3 часа висене на слънце да станеш студент в Пловдивския университет (снимки)
Опашката надхвърля 50 метра, родители гневни
"Най-после!" - с тази въздишка излезе от ректората на Пловдивския университет Костадин Топалов от Пазарджик. Три часа му отне да чака, за да се запише в специалността "Фармацевтични биотехнологии", в която е приет. Толкова беше отегчен, че не му се говореше.
Като него са стотици, които вече два дни висят на огромна опашка, за да се запишат. Колоната от новоприети кандидат-висшисти започва от ректората и стига до съседната улица, прекосявайки градинката. Не липсва негодувание от организацията във вуза. "Можеха да го измислят по-добре", изпускаха гневни реплики родители. Някои дори не можеха да се порадват, че децата им вече са студенти.
"Да влезе следващата група! Но само с маски и без придружители!", нареждаше охранителят. В този момент следващата "порция" от 20-ина бъдещи висшисти се втурваха към "светая светих" на пловдивското академично образование.
"Не се учудвайте! Знаете ли каква опашка имаше и вчера. Така ще бъде и утре, когато в 16,30 часа приключва записването. Не по-различна е ситуацията и в новата сграда на "Пазарджишко шосе", коментираха служители от университета.
Не по-малко напрегнати бяха и самите родители. Някои се опитваха да влязат в сградата с сецата си, но охраната бе непреклонна. Всеки, дошъл да се запише, беше инструктиран как да попълни заявлението си, за да не допусне грешки и да бъде върнат.
"Над три часа ми отне. Добре, че по-голяма част от времето, в което чаках, имаше сянка. Приет съм в Биологичния факултет. Харесвам тази специалност и затова кандидатствах за нея", заяви Даниел Горчев от Кърджали. След като напусна сградата, усмивка грейна на лицето му. "Не се притеснявам, ако отново се стигне до налагането на ограничителни мерки при евентуална трета вълна. Готов съм да уча и дистанционно", каза младежът.
Петя Владимирова от Пловдив забрави за отегчението от дългото чакане, след като се записа. Тя ще учи психология.
Малко след 12,00 часа новоприетите студенти, които са от по-далечни места, получиха право да влизат с предимство, за да могат де се приберат навреме. За да няма опити за измама, всеки един от тях показваше личната си карта на охраната и тогава беше допускан в сградата на ректората.