За да не се стигне до хаос и блокиране на дела, правното положение на съдиите трябва да бъде уредено преди ликвидиране на спецсъдилищата, казва още председателят на Апелативния специализиран наказателен съд
- Съдия Ушев, на общественото обсъждане на промените в Закона за съдебната власт, с които се закрива специализираното правосъдие, предупредихте, че ще има сериозни негативи, ако това се случи. Кои са те?
- Политическите идеи за ликвидирането на специализираното наказателно правосъдие до момента не предлагат никакъв адекватен механизъм за довършване на започнатите в Специализирания наказателен съд (СНС) и Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) дела, нито заместващ ефективен механизъм за противодействие на организираната престъпност, тероризма и корупцията.
Те създават у нас единствено усещането, че с неверни и неубедителни доводи се цели да се оправдае пред обществеността премахването на тези съдебни органи, за да се препятства воденото наказателно преследване по конкретни дела.
- За тези 10 г. колко са осъдените от специализираните съдилища?
- За почти десетте години на съществуването на специализираните съдилища в тях са разгледани и са приключени делата на общо 2637 лица, от които осъдените са 2232, а оправданите са 405 лица.
- Делата, които са в Апелативния специализиран наказателен съд, ще продължат ли?
- Ако висящите към момента дела в СНС и АСНС бъдат прехвърлени към общите съдилища в страната, тяхното довършване ще бъде практически силно затруднено или невъзможно и ще трябва да започнат отначало.
Значителна част от разглежданите от специализираното правосъдие дела са с много на брой подсъдими, с много на брой и/или усложнени обвинения, а наред с това и с множество свидетели и вещи лица, със значителен обем доказателствен материал, а някои и с международен елемент.
Сложността на делата и големият брой участници обичайно предизвикват по-продължително съдебно следствие както в първата инстанция (СНС), така и във въззивната (АСНС). При някои от делата съдебно следствие се провежда вече няколко години, като започването им отначало ще бъде изключително трудоемко и скъпо за данъкоплатците. А може да доведе или до постановяването на нови осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България за нарушаване на изискването за разумен срок, или до изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. Обричането на тези дела на започване отначало произтича от няколко фактора.
Първо, от основния принцип в българския наказателен процес за неизменност на състава на съда (който се разбира в смисъл, че делото се разглежда от един и същи съдебен състав до окончателното му приключване в съответната инстанция). Второ, от предвиденото в законопроекта закриване на специализираните съдилища от датата на влизане на закона в сила, без въвеждане на преходен период, в който да се уреди статутът на съдиите, съдебните заседатели и съдебните служители.
И трето, неяснота в статута на съдиите и къде ще бъдат преназначени, без да се допуска накърняване на тяхната независимост с противоконституционни, дискриминационни и противоречащи на европейското право процедури.
- Какво ще се случи с веществените доказателства, томовете дела, когато двете съдилища бъдат закрити? В сградата ли ще останат, кой ще ги пази, какво е предвидено за администрацията на съдилищата?
- Внесеният законопроект въвежда извънреден способ за реорганизиране на специализираното правосъдие, който няма аналог в провежданото в страната правораздаване.
Предвижда се закриване на специализираните съдилища от датата на влизане в сила на закона. Не е въведен преходен период, в рамките на който да се уреди статутът на съдиите, съдебните заседатели и съдебните служители.
Едва след влизане на закона в сила и закриване на съда е предвидено да започне процедура по преназначаване на съдиите и служителите, както и условно продължаване на мандата на част от съдебните заседатели.
Тази законодателна уредба не е съобразена със законоустановения юридически статут на съдилищата в България. За разлика от прокуратурата, която е единна и съгласно чл.137 от ЗСВ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, всеки един съд, включително специализираните, са самостоятелни юридически лица със собствен бюджет.
Страна по служебните правоотношения, включително финансови, е СНС и съответно АСНС, а не ВСС или друг орган. Поради това закриването на специализираните съдилища като юридически лица има за пряка последица прекратяване на служебните правоотношения с всички служители и съдебни заседатели от датата на влизане в сила на закона. А от тази дата съдиите остават в ситуация на “куха длъжност” поради своята несменяемост, но с неопределен статут, тъй като те се назначават в конкретен съд и не е възможно да се запази в същия вид служебното им правоотношение, без да е ясно към кой съд са назначени.
Същевременно ще бъдат прекратени и всички останали правоотношения, по които страна са специализираните юрисдикции. Няма да е налице правен субект - юридическо лице, от чийто бюджет да се изплащат разходите по правораздаването както тези, свързани със сградата и оборудването, така и разноските за свидетели, вещи лица, преводачи, тълковници и други. Няма да се плащат заплати на съдиите и служителите и възнаграждения на съдебните заседатели. Съдилищата ще престанат да функционират от датата на влизане в сила на закона. Ще бъде преустановена работата по всички дела, по които се провеждат действия по събиране на доказателства.
Затова и няма и как да ви дам практически отговор на въпроса къде на практика ще се съхраняват веществените доказателства и томовете по делата, ако съдилищата бъдат закрити във варианта, който се предлага със законопроекта.
- Смятате, че не бива да се закриват двете специализирани съдилища, ако няма действащ парламент. Защо?
- Защото проблемите, които ще предизвикат гореописаните обстоятелства, ще наложат спешна законодателна намеса, и то според мен неведнъж. Това не би могло да се случи без работещ парламент, а в близките няколко месеца най-вероятно няма да има такъв.
- В предложенията съзряхте и такива, които противоречат на конституцията. Кои са те?
- Правната уредба на статута на магистратите, предвидена в законопроекта, е в противоречие с редица конституционни и международноправни норми. Същата нарушава чл.129, ал.З от конституцията, съдържащ забрана несменяем магистрат да бъде освобождаван от длъжност поради закриване на съда, в който е назначен. Нарушава се принципът на правовата държава, прогласен в чл.4, ал. 1 от конституцията, защото произволно се ликвидира съдебна институция, без да е уреден статутът на работещите в нея магистрати и служители и без да се осигури продължаването на започнатите съдебни процеси.
Нарушава се и чл.6 от Европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи, гарантиращ правото на гражданите на съдебен процес в разумен срок, тъй като ще бъде блокирано разглеждането на делата за неопределен период от време поради липсата на длъжностно качество на членовете на съдебните състави.
Противоконституционността на предложените промени в §37, §39 и §40 от законопроекта (предвиждащи подбор на магистратите, които да довършат започнатите от тях дела) е очевидна и при последваща отмяна на тези разпоредби от Конституционния съд, ще е налице траен и сериозен проблем с непоправими последици.
Предвид изложеното, за да не се допусне противоконституционна уредба, която ще доведе до хаос, блокиране на дела и поредица от проблеми с уреждане на статута на работещите в специализираните юрисдикции, правното положение на съдиите, служителите и съдебните заседатели следва да се уреди преди закриването на съда.
В такава хипотеза един съд следва да продължи да функционира до приключване на разписаните процедури по преназначение и прехвърляне на дела и може да бъде закрит едва след уреждане с влезли в сила решения на статута на всички съдии и служители.
- Колко съдии работят в специализираните съдилища и какво ще стане с тях? Те склонни ли са да се върнат на работните си места отпреди 10 г., или ще си търсят правата по съдебен път?
- В момента в двете специализирани съдилища работят 33-ма магистрати, без командированите. Държа да подчертая, че всички съдии в специализираните съдилища заемат съответните длъжности и притежават съответните рангове въз основа на преминати по закон процедури като останалите магистрати в страната.
Законопроектът в §37 предвижда, че ако не желаят да се върнат на заеманите от тях преди назначаването им в СНС длъжности, съдиите трябва да се явят на особен вид конкурсна процедура само помежду си за преместване на равна по степен длъжност в съд, за който са налице повече желаещи от определените от ВСС места.
За тези от тях, които не желаят да се явят на т.нар. подбор или не се класират на него, е предвидено връщане на заеманата преди назначаването в СНС и АСНС длъжност. За някои от съдиите това би се явило понижаване, за други освобождаване от съдийска длъжност и преназначаване на прокурорска или следователска длъжност, а за трети, които не са били магистрати, освобождаване от съдебната система.
На практика се касае за преназначения, водещи до сериозно влошаване на положението на съдиите, до тяхното фактическо понижаване или за уволнението им, без същите да са извършили каквото и да е противоправно деяние.
Освен това в законопроекта е предвидено съдийската колегия на ВСС въз основа на резултата от подбора да приеме решение за преместване на магистратите, което решение да е обжалваемо пред особен, формиран за случая орган - смесен състав на съдии от ВКС и ВАС.
По кой ред ще се извършва обжалването и с какъв акт ще се произнася този особен, извънредно въведен орган - дали е окончателен акт, или не, в законопроекта нищо не е отразено.
Само за сведение, обжалванията на общите, редовни конкурсни процедури за съдилищата траят по няколко години, което се превърна в тежък системен проблем на съвременната българска съдебна система.
Тоест до окончателното решаване на статута на магистрата от закрития съд, което може да отнеме и години, на него не може да му се възлага никаква работа, той няма да има правомощия да участва в съдебните състави по започнатите дела (няма да има правомощия да продължи разглеждането им) и съответно няма да му се изплаща трудово възнаграждение.
- Как гледате на идеята на правосъдния министър проф. Янаки Стоилов да се създадат специализирани отделения в апелативните райони?
- В случай че се стигне до закриване на специализираните съдилища, правната уредба следва да бъде обмислена много прецизно, понеже до настоящия момент не е предприемано действие по закриване на съд с национална компетентност и внимателно трябва да се предвидят всички възможни бъдещи проблеми.
Евентуален вариант за минимизиране на негативните последици е използване на досега прилагани решения при закриването на съдилища чрез цялостното им вливане в друг съд. При такъв вариант има възможност да се осигури продължаване на работата по разглеждането на делата и ще се запази статутът на съдиите, съдебните заседатели и съдебните служители при влизане в сила на законови промени.
Възползвам се от възможността да преповторя официалното ни становище, че политическото разчитане на мнението на европейските ни партньори, изразено в Доклада за върховенството на закона от 2021 г., трябва да държи сметка за одобрението към положените усилия за кадрово и финансово обезпечаване на Специализирания наказателен съд, както и за препоръките към представителите на парламента да се въздържат от внасянето на законопроекти с неясни аргументи и липсата на предхождащо широко обществено обсъждане.
