни програми. То трябва да бъде сключено в рамките на есента, надявам се.
- Какво е това споразумение?
- То предстои да бъде предадено и ще отключи всички оперативни програми, да получаваме пари по тях. Като големият въпрос е, че те ни казват: Ние не искаме да даваме пари на Югозападния регион. Ние казваме: Не може толкова малко да бъде.
- Кога ще внесете плана за възстановяване?
- Всичко зависи от преговорите с европейските институции, които текат. Още нямаме яснота, защото липсва консенсус по отношение на сектор “Енергетика”.
- Само датата ли е голямата драма?
- Не е само датата. То е ясен план по години какво ще се прави.
- А как ще се справите с частта за върховенството на закона при липса на парламент, който да предвиди реформи?
- Заедно с Министерството на правосъдието работим предложения за реформи, които да влязат в плана, така че да отговорим на критиките от страна на Брюксел. Те трябва да бъдат реалистични за приемане от следващ парламент в обозримо бъдеще, но и да бъдат амбициозни, така че да отговарят на изискванията. Това, че няма парламент в момента, не е проблем – извършването на реформата в сферата на върховенството на закона ще бъде заложено с бъдеща дата.
- Някои държави, като Португалия, Белгия, Люксембург, вече получиха аванси от плана. Все пак вие прогнозирате ли кога България, след одобрение на плана, може да получи онези 13% авансово, което е към 1,6 млрд. лв.?
- Всичко зависи от преговорите с Брюксел и тяхната воля да преговарят със служебен кабинет.
- Как ще се отрази забавянето на това авансово плащане?
- Парите са гарантирани и се пазят за нас. Забавянето се отразява негативно единствено от гледна точка на това, че средствата са нужни на икономиката ни, а проектите трябва да започнат своята реализация скоро, за да бъдат завършени в установените срокове.
- Към днешна дата усвояването на европейските средства от изтичащия програмен период е 51,41%, или реално разплатени 12,93 млрд. лв. при бюджет от над 25 млрд. Това притеснява ли ви?
- Така нареченото усвояване – изплащането на средствата, обикновено се движи след изпълнението на проектите. Това, което е важно, е, че по голяма част от програмите средствата са почти 100% договорени, а по някои програми са дори наддоговорени – което трябва да се случи в рамките на тази година. За извършването и изплащането на проектите има още време.
- За второто тримесечие се отчете 10% ръст на икономиката, ясно е, че е заради спада миналата година и оживлението и увеличеното потребление сега. Но това е дългогодишна мечта за ръст над 4%, когато той реално се отразява на живота на хората. Какво може да се направи, за да бъде устойчив?
- Икономическото възстановяване от пандемията трябва да продължи – трябва да се търсят възможните фискални мерки да се стимулира възстановяването, докато е нужно, особено в сектори, които са пострадали и при които няма автоматично повишено потребление в резултат на компенсирани разходи на гражданите. Да се увеличават инвестициите – като градим един по-добър имидж в България и правим важните стъпки в борбата с корупцията. Да насърчаваме инвестициите в нови технологии. И не на последно място – да се овладее политическата нестабилност.
CV:
Бакалавър по икономика от Виенския икономически университет и магистър по икономика от University College London, в момента е докторант във Виенския икономически университет
- Два пъти е избран за стипендиант на БНБ (2015, 2019). През 2018 е избран за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация
- Работил е в Европейската централна банка
- През 2019 посещава Harvard University като гост изследовател-докторант по програма “Фулбрайт”
- Член е на Стратегическия съвет при президента на Република България
- Икономист е от Австрийския институт за икономически изследвания и лектор във Виенския икономически университет (Wirtschaftsuniversitat Wien)