Необходими са поне два центъра за върхови постижения в областта на науките за живота – в София и в Пловдив, където има струпване на университети и институти с традиции и научен потенциал, казва ректорът на Софийския университет
Още акценти от интервюто:
- Новина отпреди 10 г. е, че който е приет за студент, завършва. Изискванията във висшите училища вече са високи, половината от приетите студенти не успяват
- Единственото, което трябва да направи следващото правителство в областта на висшето образование, е да направи реформата необратима
- Проф. Герджиков, доволен ли сте от последните поправки в Закона за висшето образование, според които две или повече висши училища ще обучават студенти съвместно, както и ще бъде въведен статут на т.нар. проектни докторанти?
- Тези и други предложения на служебното правителство ще бъдат внесени за разглеждане от редовното, защото досега нямаше действащ парламент. Предложението за изменение на Закона за висшето образование има за цел да осигури нормативното основание българските висши училища да споделят преподаватели и ресурси и да разкриват общи програми, каквато беше и целта на току-що приключилия конкурс “Модернизация на българските висши училища” на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Подобен е и смисълът на конкурса на Европейската комисия за изграждане на европейски алианси. Законопроектът предлага да може две и повече висши училища да се обединят за съвместно обучение в интердисциплинарни области, които не могат да се усвоят в една конкретна специалност. Може би в дългосрочен план такива общи специалности и дипломи ще доведат до обединения на български висши училища подобни на европейските алианси.
Проектните докторантури са практика, разпространена в много страни. Такива докторантури не само се финансират със средства от конкретен научен проект, но и съдържанието им е свързано с изследователските задачи на проекта. Това е форма, каквато нямаме, и регламентирането ѝ ще бъде полезно.
- Министерството на образованието и науката вече включи 7 университета в списъка на изследователските, вие сте с най-много точки, как го постигнахте?
- Софийският университет традиционно показва най-високи научни резултати, така че не беше изненада, че е включен с най-висок брой точки в списъка на изследователските университети.
- Защо е важно да се открият изследователски университети?
- В много страни, като Германия и Русия, изборът и подкрепата за изследователските университети доведоха до отлични резултати. У нас тази идея се обсъжда от 10 години. После беше приета със Закона за висше образование, но първоначалният текст беше неясен и се наложи да бъде изменен. Така стигнахме до сегашния момент, когато са приети критерии и университетите вече могат да кандидатстват. Идеята е полезна, защото ще стимулира университетите за по-високи научни резултати - публикации, цитирания, патенти.
- Добра ли е формулата за определянето им?
- Моето мнение винаги е било, че критериите за измерване на изследователската дейност трябва да се сведат до прости и обективно измерими индикатори, пряко свързани с научните резултати, които посочих - публикации, цитирания, патенти. Както при приемането на правилника за научноизследователската дейност преди години, така и сега смятам, че привлечените от организациите средства не са такъв индикатор – средствата са именно това - средство, а не резултат. Склонен съм да се съглася обаче, че успешно завършилите докторанти може да бъдат включени като индикатор, защото са важни за развитието на научния капацитет.
- В какви мрежи участва Софийският университет?
- Участваме в много и разнообразни мрежи. От една страна, членуваме в организации като Европейската университетска асоциация, Асоциацията на университетите от европейските столици, Асоциацията на франкофонските университети, Мрежата на черноморските университети, Асоциацията на балканските университети и др. От друга страна, сме партньори в мрежи, свързани с конкретна цел, като проекта за европейски алианс, който споменах, изследователски проекти по европейските рамкови програми и т.н.
В България в проекта ни, класиран в конкурса за модернизация на българските висши училища, сме партньори с Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, ЮЗУ “Неофит Рилски”, Техническия университет – София, Химико-технологичния и металургичен университет, Университета “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, и Тракийския университет – Стара Загора. В няколкото центъра за върхови постижения, които изграждаме, сме партньори освен с тези и с други български висши училища.
- Как върви кандидатстудентската кампания, може ли да се направят някакви изводи на този етап?
- През тази и през предишната година имаме много повече кандидати, отколкото преди – близо 50% повече.
По-важното е, че след като МОН от няколко години разпределя субсидията не само според броя на студентите, а и според качеството на образованието и в същото време намалява приема в направленията, в които дадено висше училище предлага образование с по-ниско качество, разпределението на местата е в много по-голямо съответствие с нуждите на икономиката и обществото. Това беше трудна реформа, но резултатът е видим.
- Сред номинираните за академици има имена от Софийския университет. Сред тях са бившите ректори професорите Боян Биолчев и Иван Илчев, какво означава това за вашето висше училище?
- Научните резултати, с които се гордеем, са постигнати от конкретни изследователи от най-висока класа от всички области – от природните науки, математиката и информатиката, но и от социалните и хуманитарните науки. Затова във всеки конкурс на БАН за академици и член-кореспонденти има и много кандидати с високи постижения от Софийския университет. Както винаги им пожелаваме успех.
- Какво трябва да направи в образованието следващото правителство?
- След поредица от грешки през първите 20 г. на прехода през последните десетина години висшето образование се развива в правилната посока. Реформата, която започнаха Даниел Вълчев и Сергей Игнатов, достигна успешния си край благодарение на Красимир Вълчев и Николай Денков. Това е една от малкото сфери, в които имаше надпартиен консенсус, и затова успяхме да осъществим необходимите реформи. През тези години бяха приети няколко стратегии и няколко изменения на Закона за висшето образование и на Закона за развитието на академичния състав. Моделът на финансиране започна да се определя не само от броя на студентите, а и от качеството на образованието. Броят на студентските места постепенно беше намален с 30-40%, в резултат на което сега в търсените специалности няколко кандидат-студенти се борят за едно място, както трябва да бъде. Въведоха се нормативни изисквания за предотвратяване на плагиатството и се създаде комисия в МОН, която разглежда подобни случаи. Беше регламентиран статусът на изследователските университети, предстои приемането на Националната карта на висшето образование.
Това бяха трудни реформи, но ректорите не само ги приеха, а често ги инициираха, преодолявайки частния интерес на отделните висши училища. Обществото не забеляза, че висшето образование беше една от малкото сфери, в които беше проведена успешна реформа, не забеляза и ролята на ректорите в нейното изпълнение. Вместо това медиите продължават да повтарят, че студентските места са повече от кандидатите, че качеството намалява, че българските ученици предпочитат чуждестранни университети, че всеки, който бъде приет в университет, завършва.
Това са новини отпреди 10 г. Сега студентските места са намалени значително, качеството се стимулира и нараства, изискванията са такива, че половината от приетите не успяват да завършат, научните публикации в сериозни научни списания се увеличават, включително в областта на социалните и на хуманитарните науки, в които изоставахме. Медиите съобщават, когато Софийският университет се придвижва с 50 или 100 места напред в световните класации, защото този успех е видим, но никой не забелязва, че още няколко български университета се изкачват нагоре. Те може още да не са влезли в първите 1000, но някои от тях се придвижиха напред с няколкостотин места.
Към успешно проведената реформа се прибави и осигуряването на много сериозни средства за инфраструктура. В първите 20 г. на прехода висшето образование не само се развиваше в погрешна посока, но и нямаше никакви средства за апаратура и консумативи, което се отразяваше най-тежко тъкмо на природните и на техническите науки. Затова беше абсурдно да очакваме иновации от един сектор, който се опитваше да оцелее с апаратура от миналото и отделни попълнения, финансирани от проекти. През последните 5 г. и това се промени. С европейски средства от оперативните програми и други източници беше осигурена инфраструктура – сгради, апаратура и т. н. за стотици милиони. Без да споменавам по-малките проекти, само центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които изграждаме в момента, са достатъчни, за да дадат сериозен тласък на икономиката през следващите години.
В този смисъл единственото, което трябва да направи следващото правителство в областта на висшето образование, е да продължи в същата посока, за да направи реформата необратима. Разбира се, има и някои пропуски, които трябва да поправи. Например изграждаме вече няколко центъра за върхови постижения в областта на информационните технологии, големите данни и изкуствения интелект, което е добре, защото това е една от най-перспективните области и България има традиции в нея. Изоставаме обаче в областта на науките за живота – медицина, храни, биотехнологии. Имаме специалисти в тази област, но тя остана без значима инфраструктура, защото в конкурса за центрове за върхови постижения в тази област никой не беше класиран. Според мен са необходими поне два центъра за върхови постижения в областта на науките за живота - в София и в Пловдив, където има струпване на университети и институти с традиции и научен потенциал.
- А за училищното образование?
- Ограничих се до висшето образование, защото не се чувствам експерт в областта на училищното. Все пак ще си позволя да изкажа две мнения и в тази област. Първо, на въпроса коя е основната слабост в училищното образование, която води до понижаване на резултатите, измервани от различни изследвания, отговорът е комплексен, но все пак най-важното са учебните планове и програми. Добрите учители и качествените учебници са важни, но учебниците са функция на програмите и на изискванията към тях. От 20 г. съм свидетел как се приемат новите учебни програми – или бързаме и ги претупваме, за да отчетем дейност, или даваме кратък срок за изготвянето им, за да уредим наши хора да са запознати първи с тях, или каним за изготвянето им “експерти”, които ги накланят към собствените си научни интереси, вместо да осигурят баланс между всички нужни знания.
Вторият проблем е с подготовката на учителите. И тук има много подробности, които ще спестя. Ще кажа само, че учителската професия е на практика регулирана – има наредба, която казва какво и колко да изучават бъдещите учители, както е при медицината, архитектурата и правото. Но ето, че под натиска на педагозите часовете в държавните изисквания за учителската правоспособност на два пъти бяха увеличени. Ще кажете, че няма нищо лошо в това изискванията да се повишават, но не е така. Проблемът дори не е в това, че новите дисциплини са спорни. Проблемът е, че има таван за общите часове, които може да има един студент. Часовете в учителския модул се увеличават, а в останалите дисциплини не могат да се намалят, защото те са основни – математика, биология или английски, според това за учител по кой предмет става дума. И как решават университетите нерешимата задача да увеличат едните часове, без да намалят другите? Обявяват целия модул за учителската правоспособност за факултативен и претоварените студенти решават просто да не го изберат. Така колкото и да увеличаваме учителските заплати, накрая ще останем без учители.
- Защо станахте член на болничното настоятелство на “Вяра, надежда и любов” на “Булфарма”, с какво ще бъдете полезен?
- Първоначално бях готов да откажа, защото нямам медицинско образование и не обичам да се занимавам с неща, от които не разбирам. Ръководството на групата болници ме убеди обаче, че целта е в настоятелството да влязат именно неспециалисти – хора с някакъв обществен авторитет, които да спомогнат за възстановяване на доверието между лекарите и пациентите. Заради здравния модел и преобразуването на болничните заведения в търговски дружества това доверие е подложено на изпитание от десетилетия, а сега, когато епидемията умори и изнерви всички, е съвсем разклатено. Възстановяването му ще е от полза за цялото общество.
CV
l Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
l През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин
l От 2008 г. е професор
l Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.
l Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ
l Първият преводач на Аристотеловата “Политика”
l Заместник-ректор от 2010 г.
l На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември 2019 г. е преизбран за втори мандат
l На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България
