Проф. Диана Благоева: Ковидарник и нощник - нови думи, родени в пандемията
l Колкото и трагични да са измеренията на ковид кризата, тя събуди словотворческото ни чувство
l За 10 г. тенденцията за заемане на думи от чужди езици е намаляла 3 пъти
- Проф. Благоева, излезе речникът на новите думи в българския език, какъв период обхваща?
- Това е третото издание, което публикуваме за нова лексика в българския език. Първото излезе през 2001 г., второто – през 2010 г. Най-новият речник покрива периода от началото на XXI век. В него са включени близо 3000 заглавки. В това число влизат около 1800 нови думи - заети от чужд език или създадени на домашна почва. Регистрирани са също около 200 думи, които са развили нови значения. Има близо 580 съставни названия и терминологични съчетания, както и над 40 фразеологични единици.
- Кои са най-фрапантните примери?
- Обществото много се вълнува от навлизането на чужди думи. И през този период регистрираме активно заемане - основно от английския език. В областта “Компютри и интернет” например по-нови попълнения са думите ботнет, адблокър, линкбилдинг, хаштаг. В тематичната област “Икономика и финанси” също проникват много англицизми – нейминг, мултисорсинг, проспектинг. Спортната лексика продължава да се попълва със заети названия като кросфит, лонгборд, падълбординг. Навлизат и някои музикални термини като ърбън, ремиксър, лаундж. В битовата лексика проникнаха такива заемки като селфи, смути, джегингс. Нови думи от чужд произход често се срещат в езика на медиите и голяма част от хората не са запознати със значението им, затова те трябва да бъдат обяснени. Някои заемки пък, след като навлязат в езика, развиват други значения, каквито липсват в езика източник. Показателен пример е думата джендър. В английския това е термин за род в лингвистиката и в социалните науки. В разговорната реч
джендър придоби
съвсем ново
значение
- човек с нетрадиционна сексуална ориентация. Във връзка с това ново значение се появиха и такива разговорни образувания като джендъризация, джендъризъм, джендърски, джендърче. По-малко се заема от други езици. На второ място след английския може да посочим френския, от който навлизат нови названия главно в областта на кулинарията (поширам, ентреме, киш) и на фризьорството и козметиката (балеаж, демакиант). От италиански идват главно кулинарни названия, например панетоне, рикота. От други езици навлизат отделни думи. За някои от заемките създаваме съответствия с домашни средства, което е препоръчително.
Фейкнюз
например
се замества с
фалшиви новини,
стартъп компания - със стартираща компания. Въпреки че в обществеността битува представата, че всички нови думи са чужди, това не е така. В сравнение с предходния период може да се каже, че темповете на заемане се забавят. В предходния речник са включени например около 1200 заемки от английски, в новия броят им е доста по-малък - 360.
- А какво се роди на домашна почва?
- Думите, които сравнително скоро са възникнали на домашна почва, много често не се осъзнават от по-широката аудитория като нови, защото образуването им става по вече съществуващите словообразувателни модели в българския език. По познати модели се образуват например редица нови сложни думи като банкоматотърсач, биткойномания, орнитотуризъм, цифрословица. Много активно се образуват различни названия за лица - биткойнаджия, блогарджия, дронаджия, туитърджия. Наставките -джия, -чия са от турски произход, но сега се активизира образуването на нови съществителни с тях, характерни за неофициалното общуване. Някои от тези съществителни като проектаджия, бонусчия изразяват негативно отношение. Разговорни думи с други наставки са тунингар, фейсбукар, рафтингар. Активно е образуването (често от собствени имена) на названия от мъжки род с наставка -ист като меркелист, ердоганист. Почти от всички нови названия за лица се образуват и съответните съществителни от женски род: абевейка, антикорупционерка, аквафермерка. Възникват и много абстрактни съществителни като майданизация, офшоризация, веганизъм, сурогатство. Много характерна е появата на цели серии нови думи с еднакви първи съставни части или представки, например с анти-: антипиар, антимаркетинг, антитуризъм, с контра-: контрапротест, контрапроява, контрасанкция, с де-: деглобализация, деофшоризация, със свръх-: свръхтехнологизация, свръхглобализация и др. Образуват се и нови глаголи като бизнефицирам, микрочипирам, фотошопирам, тагвам, текствам, тролвам. Активен процес е образуването на думи от съставни названия, например безбандеролните цигари разговорно се наричат безбандеролки, соларните панели - соларки, социалните мрежи – социалки. Възникват и много нови словосъчетания, голяма част от които имат терминологичен характер -
компютърен
облак, зловреден
софтуер,
линейна икономика, имейл маркетинг, кохезионна политика, образователна бедност, нискобюджетен тероризъм, воден отпечатък, въглеродна неутралност. Над 30 са например съчетанията от сферата на туризма, фиксирани в речника - доброволчески туризъм, устойчив туризъм, мрачен туризъм (посещение на места, които са свързани с някакви трагедии, катастрофи, аварии).
- Какви думи роди пандемията?
- Пандемията няма как да не повлияе върху лексиката, защото всички сме засегнати от нея. От една страна, редица медицински термини като коронавирус, антигенен тест, карантинирам, термометрирам или изрази от професионалния жаргон на медиците като първа игла, втора игла придобиха популярност сред по-широки кръгове от обществото. Тези думи и изрази не са нови, но досега се употребяваха единствено от специалистите, сега ги научихме всички. От друга страна, появиха се и съвсем нови думи и съчетания като ковид криза, ковид мерки, коронаситуация, коронаепидемия, постковиден синдром, ваксинационна дипломация, зелени коридори. На разговорно равнище възникнаха и някои експресивно натоварени названия. Членовете на Националния оперативен щаб (НОЩ) например са наричани нощници, отделенията за болни от COVID-19 – ковидарници, болните с коронавирус – коронясани. Тези разговорни, шеговити названия са продукт на словотворчество, с което нашите съвременници се опитват да реагират с чувство за хумор, стараейки се да не падат духом в трудните условия. Кризата породи словотворчество и в областта на фразеологията. В разговорната реч срещаме някои познати фразеологизми в нова шеговита, иронична форма, например:
На гол тумбак
чифте
дезинфектанти,
По маската посрещат, по кашлицата изпращат, Денят се познава по брифинга. Така че кризата, макар и да е с трагични измерения, по някакъв начин събуди словотворческото ни чувство, чрез което се опитваме да преодолеем психическото натоварване.
- Каква е речта на младите?
- Речта на младите винаги е била цветна, интересна и експресивна. Явлението младежки жаргон е познато отдавна и се изследва от езиковедите. Публикувани са и речници на този жаргон. В един такъв речник, излязъл преди десетина години, например намираме създадени или преосмислени с чувство за хумор думи като джукомазин (вазелин за устни), лауреат (смотаняк, неудачник), ренде (мощен автомобил), клюкарник (Фейсбук). Няма нищо лошо в това да се използват жаргонни изрази, стига това да е съобразено с комуникативната ситуация и със средата, в която протича общуването. Тези изрази са подходящи само за разговори, които са неофициални, между връстници. В последно време
стана популярен
интернет
жаргонът
Младите лайкват, туитват, ретуитват, фейсбучат, шерват, спамват… Такива са днешните реалности и хората от по-възрастното поколение невинаги разбират речта на по-младите. Забелязват се, разбира се, и някои негативни прояви като модерното напоследък, но съвсем ненужно заместване на родни междуметия като олеле, ах с английски “пришълци” като уау, упс. Прекалява се и с употребата на някои паразитни изрази като “в смисъл”.
CV
l Завършила е славянска филология в Софийския университет
l От 1995 г. работи в Института за български език на БАН
l От 2015 г. е професор в Института
l Ръководи Секцията за българска лексикология и лексикография в Института
l Има участие в разработката на много речници, между които е многотомният академичен “Речник на българския език”